1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
гр. София, 16.03.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 440 по описа за 2020г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. М. В. като ЕТ „Г. В.“, приподписана от процесуален представител адв. П. М., срещу определение № 4032 от 05.12.2019г. по в. ч. гр. дело № 5789/2019г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 8718 от 11.07.2019г. по т. дело № 185/2013г. на Софийски градски съд, ТО, VI-10 състав, с което е върната подадената от Г. М. В. като ЕТ „Г. В.“ въззивна жалба с вх. № 8648/23.01.2019г. срещу решение № 927 от 10.05.2018г. по т. дело № 185/2013г. на СГС.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 347/08.07.2010г. по ч. гр. д. № 284/2010г. на ВКС, ГК, I г. о., и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
Допустимо ли е въззивният съд да потвърди разпореждане на първоинстанционния съд, с което се връща въззивната жалба, без да вземе предвид обективните причини да не бъде внесена определената държавна такса в определения срок, след като са представени доказателства, които сочат за тези причини?
Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд не е взел предвид посочената съдебна практика, а именно определение № 15/07.01.2013г. по ч. гр. д. № 503/2012г. на ВКС, определение № 157/28.02.2014г. по ч. гр. д. № 1056/2014г. на ВКС, определение № 157/28.02.2014г. по ч. гр. д. № 1056/2014г. на ВКС, определение № 222/25.03.2013г. по ч. гр. д. № 1484/2013г. на ВКС, определение № 181/08.03.2013г. по ч. гр. д. № 1208/2013г. на ВКС, определение № 347/08.07.2010г. по ч. гр. д. № 284/2010г. на ВКС, определение № 548/07.07.2010г. по ч. гр. д. № 482/2010г. на ВКС, определение 333/09.08.2010г. по ч. гр. д. № 273/2010г. на ВКС, решение № 241/11.01.2016г. по адм. д. № 1252/2015г. на ВАС.
Частният жалбоподател поддържа също, че е налице очевидна неправилност на определението на Софийски апелативен съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да потвърди разпореждането за връщане на въззивната жалба, въззивният съд е приел, че въпреки оставянето на въззивната жалба без движение и предоставянето на срок за представяне на доказателства за внесена държавна такса по сметка на САС в размер 11 574,34 лв., който е продължен по молба на въззивника /настоящ частен жалбоподател/ по чл. 63, ал. 1 ГПК с четири седмици, считано от изтичане на първоначалния, нередовността на въззивната жалба не е отстранена. Изложил е съображения, че съдът не изпраща съобщение за акта, с който се произнася по молбата за продължаване на срока по чл. 63 ГПК. Съдебният състав е констатирал, че продълженият с разпореждането от 04.06.2019г. срок за отстраняване нередовността на въззивната жалба е започнал да тече от изтичане на първоначалния срок и е изтекъл на 01.07.2019г., като в рамките на този срок частният жалбоподател не е изпълнил задължението си за отстраняване нередовността на въззивната жалба, нито е подал нова молба по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК с ново искане за продължаване на срока.
Въззивната инстанция е приела за ирелевантна подадената след изтичане на продължения срок друга молба с вх. № 97898/31.07.2019г. за продължаване на срока за отстраняване нередовността на въззивната жалба, тъй като е подадена един месец след изтичане на продължения с разпореждането от 04.06.2019г. срок.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, а на основание чл. 280, ал. 2 ГПК – когато решението е очевидно неправилно. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора, респективно частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби.
Формулираният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос e ирелевантен, тъй като е без значение за делото и не е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Преценката дали са налице уважителни причини за продължаване на срока за отстраняване на нередовността на въззивната жалба е относима към разглеждането на молба за продължаване на срока по чл. 63 ГПК, подадена преди неговото изтичане. В конкретния случай въззивната инстанция в съответствие с константната практика се е съобразила с разпореждането от 04.06.2019г., с което първата молба по чл. 63 ГПК е уважена, и съобразно датата на подаване на втората молба по чл. 63 ГПК е направила извод за нейната недопустимост.
Цитираната от частния жалбоподател съдебна практика е неотносима към приложението на разпоредбата на чл. 63 ГПК, а касае молбата за възстановяване на пропуснатия срок по чл. 64 и сл. ГПК, инкорпорирана в частна жалба с вх. № 133193/30.10.2019г. по регистратурата на СГС, по която Софийски градски съд все още не се е произнесъл.
Относно приложението на чл. 63 ГПК и липсата на задължение на съда да съобщи на страната за продължаване на срока по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК е формирана константна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, която е съобразена от въззивната инстанция и не се налага да бъде променяна – определение № 150/02.03.2010г. по ч. гр. дело № 109/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 425/21.06.2010г. по ч. т. дело № 441/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение по ч. гр. д. № 84/2010г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 385/04.10.2010г. по ч. гр. дело № 374/2010г. на ВКС, ГК, II г. о., определение № 342/26.04.2010г. по ч. т. дело № 304/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 191/14.03.2011г. по ч. т. дело № 143/2011г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 213/16.02.2011г. по ч. т. дело № 824/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 570/14.07.2010г. по ч. т. дело № 495/2010г., ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 193/11.04.2011г. по ч. гр. дело № 103/2011г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 408/28.05.2012г. по ч. т. дело № 339/2011г. на ВКС, ТК, II т. о. и други. В посочените съдебни актове е прието, че поради изрично установения в чл. 63, ал. 2 ГПК начален момент, от който тече новоопределеният срок, за съда не съществува задължение да съобщава на страната за постановеното по нейна молба определение, с което срокът е продължен; новият срок започва да тече от изтичане на първоначалния и това означава, че страната сама е длъжна да следи за началото и за края на срока. С посочената практика съдебният състав се е съобразил. Липсват предпоставки за промяна на създадената константна практика на ВКС по приложението на чл. 63 ГПК, поради което касационното обжалване не би могло да се допусне и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 2 ГПК е неоснователен. Очевидната неправилност на въззивния съдебен акт като основание за допускане на касационно обжалване е въведена с разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК /ДВ, бр. 87 от 2017г./. Очевидна неправилност по смисъла на посочената правна норма е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл; когато е постановен „extra legem”, т. е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като то не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4032 от 05.12.2019г. по в. ч. гр. дело № 5789/2019г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.