О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
гр. София, 10.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 193 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Аква Фууд” ЕООД, [населено място], срещу определение № 3773 от 30.11.2018г. по т. д. № 5112/2018г. на Софийски апелативен съд, 3 състав, с което е оставено без уважение искането му за допускане на обезпечение на предявения против „П.” ЕООД иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.258 вр. чл.264, ал.1 вр. чл.265, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 44 577,15 лева, представляващи извършени разходи за отстраняване на скрити недостатъци поради некачествено изпълнени работи по договор за изработка от 05.03.2014г., сключен между страните, чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 2018885100000401897 на ЧСИ М. П. с рег. № 851 на КЧСИ с район на действие СГС и чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника в посочени от молителя банки.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като въззивният съд не се е съобразил с трайно установената съдебна практика, според която при иск за парични вземания наличието на обезпечителна нужда се предполага при липса на данни и доказателства, които да я опровергават. Излага и подробни съображения за наличие на обезпечителна нужда с оглед извършеното прехвърляне на дружествените дялове от капитала на ответното дружество на трети подставени лица, които са неграмотни, и с оглед големите задължения на дружеството към държавния бюджет и липсата на дейност в „бившата производствена база“, установено от заключението на СТЕ. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде допуснато исканото обезпечение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.396, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна.
Производството по в.т.д. № 5112/18г. на САС, ТО, 3 състав е образувано по въззивна жалба на „Аква Фууд” ЕООД срещу решение № 1525/18.07.2018г. по т.д. № 1956/2017г. на СГС, ТО, VI-3 състав, с което e е отхвърлен предявеният от дружеството против „П.“ ООД иск за заплащане на сумата 44 577,15 лева, представляващи извършени разходи за отстраняване на скрити недостатъци поради некачествено изпълнени работи по договор за изработка от 05.03.2014г., сключен между страните.
Пред въззивния съд е направено искане от въззивника за допускане на обезпечение на предявения иск чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 2018885100000401897 на ЧСИ М. П. с рег. № 851 на КЧСИ с район на действие СГС и чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника в посочени от молителя банки, като са изложени твърдения за наличие на обезпечителна нужда. Твърди се, че изпълнителното дело е образувано за събиране на вземането на ответника по осъдително решение, с което молителят е осъден да му заплати възнаграждение по сключения между страните договор за изработка. Счита, че ако изпълнението не бъде спряно и събраните по изпълнителното дело суми бъдат преведени на ответника, молителят няма да може да се удовлетвори, тъй като ответникът ще се разпореди с получените суми.
За да остави без уважение искането за допускане на обезпечение на предявения иск, въззивният Софийски апелативен съд е приел, че не са налице предпоставките, визирани в чл.391, ал.1 ГПК, доколкото с молбата не са представени доказателства за наличие на обстоятелства, обосноваващи обезпечителна нужда.
Настоящият състав на ВКС, ТК, IІ отд. намира, че са налице предпоставките за допускане на обезпечението, установени от разпоредбата на чл.391 ал.1 от ГПК. Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.265, ал.1 ЗЗД е процесуално допустим. Ищецът е представил доказателства в подкрепа на твърденията, на които се основава предявеният иск, но с постановеното първоинстанционно решение искът му е отхвърлен, тъй като е прието за недоказано, че ищецът е уведомил ответника за констатираните недостатъци, нито е доказано знание на ответника за съществуването на такива скрити недостатъци. Настоящият състав намира, че тъй като по направените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на тези изводи на първоинстанционния съд въззивната инстанция следва да се произнесе с решението по същество на спора, обезпечение следва да бъде допуснато при условията на чл.391, ал.1, т.2 ГПК – при парична гаранция в размер на 4 000 лева, представляваща приблизително 10% от цената на иска.
Предвид характера на търсената с предявения иск защита следва да се приеме, че е налице обезпечителна нужда. Молителят не е задължен да доказва, че без допускане на обезпечението ще бъде затруднено осъществяването на правата му по бъдещо положително за него осъдително решение за парично вземане, тъй като обезпечителната нужда в този случай съществува по презумпция. Следва да се отбележи и това, че нуждата от налагането на избраната от ищеца по иска обезпечителна мярка не се определя от имущественото състояние на ответника към момента на предявяване на исковете, а от вероятността неговите активи да намалеят в хода на исковото производство поради действия на разпореждане от негова страна или поради други обстоятелства, настъпването на които не се дължи на неговото поведение. С оглед така очертаната обезпечителна нужда първата посочена обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по посоченото изпълнително дело, не е подходяща, тъй като тя няма за непосредствен ефект запазване на имуществото на длъжника. Поисканата втора обезпечителна мярка – запор на сметките на ответника в посочените банки, е подходяща и е достатъчно индивидуализирана.
С оглед изложеното въззивното определение следва да бъде отменено в частта, в която е оставено без уважение искането за допускане на обезпечение чрез запор на сметките на ответника в посочените от молителя банки и следва да бъде допуснато исканото обезпечение при парична гаранция в размер на 4 000 лева. В останалата му част обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ по частна жалба на „АКВА ФУУД” ЕООД, [населено място], определение № 3773 от 30.11.2018г. по т. д. № 5112/2018г. на Софийски апелативен съд, 3 състав, в частта, в която е оставено без уважение искането му за допускане на обезпечение на предявения против „П.” ЕООД иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.258 вр. чл.264, ал.1 вр. чл.265, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 44 577,15 лева, представляваща извършени разходи за отстраняване на скрити недостатъци поради некачествено изпълнени работи по договор за изработка от 05.03.2014г., сключен между страните, чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника в посочени от молителя банки, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА на основание чл.391 и сл. ГПК обезпечение на предявения от „АКВА ФУУД” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.1 против „ПЕРОС” ЕООД с ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.258 вр. чл.264, ал.1 вр. чл.265, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 44 577,15 лева, представляваща извършени разходи за отстраняване на скрити недостатъци поради некачествено изпълнени работи по договор за изработка от 05.03.2014г., ПРИ ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ в размер на 4 000 лева, вносима от молителя по сметката на ВКС за гаранции и обезпечения, ЧРЕЗ:
ЗАПОР на вземанията на ответника „ПЕРОС” ЕООД по следните банкови сметки: в „УниКредит Булбанк” АД, „Банка ДСК” ЕАД, „ОББ – Обединена българска банка” АД, „Юробанк България” АД, „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, „Сосиете Женерал Експресбанк” АД, „Алианц Банк България” АД, „Банка Пиреос България” АД, „Ти Би Ай Банк” АД, „Първа инвестиционна банка” АД, „Търговска банка В.” ЕАД, „Българо-американска кредитна банка” АД, „ПроКредит Банк (България)” ЕАД, „Търговска банка Д“ АД, „Токуда Банк” АД, „Инвестбанк” АД, „Централна кооперативна банка” АД, „Общинска банка” АД, „Българска банка за развитие” АД, „Интернешънъл Асет Банк” АД, „Тексим Банка” АД, до размер на сумата 44 577,15 лева /общо запорирана по всички сметки/.
Да се издаде обезпечителна заповед след представяне на доказателства, че гаранцията е внесена по сметката за гаранции и обезпечения на ВКС.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3773 от 30.11.2018г. по т. д. № 5112/2018г. на Софийски апелативен съд, 3 състав, с което е оставено без уважение искането за допускане на обезпечение на предявения против „П.” ЕООД иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.258 вр. чл.264, ал.1 вр. чл.235, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 44 577,15 лева чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 2018885100000401897 на ЧСИ М. П. с рег. № 851 на КЧСИ с район на действие СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: