ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 225
[населено място], 28.03.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 481 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Х. В. чрез процесуален представител адв. К. Н. Т. срещу определение № 15 от 28.01.2019 г. по т.дело № 2963/2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е прекратено производството по делото, образувано по иск на настоящия жалбоподател с правно основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА за прогласяване нищожността на решение № 191 от 02.04.2009 г. по арбитражно дело № 191/2009 г., постановено от арбитър Б. Г..
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението на ВКС поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че съдът неправилно е приел, че подадената искова молба е недопустима поради неспазване на преклузивния тримесечен срок за предявяване на иск за прогласяване нищожността на арбитражното решение. Твърди, че препис от последното не е връчван на С. В. и поради това следва да се приеме, че исковата молба е подадена в срок. Частния жалбоподател излага доводи, разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗМТА урежда срока, в който може да се иска отмяна на арбитражно решение, а в случая се иска прогласяване на нищожност. Поради липсата на предвидена в ЗМТА специална уредба по отношение на недействителността счита, че следва да се приложи общата уредба – чл. 270, ал. 2 ГПК. Частният жалбоподател поддържа също, че съдът е следвало служебно да констатира неравноправния характер на договорна клауза и да не допуска издаването на изпълнителен лист от 02.10.2009 г. на основание чл. 404 и сл. ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и провери данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С обжалваното определение съставът на ВКС, ТК, Второ отделение е прекратил производството по т. дело № 2963/2018 г. поради недопустимост на подадената от С. В. искова молба. Съдебният състав е приел, че срокът за предявяване на иск за прогласяване нищожността на арбитражно решение е тримесечен и започва да тече от деня, в който молителят е получил решението /чл. 48, ал. 1 ЗМТА/. Посочил е, че ищцата не е ангажирала доказателства за това, кога е получила препис от атакуваното решение и не е доказала спазването на установения тримесечен срок. Предвид изложените съображения и доколкото данни относно началния момент на срока не могат да бъдат извлечени и от арбитражното дело, предвид унищожаване на същото поради изтичане на срока за съхранението му /писмо на арбитъра вх. № 10802 от 13.12.2018 г./, въззивният съд е направил извод, че срокът не е спазен и предявеният иск е недопустим.
Решаващият състав не е споделил поддържаното от ищцата разбиране, че по отношение на иска по чл. 47, ал. 2 ЗМТА е приложима разпоредбата на чл. 270, ал. 2 ГПК, според която нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение. Изложил е съображения, че посочената разпоредба е относима единствено за съдебните, но не и за арбитражните решения, които са предмет на специална регламентация – ЗМТА, поради което правилата на исковия процес, съдържащи се в ГПК, не могат да намерят приложение.
Определението е правилно.
Атакуваното арбитражно решение е постановено на 02.04.2009 г., а исковата молба е подадена на 07.11.2018 г. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1, изр. 1 ГПК иск за отмяна може да бъде предявен в срок от 3 месеца от деня, в който молителят е получил решението. По делото, както правилно е приел тричленният състав на ВКС, постановил обжалваното определение, не са представени доказателства за това кога е получен препис от арбитражното решение. Следователно, не се доказва спазването на законоустановения тримесечен срок за атакуване на решението. При липса на подадена в срок искова молба по чл. 47 ЗМТА, съдът няма правомощия да се произнася по нищожността на арбитражно решение, постановено преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК /обн. ДВ, бр. 8/2017 г. /, с който са изменени разпоредбите на чл. 19, ал. 1 ГПК и чл. 47 ЗМТА. В този смисъл е константната практика на ВКС – определение № 363 от 1.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 411/2018 г., II т. о., определение № 373 от 19.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1791/2018 г., II т. о., определение № 198/30.05.2018 г. по т. д. № 3106/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 15 от 28.01.2019 г. по т.дело № 2963/2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.