1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 542
гр. София, 09.10.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1860 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответника „Юник Про“ ЕАД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Даря С. П. срещу определение от 11.05.2018г. по ч. гр. дело № 1023/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 7 състав, с което е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на спора по гр. дело № 2936/2017г. на Софийски градски съд.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението на Софийски апелативен съд поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Поддържа становище, че ищецът не е активно легитимиран да предяви иска по чл. 135 ЗЗД, поради което не би могъл и да иска спиране на производството, по следните съображения: Между ищеца и ответника няма търговска сделка по смисъла на чл. 365, ал. 1 ГПК; „Салю 2“ ЕООД не дължи на В. П. Т. парични суми; прехвърленото от В. П. Т. на ищеца вземане е несъществуващо; твърдението, че ищецът има вземане срещу ответника „Салю 2“ ЕООД е отречено със сила на пресъдено нещо. Частният жалбоподател излага съображения за липса на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между настоящото дело, от една страна, т. е. производството по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД, и предявен от кредитора иск за вземането му. Поддържа, че заличеният ответник „Салю 2“ ЕООД е вписал апорта на 17.04.2014г., ответникът „Юник Про“ ЕАД – на 22.02.2014г., а ищецът е вписан в Търговския регистър с капитал от 2 лв. на 10.05.2017г., т. е. ищецът към деня на апорта не е имал вземане към ответника. Излага доводи, че към датата на апорта В. П. Т. е бил наследник само на баща си П. Т. и с влязло в сила решение на 28.07.2016г. е отхвърлен предявен от П. Т. и съпругата му Ж. Т. срещу „Салю 2“ ЕООД за сумата 13 000 евро – частичен иск от 50 000 евро.
Ответникът в настоящото производство „Адрастея 21“ ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. К. И. /ищец в първоинстанционното производство/ оспорва частната жалба и поддържа становище за преюдициалност на производството по т. дело № 2936/2017г. на СГС, предвид прекратяване на исковото производство само поради заличаване на ответника „Салю 2“ ЕООД. По отношение на останалите доводи и възражения поддържа, че ищецът има вземане, което произтича от забавата на частния жалбоподател като изпълнител по договор за строеж и договорената неустойка; за избягване на отговорността ответникът е предприел процесния апорт, чието вписване се атакува по т. дело № 2192/2017г. на СГС, а заличаването се атакува по т. дело № 2936/2017г. на СГС. Излага съображения, че валидността на цесията и допустимостта на П. иск не могат да бъдат решени в настоящото производство по частната жалба, а са предмет на основното производство по иска.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Софийски апелативен съд е спрял производството по делото, образувано по частна жалба на ищеца „Адрастея 21“ ЕООД срещу разпореждане № 1123/24.01.2018г. по т. дело № 2192/2017г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-6 състав, с което е върната искова молба вх. № 92218/10.07.2017г., предявена от „Адрастея 21“ ЕООД срещу „Салю 2“ ЕООД и „Юник Про“ ЕАД за обявяване на извършен апорт от „Салю 2“ ЕООД в капитала на „Юник Про“ ЕАД с предмет определени недвижими имоти за относително недействителен по отношение на ищеца като процесуално недопустима и е прекратено производството по т. дело № 2192/2017г. на СГС, ТК, VІ-6 състав. Производството по частната жалба е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр. дело № 2936/2017г. по описа на СГС поради преюдициалност на спора относно вписването на заличен търговец по отношение на въпроса за правосубектността на „Салю 2“ ЕООД.
За да бъде спряно производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е необходимо в същия или друг съд да има висящо производство по иск с преюдициално значение.
Предявеният от „Адрастея 21“ ЕООД срещу „Салю 2“ ЕООД и „Юник Про“ ЕАД иск, по повод на който е образувано т. дело № 2192/2017г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-6 състав, е с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване по отношение на ищеца за относително недействителен на апорта, извършен от „Салю 2“ ЕООД в капитала на „Юник Про“ ЕАД, с предмет определени недвижими имоти. За да върне исковата молба и прекрати исковото производство по чл. 135 ЗЗД, Софийски градски съд се е аргументирал със заличаването на ответника „Салю 2“ ЕООД от Търговския регистър като правен субект, поради което е направил извод, че претендиращият кредитор не разполага с изпълнителен титул и е в невъзможност да се снабди с такъв, съответно образуването на изпълнително производство срещу несъществуващ правен субект е недопустимо, поради което целта на производството по иска по чл. 135 ЗЗД няма как да бъде постигната. Предвид липсата на правен интерес от предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД производството е прекратено изцяло.
Производството по т. дело № 2936/2017г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-2 състав е образувано по предявен от „Адрастея 21“ ЕООД срещу „Салю 2“ ЕООД /заличен търговец/ иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ТЗ за признаване за установено, че с вписването, извършено по заявление вх. № 20170719114310 с акт № 20170725110927 на АВ от 26.07.2017г., е вписано несъществуващо обстоятелство, а именно заличаването като търговец на „Салю 2“ ЕООД.
При тези данни се налага изводът, че предметът на т. дело № 2936/2017г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-2 състав има преюдициален характер за правилността на обжалваното разпореждане. Преюдициалността произтича от обстоятелството, че основният аргумент на първоинстанционния съд е липсата на правен интерес от предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД, предвид заличаване на ответника „Салю 2“ ЕООД, невъзможността на ищеца да се снабди с изпълнителен титул срещу него, съответно образуването на изпълнително производство срещу несъществуващ правен субект би било недопустимо.
Останалите релевирани от частния жалбоподател доводи, а именно: между ищеца и ответника няма сключена търговска сделка по смисъла на чл. 365, ал. 1 ГПК; „Салю 2“ ЕООД не дължи на В. П. Т. парични суми; прехвърленото от В. П. Т. на ищеца вземане е несъществуващо; вземането на ищеца срещу ответника „Салю 2“ ЕООД е отречено със сила на пресъдено нещо; заличеният ответник „Салю 2“ ЕООД е вписал апорта на 17.04.2014г., ответникът „Юник Про“ ЕАД – на 22.02.2014г., а ищецът е вписан в Търговския регистър с капитал от 2 лв. на 10.05.2017г., т. е. ищецът към деня на апорта не е имал вземане към ответника; към датата на апорта В. Т. е бил наследник само на баща си П. Т. и с влязло в сила решение на 28.07.2016г. е отхвърлен предявен от П. Т. и съпругата му Ж. Т. срещу „Салю 2“ ЕООД иск за сумата 13 000 евро – частичен иск от 50 000 евро, са от значение за основателността на предявения иск по чл. 135 ЗЗД, но не и за правилността на определението за спиране на производството по частната жалба.
Цитираната от частния жалбоподател практика на ВКС не установява противоречиво разрешаване на правния спор относно преюдициалния характер на иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ТЗ за признаване за установено, че направеното вписване на заличаване като търговец на търговско дружество представлява несъществуващо обстоятелство, спрямо иска по чл. 135 ЗЗД. С определение № 787/21.11.2013г. по ч. т. д. № 2821/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. е потвърдено определение за спиране на производство по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД поради висящо производство по иск с преюдициален характер – за установяване на вземане по договор за покупко-продажба, предявен по реда на чл. 422 ГПК. С останалите посочени в частната жалба определения не е допуснато касационно обжалване на въззивните съдебни актове и релевантният за настоящото дело правен въпрос не е разрешен.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че правилно въззивният съд е спрял производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което обжалваното определение трябва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № от 11.05.2018г. по ч. гр. дело № 1023/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 7 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: