О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 646
гр. София, 14.11.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 196 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО 2000” АД /н/ -гр. П., срещу решение № 234 от 13.09.2018г. по в.т.д.№ 239/2018г. на Апелативен съд – Велико Търново., с което, след отмяна на постановеното по чл.632, ал.1 ТЗ решение № 37/28.02.2018г. по т.д.№ 61/2015г. по описа на Окръжен съд – Плевен, е постановено решение по чл.630, ал.1 ТЗ на основание неплатежоспособност.
В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на атакуваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, с оглед на което се иска неговата отмяна. Касаторът намира за незаконосъобразен извода на съда за допустимост на първостепенното решение, въпреки неспазването на процедурата по чл.629б ТЗ. Същевременно не споделя и извода му за изпадане на дружеството в състояние на неплатежоспособност. Счита, че липсват законовите предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност срещу ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО 2000” АД. Заявява, че стойностите на икономическите показатели, установени в депозираната по делото СИЕ – за ликвидност и за финансова автономност, имат тенденция на постоянно покачване и показват стабилизиране на финансовото състояние на дружеството. Претендира всички направени разноски по делото.
Ответникът по жалбата и ищец по делото, „И.-И.” Е., в писмен отговор излага становище за нередовност на касационната жалба, като просрочена, поради което счита, че същата следва да бъде върната. Посочва, че атакуваното решение е вписано в Търговския регистър на 14.09.2018г., а касационната жалба е постъпила на 26.09.2018г., което е след изтичане на седмодневния срок за касационно обжалване.
Ответникът по жалбата и присъединен кредитор, „А.“ АД, гр. София, не представя отговор.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Съставът на ВКС констатира, че при администрирането на касационната жалба по реда на чл.285 ГПК въззивният съд правилно е приел, че е депозирана в срока по чл.633, ал.1 ТЗ. Решението е обявено в Търговския регистър на 14.09.2019г. Седемдневният срок, броен по реда на чл.60, ал.3 ГПК, изтича на 21.09.2018г. /петък – присъствен ден/. Касационната жалба е постъпила в Апелативен съд – Велико Т. на 26.09.2018г, но е изпратена по пощата в срок на 21.09.2019г. с оглед справката в информационните масиви на „Български пощи” ЕАД по проследяващ номер на пратката – R PS 1680 00CXHM8.
Производството пред Окръжен съд – Плевен е образувано по молба на „Италтекауто-И.“ Е. по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „Водно строителство 2000“ АД. Активната легитимация произтича от вземане в размер на 4 828.30 лв., представляващо неплатена сума за доставки по посочени фактури.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза е установено, че въз основа на заповед на изпълнителния директор на „Водно строителство 2000“ АД за инвентаризация на вземанията и задълженията на дружеството към 31.12.2012г. и към 30.06.2013г. е извършена финансова ревизия на дружеството, която е излязла с констатация, че по определени фактури, вкл. с доставчик „Италтекауто-И.“ Е., липсват доказателства за осъществяване на реални сделки – писмени договори, складови разписки, протоколи и пр. Въз основа на тези констатации и на заповед на изпълнителния директор на „Водно строителство 2000“ АД от 12.08.2013 г. са извършени корекции и счетоводните операции са сторнирани. Като последица от това, според заключението на вещото лице, към 03.04.2015г. в счетоводството на „Водно строителство 2000“ А. не се води задължение към „Италтекауто-И.“ Е., а се води вземане към него в размер на 5 014,50 лева.
Независимо от горното, въззивният съд е счел, че „Италтекауто-И.“ Е. е кредитор на длъжника по см. на чл.625 ТЗ, тъй като вземането, въз основа на което той се легитимира като такъв, е установено по съдебен ред, издаден е изпълнителен лист за присъдените суми и към датата на разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството няма данни същото да е изплатено. С оглед на това, съдът е приел за ирелевантни за съществуване на вземането констатациите на ревизията и счетоводните операции, извършени по нареждане на изпълнителния директор на дружеството.
С определение № 623/01.08.2016 г. съдът е допуснал присъединяването на „А.“ АД, [населено място], като кредитор в производството по несъстоятелност. Дружеството се легитимира като кредитор на ответника въз основа на договор за цесия от 13.02.2014г за вземане в размер на 57 824.52 лв. С договор от 25.07.2016г. „А.“ АД е прехвърлило същото вземане на „Водно стопанство 2000“ Е.. От заключение на съдебно-икономическата експертиза е установено, че в счетоводството на „Водно строителство 2000“ АД прехвърлянето на вземането е осчетоводено на същата дата – 25.07.2016г.
По отношение на финансовото състояние на длъжника „Водно строителство 2000“ АД:
Въззивната инстанция е споделила извода на първостепенния съд за наличие на предпоставките по чл.608, ал.1 ТЗ за обявяване неплатежоспособността и за откриване на производство по несъстоятелност на „Водно строителство 2000“ АД.
От кредитираното от съда заключение на първата съдебно-икономическата експертиза, депозирано на 10.07.2015г., се установява, че задълженията на „Водно строителство 2000“ АД по междинен баланс към 31.03.2015 г. са 1 400 000 лв., вписани като краткосрочни – със срок на погасяване до 1 година, а заедно със задълженията към кредитора „Италтекауто-И.“ Е. по изпълнителното дело – 1 408 000 лв. Задълженията по договори за заем са в размер на 94 870 лв., към доставчици – 777 000 лв., към персонала – 75 056.13 лв., публичните задължения са в размер на 310 118.64 лв. (67 731.19 лв. осигурителни и 242 387.45 лв. данъчни), други задължения – към клиенти по аванси – 28 955.82 лв. и към други кредитори 23 612.93 лв. (на вещото лице не са предоставени документи за основанието за осчетоводяване на тези задължения и падежа им). В периода 01.01.2015 г. – 31.03.2015г. дружеството не развива стопанска дейност и не реализира печалба, с която да покрива текущите си разходи и старите си задължения.
В допълнителното заключение, депозирано по делото на 03.08.2017г., експертизата изчислява коефициентите за ликвидност, като съобразява представените споразумения от 01.06.2016г., от 02.06.2016г. и от 03.06.2016г., сключени между длъжника „Водно строителство 2000“ АД и кредиторите (съответно) „И. танк П.“ Е., ЕТ „К. –В.Г. –К.В.“ и „М. агро ВВ“ Е., с които задълженията на дружеството се разсрочват до 2022 г.
От заключението на вещото лице, депозирано на 10.11.2017 г., изготвено въз основа на предоставен от дружеството счетоводен баланс към 30.09.2017 г., отчет за приходите и разходите към същата дата и аналитични регистри на счетоводните сметки, отчитащи задълженията към кредиторите, е установено, че има движение през периода 2015 – 2017 г. по отписване на задължения с операция 401/709 – други приходи. Извършените операции се отразяват на финансовия резултат, като формират печалба след приспадане на разходи за амортизация и други разходи. Това влияе и върху собствения капитал на дружеството, който от отрицателна величина достига до сумата 248 000 лв.. Така се подобряват и показателите за задлъжнялост и финансова автономност, независимо че дружеството не работи и не упражнява дейност. В резултат на това, коефициентът за обща ликвидност към 30.06.2017 г. е 1.65, а към 30.09.2017 г. – 1.73; коефициентът за бърза ликвидност към 30.06.2017 г. е 1.40, а към 30.09.2017 г. – 1.47; коефициентът за незабавна ликвидност към 30.06.2017 г. и към 30.09.2017 г. е 0.01 и коефициентът за абсолютна ликвидност към 30.06.2017 г. и към 30.09.2017 г. е 0.01; коефициентът за финансова автономност към 30.06.2017 г. е 0.24, а към 30.09.2017 г. – 0.27 и коефициентът за задлъжнялост към 30.06.2017 г. е 4.17, а към 30.09.2017 г. – 3.74. Вещото лице е пояснило, че коефициентите за ликвидност са над единица поради разсрочването на част от общите задължения – 285 000 лв. и отписване на част от задълженията заради изтекъл давностен срок. Отписаните задължения са в размер общо на 650 217,88 лева.
От допълнителното заключение, депозирано на 15.01.2018 г., отписаните задължения към 30.11.2017 г. са в общ размер на 730 766.03 лв. (148 257.24 лв. през 2017 г.). При това, след отписване на тези задължения, размерът на задълженията на дружеството, съобразно счетоводните документи, включително и междинните счетоводен баланс, оборотна ведомост и пр., е 852000 лева, от които 285 000 са дългосрочни, 642 000 лв. краткосрочните, от тях: 6 592.59 лв. за неплатени заплати; 359 253.95 лв. към доставчици; 67 741.19 лв. неплатени осигурителни вноски; 271 951.34 неплатени данъци; 25 630.46 лв. задължения по получени аванси за доставки. При това показателите за ликвидност са както следва: коефициент за обща ликвидност: към 31.12.2015 г. – 1.1058, към 31.12.2016 г. – 1.5622 и към 30.11.2017 г. – 1.9683; коефициент за бърза ликвидност: към 31.12.2015 г. – 0.9586, към 31.12.2016 г. – 1.3315 и към 30.11.2017 г. – 1.6743; коефициент за незабавна ликвидност: към 31.12.2015 г. – 0.0071, към 31.12.2016 г. – 0.0110 и към 30.11.2017 г. – 0.0141 и коефициент за абсолютна ликвидност: към 31.12.2015 г. – 0.0071, към 31.12.2016 г. – 0.0110 и към 30.11.2017 г. – 0.0141; коефициент за финансова автономност: към 31.12.2015 г. – 0.086249, към 31.12.2016 г. – 0.1912785 и към 30.11.2017 г. – 0.38497653 и коефициент за задлъжнялост: към 31.12.2015 г. – 11.59434, към 31.12.2016 г. – 5.2279793 и към 30.11.2017 г. – 2.59756098.
Според експерта активите на дружеството са 1 180 000 лв., от които Д. 52 0000 лв. и отсрочени данъци 12 000 лв. и К. 1 118 000 лв., от които материали 167 000 лв., вземания 943 000 лв. и парични средства 8 000 лв. Краткосрочните задължения, отразени в счетоводните документи и определени като такива от експертизата са общо 568 000 лв. Вещото лице отново е посочило, че от 01.01.2015 г. до датата на изготвяне на заключението дружеството няма стопанска дейност и не реализира печалба.
След съобразяване с доказателствата по делото и заключенията на вещото лице по първата СИЕ и допълнителната СИЕ, съдът е приел за доказано изпадането на длъжника „Водно строителство 2000“ АД в състояние на неплатежоспособност. Аргументирал се е с показателите за обща ликвидност към края на 2012, 2013 и 2014 г., които са под единица (0.87 и 0.79), а в такива стойности са и останалите коефициенти за ликвидност. Това показва, че още в този период дружеството е имало финансови затруднения при обслужването на своите задължения – публични и към контрагенти, които затруднения не са временни и епизодични. Решаващият състав се позовава и на факта, че показателите за ликвидност са под единици и към 31.12.2015 г., видно от първото заключение на вещото лице (0.74). Обстоятелството, че според останалите експертни заключения показателите за обща и бърза ликвидност са над единица не могат да обосноват различен извод, защото тези стойности, според изричните констатации на вещото лице, са получени в резултат на счетоводни операции по отписване на част от задълженията на дружеството като погасени по давност, а не поради фактическо преодоляване на финансовите затруднения, изплащане на част от задълженията, събиране на част от вземанията, развиване на стопанска дейност и реализиране на печалба от нея. Другата причина за повишаване стойностите на показателите е разсрочване на част от задълженията на дружеството към определени кредитори и осчетоводяването им като дългосрочни, но самите задължения не са погасени, нито е започнало погасяването им в резултат на търговската дейност на дружеството. Въззивният съд е посочил, че обективното и трайно състояние на неплатежоспособност е настъпило в края на 2014 г., поради което е споделил датата 01.01.2015г. определена от първостепенния съд като начална дата на неплатежоспособността.
Въззивната инстанция е достигнала до извода, че в случая е налице хипотезата на чл.630, ал.1 ТЗ, а не тази на чл.632, ал.1 ТЗ, както е приел първостепенният съд. В аргумент се е позовал на заключенията на съдебно-икономическата експертиза, съгласно които краткотрайните активи на дружеството са в размер на 1 118 000 лв. и включват материали 167 000 лв., 943 000 лв. вземания и 8 000 лв. парични средства. С оглед на това въззивният състав е приел, че наличното имущество е достатъчно за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност.
В приложеното изложение на касационните основания по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е поставен следният въпрос, за който се поддържа, че е значим за прилагане на закона и за развитие на правото: „Неправилно или недопустимо е съдебно решение по чл.632, ал.1 ТЗ, постановено при липса на произнасяне с определение по чл.629б ТЗ, с което съдът определя сумата, която трябва да бъде предплатена в даден от него срок от лицата по чл.625 ТЗ или от друг кредитор, за да бъде открито производство по несъстоятелност?”. Касаторът се позова на наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, предл. последно ГПК.
Настоящият състав на Търговска колегия, Второ отделение, намира, че не са налице сочените основания за допускане на решението до касация, предвид следното:
Формулираният от касатора правен въпрос във връзка с приложението на чл.629б ТЗ не отговаря на основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационното обжалване, тъй като същият не е обусловил изхода на спора, доколкото съдът е приел, че е налице хипотезата на чл.630, ал.1 ТЗ. Същевременно, съгласно константната практика на ВКС, обективирана в решение № 188 от 04.12.2012г. по т.д.№ 323/2012г. на ІІ т.о. на ВКС, определението по чл.629б ТЗ не е визирано от закона като процесуална предпоставка за произнасяне по молба за обявяване неплатежоспособността и откриване производство по несъстоятелност на длъжника , в частта досежно началната дата на неплатежоспособността , респ. не обуславя допустимостта на произнасянето на съда . Същото не попада и в обхвата на преценимите от въззивния съд факти при произнасяне по същество по този предмет на въззивното обжалване т.е .е необуславящо и за правилността на решението в тази му част.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл.280, ал.2, предл. последно ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 234 от 13.09.2018г. по в.т.д.№ 239/2018г. на Апелативен съд – Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.