1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
гр. София, 16.04.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1526 по описа за 2019г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „Нови енергии“ ООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Ю. А. С. срещу решение № 630 от 18.03.2019г. по в. т. дело № 484/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав в частта, с която след отмяна на решение № 2286 от 14.11.2017г. по т. дело № 221/2017г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-22 състав е признато за установено по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че в полза на „Евомет“ ЕООД, [населено място] /с предишно наименование „Монтанаснаб“ ЕООД, [населено място]/ съществува вземане срещу „Нови енергии“ ООД, [населено място] за сумата 119 262,59 евро с включен ДДС, ведно със законната лихва от 22.09.2011г. до окончателното плащане, представляваща неплатена втора вноска от продажната цена по договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 192, том I, рег. № 870, дело № 105/2011 от 25.03.2011г. на нотариус Х. А., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 03.10.2016г. по гр. д. № 52010/2016г. на Софийски районен съд, II гражданско отделение, 56 състав, и ответникът „Нови енергии“ ООД е осъден да заплати на ищеца „Евомет“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно на уважената част от исковата претенция разноски в размер, както следва: сумата 8 869,48 лв. – разноски, направени в първоинстанционното производство, сумата 9 059,28 лв. – разноски, направени във въззивното производство и сумата 8 577,48 лв. – разноски, направени в заповедното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото:
1. За да се счита издадено разрешение за строеж за влязло в законна сила, следва ли разрешението за строеж да съдържа изрично удостоверяване с подпис и печат /заверка/ за влизането му в сила от органа, който го е издал?
2. Представяне от продавача на купувача на влязло в сила разрешение за строеж може ли да бъде уговорено в нотариален акт за продажба на недвижим имот като съществено и необходимо условие за заплащане на част от продажната цена?
3. Може ли изискуемостта и падежът за заплащане на част от продажната цена по нотариален акт за продажба на недвижим имот да бъдат обвързани с насрещно задължение за продавача да представи на купувача влязло в сила разрешение за строеж?
4. Липсата на уговорен в нотариален акт за продажба на недвижим имот срок за изпълнение на конкретно задължение от купувача и последвалото неизпълнение на това задължение може ли да доведе до отпадането на правото на купувача да развали договора при неизпълнение на последния от страна на продавача?
5. Може ли страните по нотариален акт за продажба на имот или по допълнително споразумение към нотариалния акт да обвържат изискуемостта и падежа на плащането на част от продажната цена с изготвяне на нарочен документ, за който не е уговорено коя страна следва да го изготви и липсва уговорен срок за изготвянето му?
Касаторът поддържа също, че решението на Софийски апелативен съд е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Ответникът „Евомет“ ЕООД, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство с предишно наименование „Монтанаснаб“ ЕООД, [населено място] / чрез процесуален представител адв. С. К. оспорва касационната жалба и поддържа становище за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, тъй като касаторът не е мотивирал твърдението си, че формулираните правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, както и че решението не е очевидно неправилно. Подробни съображения излага в писмен отговор, подаден в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е обсъдил представените по делото два нотариални акта и е приел, че са налице два валидно сключени договора за продажба на два недвижими имота на обща стойност 456 000 евро с включен ДДС, както следва:
1/ С процесния нотариален акт № 192 от 25.03.2011г. „Монтанаснаб“ ЕООД, [населено място] /предишно наименование на „Евомет“ ЕООД, [населено място]/ е продало на „Нови енергии“ ООД, [населено място] поземлен имот с идентификатор 27317.707.92 в землището на [населено място], [община], област Враца, м. „Аршино“ с площ 21 420 кв. м. за сумата 169 422 евро без включен ДДС, платима по следния начин: 57 960 евро без включен ДДС в срок от 5 работни дни, считано от датата на вписване на нотариалния акт, и 111 462 евро без включен ДДС в срок от 5 работни дни от датата на получаването от купувача на необжалваемо разрешение за строеж във форма и съдържание, приложимо за малка водна електроцентрала на река Искър, [населено място] с приблизителна генерираща мощност от 4 мегавата.
2/ С нотариален акт № 191 от 25.03.2011г. „Монтанаснаб“ ЕООД, „Булпауър“ ООД, А. М. А. и Д. К. А. са продали на „Нови енергии“ ООД поземлен имот с идентификатор 27317.706.50 в землището на [населено място], [община], област Враца, м. „Аршино“, с площ 26 601 кв. м. за сумата 210 578 евро без включен ДДС, платима по следния начин: 72 040 евро без включен ДДС в срок от 5 работни дни от датата на вписването на нотариалния акт и 138 538 евро без включен ДДС в срок от 5 работни дни от датата на получаването от купувача на необжалваемо разрешение за строеж във форма и съдържание, приложимо за малка водна електроцентрала на река Искър, [населено място] с приблизителна генерираща мощност от 4 мегавата.
Констатирал е, че „Монтанаснаб“ ЕООД е издало фактура № 1056/25.03.2011г. с получател „Нови енергии“ ООД на стойност 399 687 лв. с включен ДДС, с посочено основание за плащане „поземлен имот 27317.707.92 в [населено място], м. „Аршино“ – 21 420 кв.м.“, т. е. имотът по нотариален акт № 192 от 25.03.2011г., както и фактура № 1055/25.03.2011г. с получател „Нови енергии“ ООД на стойност 326 245,64 лв., с включен ДДС и посочено основание за плащане „поземлен имот 27317.706.50 в [населено място], м. „Аршино“ – 17 461 кв.м.“, т. е. имотът по нотариален акт № 191 от 25.03.2011г. От „Булпауър“ ООД е издадена фактура № 71/25.03.2011г. с получател „Нови енергии“ ООД на стойност 129 780,79 лв., с включен ДДС и посочено основание за плащане „поземлен имот в [населено място], м. „Аршино“ – 6 946 кв.м., съгласно нотариален акт от 25.03.2011г.“, т. е. за имота по нотариален акт № 191 от 25.03.2011г. Със споразумение от 28.03.2011г. продавачите на имота по нотариален акт № 191 от 25.03.2011г. са се съгласили съобразно притежаваните от тях части в съсобствения имот да получат от общата му стойност суми в размер, както следва: „Монтанаснаб“ ЕООД – 138 291.12 евро, „Булпауър“ ООД – 55 012.32 евро, А. А. – 17 274.56 евро, като „Монтанаснаб“ ЕООД се е задължило след получаване на първото и крайното плащания да разпредели сумите в срок не по-късно от 10 дни.
Съдебният състав е приел за установено, че с Разрешение за строеж № 86/31.08.2011г., издадено от главния архитект на [община], на „Нови енергии“ ООД е разрешено да извърши строителство на МВЕЦ „Гара Елисейна“ в ПИ № 000754, м. „Аршино“ по КВС на [населено място], [община], № 27317.706.4; 27317.706.50; 27317.707.92; 27317.937.1; 27317.937.2 и 273.937.3 в м. „Аршино“ по кадастрална карта на с. Елисейна, [община] съгласно съгласуван и одобрен на 29.08.2011г. идеен инвестиционен проект. Констатирал е, че в разрешението за строеж е посочено, че същото влиза в сила на 15.09.2011г., както и че ищецът е уведомен за влязлото в сила на 15.09.2011г. разрешение за строеж на МВЕЦ „Гара Елисейна“ с писмо с изх. № 2600-231/ 29.02.2016г. на главния архитект на [община].
Въззивната инстанция е установила, че ответникът „Нови енергии“ ЕООД /настоящ касатор/ е превел по сметката на „Монтанаснаб“ ЕООД общо сума в размер 254 794,09 евро, както следва: 1/ на 30.03.2011г. сумата 204 794.09 евро с основание за плащането „Фактури №№ 1055, 1056 и 71“; 2/ на 27.03.2012г. сумата 50 000 евро с основание за плащането „нотариален акт 191 и 192“. Плащането на сумата 50 000 евро е извършено след изразено съгласие на страните в писмо изх. № 466/21.03.2012г. на „Нови енергии“ ЕООД до „Монтанаснаб“ ЕООД, „Булпауър“ ООД, А. А. и Д. А., подписано от всички продавачи на 22.03.2012г., че купувачът си запазва правото да прекрати двата договора в случай, че резултатите от екологичния дю дилиджънс доклад не са задоволителни, като това право щяло да изтече само в случай на положителен екологичен дю дилиджънс доклад, което щяло да бъде еднолично решение на купувача, след което останалата сума от продажната цена става дължима в срок от 3 работни дни. С покана за доброволно изпълнение изх. № 3/15.02.2016г., получена на 16.02.2016г., „Монтанаснаб“ ЕООД е поканило „Нови енергии“ ООД в срок до 7 дни от датата на получаване на поканата да заплати дължимата по фактура № 1056/25.03.2011г. сума 316 755.13 лв.
Въззивният съд е констатирал, че според заключението на съдебно-счетоводната експертиза общият размер на задължението на ответника /касатор/ по двете сделки е 380 000 евро, от което 44.59 % е задължението по нотариален акт № 192, а 55.41 % – задължението по нотариален акт № 191, изчислено при съобразяване на принципа на съразмерно разпределение на сумите по всяко едно от тези задължения. Заплатената на ищеца по двете сделки сума общо в размер 498 333,93 лв., разпределена съразмерно по посочения начин, е в размер, както следва: по нотариален акт № 192 – в размер 222 207,10 лв.; по нотариален акт № 191 – в размер 276 126,83 лв. При този начин на изчисляване непогасеният размер на задължението по сделката, извършена с нотариален акт № 192, респ. по фактура № 1056/25.03.2011г. към 03.10.2016г. е 177 480,29 лв. с включен ДДС /399 687,39 лв. – 222 207,10 лв./.
Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдебният състав е констатирал, че ищецът е осчетоводил извършените от ответника плащания, като със сумата по първото плащане е погасил частично единствено вземанията по нот. акт № 191 – по фактури № 1055 и № 71, включително и към физическите лица, а със сумата по второто плащане е погасил частично задължения по двата нотариални акта. Съобразно извършеното от ищеца осчетоводяване задължението на ответника по нотариален акт № 192 към 03.10.2016г. е 320 498,63 лв. /163 868.35 евро с включен ДДС, представляваща разликата между 399 687,39 лв. с включен ДДС /сумата по фактура № 1056/25.03.2011г./ и 79 188,76 лв. /сумата, разпределена след плащането на 27.03.2012г./. В счетоводството на ищеца всички постъпили от ответника суми са разпределени, като приоритетно са погасявани вземанията на „Евомет“ ЕООД по нотариален акт № 191, по следния начин: 1/ първото плащане от 204 794.09 евро е разпределено, както следва: 168 720.77 евро /329 898,14 лв./ – на „Евомет“ ЕООД; 30 163.59 евро /58 994,85 лв./ – на „Булпауър“ ООД; 5 909.73 евро /11 558,43 лв./ – на А. А. и Д. А.; 2/ второто плащане от 50 000 евро е разпределено, както следва: 40 488.57 евро /79 188.76 лв./ – на „Евомет“ ЕООД за вземането му по нотариален акт № 192 ; 7 238.46 евро /14 157.20 лв./ – на „Булпауър“ ООД; 2 272.97 евро /4 445.54 лв./ – на А. А. и Д. А..
Издадената на 03.10.2016г. по гр. д. № 52010/2016г. на Cофийския районен съд, II гражданско отделение, 56 състав заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по заявлението на ищеца от 14.09.2016г. е за заплащане от ответника на ищеца на сумата 163 868.35 евро с включен ДДС, представляваща част от продажната цена по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 192 от 25.03.2011г., ведно със законната лихва от 14.09.2016г. до окончателното плащане, както и 11 749.97 лева разноски по делото.
Въз основа на установената фактическа обстановка са направени следните правни изводи:
Възражението на ответника /настоящ касатор/ за ненастъпила изискуемост на вземането за остатъка от цената поради липсата на необжалваемо разрешение за строеж, съгласно уговорката в раздел ІІІ от договора за продажба, извършен с нотариален акт № 192 от 25.03.2011г., е прието за неоснователно по следните съображения:
1/ Издаването на въпросния документ е факт – с Разрешение за строеж № 86/31.08.2011г. на главния архитект на [община] на основание чл. 148, ал. 4 ЗУТ, съгласно съгласуван и одобрен на 29.09.2011г. идеен инвестиционен проект, на възложителя „Нови енергии“ ЕООД е разрешено да извърши строителство на МВЕЦ „Гара Елисейна“, като в разрешението за строеж е посочено, че същото влиза в сила на 15.09.2011г. При липсата на данни, които установяват обратното, съдебният състав е приел, че административният акт не е обжалван в срока по чл. 149, ал. 3 ЗУТ, поради което след 15.09.2011г. е станал необжалваем по смисъла, вложен в уговорката на раздел ІІІ от договора. Посочил е също, че в конкретния случай в хипотезата на 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ ответникът в качеството на възложител е единственото заинтересовано лице, което е могло да упражни това право, но не е имал правен интерес да го стори, тъй като с издаването на разрешението неговото искане е удовлетворено.
2/ Ответникът /касаторът/ не е оспорил истинността на това писмено доказателство в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК, поради което то има доказателствената сила, установена в чл. 179, ал. 1 ГПК, нито е представил доказателства в обратен смисъл.
3/ Възражението, че разрешението за строеж „няма съдържанието, което е уговорено от страните … и същото не е годно за реализиране на строеж на посочения в нотариалния акт обект“ не може да бъде правомерно основание за отказ от плащане, тъй като не може да бъде ангажирана отговорността на продавача за евентуалната непълнота или несъответствия в диспозитивната част на административния акт със заявеното от възложителя – купувач искане, включително и поради това, че продавачът не е активно легитимирана страна в административното правоотношение, с оглед на което и уговорка в договора, която му вменява такова задължение /в случай, че я имаше/ би била недействителна.
Възражението на ответника по иска за недължимост на остатъка от продажната цена поради несбъдване на отлагателното условие в предложеното от купувача споразумение от 21.03.2012г. също е прието за неоснователно по следните съображения:
1/ Със споразумението от 21.03.2012 г. продавачите са се съгласили да получат сумата 50 000 евро – част от продажната цена, като са признали правото на ответника да прекрати двата договора в случай, че резултатите от екологичния дю дилиджънс доклад, който се изготвя, не са задоволителни, и са определили падеж за плащане на остатъка в срок от 3 работни дни от изготвянето на положителен екологичен дю дилиджънс доклад, което щяло да бъде еднолично решение на купувача. След съпоставяне на споразумението и уговорката в п. ІV на нотариалния акт съдебният състав е направил извод, че с постигнатото в споразумението съгласие не са променени съществените условия на договора за продажба от 25.03.2011г., тъй като за никоя от страните не е възникнало ново право или ново задължение във връзка с неговото изпълнение, а се повтаря уговорката в п. ІV на нотариалния акт, според която ако по усмотрението на купувача резултатите от дю дилиджънс докладите се окажат незадоволителни, той има право да развали договора в съответствие с разпоредбите на чл. 87 ЗЗД, без продавачът да дължи връщане на първото плащане по договора. Посочил е, че задължението, поето от купувача в п. ІV от нотариалния акт и в последващото споразумение е едно и също – да изготви екологичен доклад, като единственото различие е в правните последици от резултатите от този доклад – в случай, че екологичният доклад не е положителен, за купувача възниква правото да развали договора /според нотариалния акт/; в случай, че същият е положителен, купувачът трябва да заплати в 3-дневен срок дължимия остатък от цената на имота /според споразумението/.
2/ Въззивният съд е анализирал задълженията на страните по сключения между тях на 25.03.2011г. договор, посочен в нотариалния акт, включително задължението на купувача за изготвяне и анализиране от него и неговите консултанти на екологичния дю дилиджънс доклад за имота и други екологични въпроси, които по преценка на купувача имат значение по отношение на имотите и/ или проекта /т. 5.2.3 от договора/, както и задължението на продавача да положи всички необходими усилия, за да гарантира, че на купувача и неговите консултанти ще бъде предоставен достъп до имотите и всички тези документи, книжа и протоколи, информация и съдействие, които те от време на време основателно поискат, за да им се даде възможност да подготвят този доклад, както и останалите доклади, посочени в същия договор /т. 5.2.4. от същия договор/. Приел е, че от една страна изпълнението на задължението за изготвяне на екологичния доклад не е обвързано със срок, а от друга страна преценката дали той е положителен или не, е предоставена единствено на „собственото усмотрение“ на купувача.
За да направи извод, че до деня на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК това задължение не е изпълнено и за това неизпълнение продавачът не може да носи отговорност, въззивната инстанция е изложила съображения, че купувачът /ответникът по иска/ е могъл във всеки един момент да извършва на място всякакви проучвания, които са били нужни за изготвянето на доклада – установяване на степента на замърсеност на почвата и на подпочвените води, анализ на функционалната структура на екосистемата на изследваната територия и пр., предвид предаденото владение на купувача според уговорката в п. V на нотариалния акт – в деня на получаване на първото плащане, липсата на данни достъпът до имота да е бил възпрепятстван от ищеца и липсата на данни продавачът да е отказал съдействие във връзка с предоставянето на изискани от купувача документи, имащи отношение към изготвянето на доклада. Поради това съдебният състав е заключил, че ищецът не е бил в забава по смисъла на чл. 95 ЗЗД – не е отказал да даде необходимото съдействие, без което ответникът не би могъл да изпълни задължението си.
3/ Въззивният съд е приел, че не е имало извинителна причина за неизпълнението на поетото от купувача задължение. Изложил е съображения, че бездействието на купувача, продължило около пет години и използвано като претекст да не плати остатъка от дължимата цена, съставлява нарушение на принципа за добросъвестно упражняване на задълженията по договора, установен в разпоредбата на чл. 63 ЗЗД, поради което купувачът не може да черпи права от своето недобросъвестно поведение.
Посочил е, че при липсата на уговорен срок /определен ден/ за изпълнение на въпросното задължение, в хипотезата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът /настоящ касатор/ е изпаднал в забава на 16.02.2016г. – деня, в който е получил отправената от ищеца покана за доброволно изпълнение. Пряка последица от неизпълнението на задължението за изготвяне на екологичен доклад е отпадането на правото на купувача да развали договора в хипотезата на п. ІV от нотариалния акт, както и отпадането на уговорката за отсрочване на падежа на задължението за плащане на остатъка от продажната цена в споразумението от 21.03.2012г.
При определянето на размера на вземането на ищеца към ответника въззивната инстанция е съобразила Тълкувателно решение № 4 от 29.04.2015г. по тълк. д. № 4/2014г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което съдът не може да присъди левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, освен в изрично предвидените от закона случаи. Поради това, че цената на имотите в двата нотариални акта е уговорена в евро и плащанията, извършени от купувача са в евро, всички суми, посочени в лева в писмените доказателства по делото /фактури, платежни нареждания и др./ и заключението на счетоводната експертиза, са конвертирани в тяхната равностойност в евро.
Поради това, че страните по договора са данъчно задължени лица по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДДС, всички последващи суми, показващи размера на задължения по договорите или извършени плащания по тях, са посочени с включен в цената ДДС. Общата продажна цена на имотите по двата нотариална акта е 456 000 евро с включен ДДС, от която сума цената на имота по нотариален акт № 191 от 25.03.2011г. е 252 693.60 евро с ДДС /86 448 – стойността на първата вноска и 166 245 евро – стойността на остатъка, втората вноска/, а цената на имота по нотариален акт № 192 от 25.03.2011г. е 203 306.40 евро с ДДС /69 552 – стойността на първата вноска и 133 754 евро – стойността на остатъка, втората вноска.
Сумите по издадените фактури са конвертирани, както следва: по фактура № 1055/25.03.2011г. на стойност 326 245,64 лв. с включен ДДС – 166 806.13 евро, по фактура № 71/25.03.2011г. на стойност 129 780,79 лв. с включен ДДС – 66 355.62 евро и по фактура № 1056/25.03.2011г. на стойност 399 687,39 лв. с включен ДДС – 204 356.16 евро.
Съдебният състав е отчел извършените от купувача плащания в размер 204 794.09 евро и 50 000 евро, направеното от ищеца разпределение на постъпилите суми и е заключил, че по фактура № 1056/25.03.2011г. за имота по нотариален акт № 192 от 25.03.2011г. е останала дължима сумата 163 867.59 евро, по фактура № 71/25.03.2011г. за имота по нотариален акт № 191 от 25.03.2011г. е останала дължима сумата 28 953.57 евро към „Булпауър“ ООД, а към физическите лица – сумата 9 349.25 евро.
По отношение на законосъобразността на извършеното от ищеца разпределение на сумите по двете плащания с оглед разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, въззивната инстанция е приела, че получателят на сумата /ищецът/ правилно я е разпределил за погасяване на задълженията към продавачите по договора, сключен с нотариален акт № 191 от 25.03.2011г. при спазване на разпоредбата на чл. 76, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, предвид еднородните по двата договора парични задължения, недостатъчните суми за погасяване на всички задължения по договорите, липсата на заявяване от купувача кое от задълженията погасява и по-обременителното задължение – това по нотариален акт № 191 от 25.03.2011г. при плащането на сумата 204 794.09 евро, респективно задължението по нотариален акт № 192 от 25.03.2011г. при плащането на сумата 50 000 евро, извършено на 27.03.2012г. /остатъкът от задължението по другия нотариален акт е 47 899.51 евро/. След отнасяне на сумата 40 488.57 евро към задължението по нотариален акт № 192 от 25.03.2011г., остатъкът е разпределен между останалите продавачи на имота по нотариален акт № 191 от 25.03.2011г. съобразно споразумението между тях от 28.03.2011г. Въз основа на изложените съображения съдебният състав е направил извод за основателност на исковата претенция за сумата 163 867.59 евро.
Евентуално заявеното възражение на ответника по иска за изтекла погасителна давност по отношение на остатъка от продажната цена е прието за неоснователно по следните аргументи: Въззивният съд е съобразил уговорката в п. ІІІ, т. 1 на нотариалния акт, съгласно която останалата част от продажната цена се дължи в срок от 5 работни дни, считано от датата на получаването на купувача на необжалваемо разрешение за строеж. Приел е, че началният момент, от който е започнал да тече срока за плащане на втората вноска и по двата договора е 15.09.2011г. – денят, в който разрешението за строеж като необжалвано е влязло в сила и съобразно чл. 72, ал. 1 ЗЗД е направил извод, че в конкретния случай срокът от 5 работни дни е изтекъл на 21.09.2011г. – присъствен ден /с т. 4 на Решение № 878 от 16.12.2010г. на Министерския съвет за разместване на почивни дни през 2011г., обн. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010г., 23.09.2011г. /петък/ е обявен за почивен ден, а 17.09.2011г. /събота/ е обявен за работен ден/. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК е подадено в съда на 14.09.2016г. – 7 дни преди изтичането на срока по чл. 110 ЗЗД.
По заявеното от ответника /настоящ касатор/ възражение за прихващане въззивната инстанция е приела, че същото е основателно за сумата в размер 44 605 евро, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение, поето в клаузата на п. ІІ от нотариалния акт. Съгласно посочената договорна клауза продавачът е декларирал, че недвижимият имот попада в екологично замърсен район, определен с ПМС № 50/10.03.1993г. /обн. ДВ, бр. 24 от 26.03.1993г./ и държавата поема възстановяването му, както и свързаните с това разходи; страните се съгласили, че нарушение на декларираното ще се преценява като съществено неизпълнение на задължението на продавача и купувача ще може да развали договора, а продавачът се задължава да заплати неустойка в размер на 44 605 евро. Съгласно т. 5.1 от споменатия в нотариалния акт договор от 25.03.2011г. продавачът се задължил да представи в срок от 10 дни от датата на подписването му удостоверение или писмо от компетентните органи, което доказва, че имотите попадат в екологично замърсен район, определен с ПМС № 50/10.03.1993г. и държавата поема възстановяването му, както и свързаните с това разходи. Поради това, че ищецът не е представил доказателства за изпълнението на това свое задължение съдебният състав е приел, че декларираните от ищеца факти и обстоятелства не отговарят на действителното състояние, което означава, че държавата не поема разходите, свързани с възстановяването на имота, като намиращ се в екологично замърсен район. Независимо, че договорът не е развален от купувача и че е продължил да действа, за продавача е възникнало задължението да плати неустойка, тъй като това задължение не е обвързано с евентуалното разваляне на договора. При тълкуване на посочената договорна клауза по правилата на чл. 20 ЗЗД въззивната инстанция е направила извод, че действителната обща воля на страните е била плащане на неустойка да се дължи при неизпълнение на задължението на продавача да представи въпросния документ.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от касатора в т. 1 от изложението към касационната жалба правен въпрос е във връзка с твърдението му, че в разрешението за строеж липсва заверка с подпис и печат от главния архитект на [община], че същото е влязло в сила, като полето „Разрешението за строеж влиза в сила на …..“е оставено празно, както и че липсата на необжалваемо разрешение за строеж се потвърждава от ищеца в негово писмо изх. № 10/14.11.2014г., в което посочва, че в качеството си на заинтересовано лице е на разположение и продължава да съдейства на купувача с цел получаване на необжалваемо разрешение за строеж. Формулираният от касатора в т. 1 от изложението правен въпрос не съответства на данните по делото и мотивите на въззивното решение. Приетото в първоинстанционното производство и неоспорено от ответника по иска разрешение за строеж № 86/31.08.2011г. за извършване от „Нови енергии“ ООД на строителство на МВЕЦ „Гара Елисейна“ в ПИ № 000754, м. „Аршино“ по КВС на [населено място], [община], № 27317.706.4; 27317.706.50; 27317.707.92; 27317.937.1; 27317.937.2 и 273.937.3 в м. „Аршино“ по кадастрална карта на [населено място], [община] съгласно съгласуван и одобрен на 29.08.2011г. идеен инвестиционен проект, е издадено от главния архитект на [община]. Удостоверяването за влизане в сила на разрешението за строеж на 15.09.2011г. е извършено също от главния архитект на [община], т. е. изпълнено е изискването на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Извършеното удостоверяване представлява официален удостоверителен документ и има обвързваща съда доказателствена сила, а доказването на неговата неистинност при направено оспорване се носи от оспорващата страна съгласно чл. 193, ал. 3, изр. 1 ГПК. По делото липсват твърдения от ответника по иска и доказателства за отмяна на посоченото разрешение за строеж, нито доказателства, установяващи, че удостоверяването за влизане в сила на разрешението за строеж на 15.09.2011г. е невярно.
Във връзка с позоваването от касатора на несъответствие на съдържанието на представеното разрешение за строеж № 86/31.08.2011г. на съдържанието, посочено в нотариалния акт, липсва формулиран релевантен материалноправен въпрос. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него факти, обстоятелства и оплаквания.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулираните от касатора в т. 2 и т. 3 от изложението към касационната жалба правни въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Въпросите са свързани с възражението на ответника по иска за недължимост на претендираната сума, тъй като не са настъпили условията за нейната дължимост и за нейната изискуемост /падеж/. В настоящия случай съдебният състав не е отрекъл възможността да се уговарят такива условия, а напротив, приел е, че падежът за плащане на остатъка от цената е настъпил с връчване на поканата за доброволно плащане от ищеца на ответника /касатора/ на 16.02.2016г., предвид издаденото и влязло в сила на 15.09.2011г. разрешение за строеж и бездействието на ответника – купувач /касатора/ в продължение на пет години да изготви екологичен дю дилижънс доклад в нарушение на принципа за добросъвестно упражняване на задълженията по договора, установен в разпоредбата на чл. 63 ЗЗД.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд по посочения в т. 4 от изложението материалноправен въпрос, тъй като не отговаря на основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът дали договорът за покупко-продажба на недвижимия имот е развален не е включен в предмета на делото, не е разглеждан от въззивната инстанция и не е обусловил нейните правни изводи, предвид липсата на възражение от ответника за развален договор.
Посоченият от касатора материалноправен въпрос в т. 5 от изложението към касационната жалба е поставен във връзка с възражението на касатора в отговора на исковата молба за недължимост на претендираната сума поради ненастъпване на изискуемостта /падежа/, тъй като няма изготвен екологичен дю дилиджънс доклад. Въпросът не съответства на данните по делото и мотивите на въззивната инстанция – съдебният състав е анализирал задълженията на страните по сключения между тях на 25.03.2011г. договор, посочен в нотариалния акт, и е приел, че купувачът е имал задължение да изготви и анализира екологичния дю дилиджънс доклад за имота и други екологични въпроси, които по преценка на купувача имат значение по отношение на имотите и/ или проекта /т. 5.2.3 от договора/. Изводите, до които е достигнал въззивни