3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
гр. София, 26.06.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 468 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място], приподписана от процесуален представител адв. К. Т. Е. срещу решение № 183 от 30.08.2017г. по в. т. дело № 280/2017г. на Апелативен съд В., Търговско отделение, 2 състав, с което е потвърдено решение № 43 от 15.03.2017г. по т. дело № 100/2014г. на Добрички окръжен съд, Търговска колегия и [фирма] е осъдено да заплати на Земеделска кооперация „Калето“ /в ликвидация/, [населено място] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер 3 500 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е отхвърлен искът, предявен от [фирма] срещу Земеделска кооперация „Калето“ /в ликвидация/ за откриване на производство по несъстоятелност и обявяване на неплатежоспособност на кооперацията и [фирма] е осъдено да заплати на Земеделска кооперация „Калето“ /в ликвидация/ сумата в размер 3 800 лв. – адвокатско възнаграждение и сумата 350 лв. – съдебно-деловодни разноски.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 1 и евентуално т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС, евентуално по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, които поначало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна, или това е допустимо само при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото? – противоречие с т. 3 на Тълкувателно решение от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Този въпрос е обоснован с доводите, че въззивната инстанция, въпреки сезирането й с оплакване за процесуално нарушение, не е направила служебна проверка за установяване на развитието на делото по искането на [фирма], направено с молба вх. № 1512/07.03.2017г., уточнена с молба вх. № 1888/21.03.2017г. на ВКС.
2. Кой съд е компетентен да прави преценка на подадено до ВКС искане дали то представлява искане на основание чл. 303 ГПК? – по аналогия от т. 12 на Тълкувателно решение от 31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/; по този въпрос касаторът поддържа и евентуално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
3. Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички доводи и възражения на страните? – противоречие с решение № 57/02.03.2011г. по гр. д. № 1416/2010г. на ВКС, ГК, III г. о. По отношение на този въпрос касаторът проддържа, че въззивният съд не е разгледал и обсъдил възражението на въззивника /настоящ касатор/, че при наличие на висящо производство по отмяна на влязло в сила решение, обуславящо изхода на въззивното производство, съдът дължи спиране на производството до приключване на производството по отмяна.
Ответникът ЗК „Калето” /в ликвидация/, [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. Г. Д. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа становище, че въззивният съд е обсъдил възражението за спиране на производството и се е произнесъл с определение № 348/15.06.2017г. по в. т. дело № 280/2017г., както и че т. 3 на Тълкувателно решение от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС тълкува разпоредбата на чл. 269 ГПК – обхвата на дейността на въззивния съд, поради което е неприложима. По отношение на втория процесуалноправен въпрос сочи, че въззивният съд не е упражнил инстанционен контрол на разпореждане на първоинстанционния съд по чл. 306, ал. 2 ГПК за връщане на молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Относно третия процесуалноправен въпрос релевира доводи за неотносимост на решение № 57/02.03.2011г. по гр. д. № 1416/2010г. на ВКС, ГК, III г. о., тъй като в него ВКС е приел, че въззивният съд не е изчерпал изцяло предмета на делото, докато в настоящия случай въззивният съд се е произнесъл по искането за спиране.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
За да направи извод за неоснователност на молбата на [фирма] за обявяване на производство по несъстоятелност и обявяване на неплатежоспособност на ЗК „Калето“, въззивният съд е приел, че [фирма] не притежава материалноправна легитимация по чл. 625 ТЗ поради това, че няма качеството кредитор на длъжника по търговска сделка съгласно разпоредбата на чл. 625 ТЗ. В тази насока се е позовал на влязлото в сила решение № 116/16.06.2015г. по т. дело № 276/2013г. на Добрички окръжен съд, потвърдено с решение № 23 от 22.01.2016г. по в. т. дело № 594/2015г. на Варненски апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване от ВКС с определение № 41/26.01.2017г. по т. д. № 1508/2016г. на ВКС, с което на основание чл. 124 ГПК е признато за установено по отношение на [фирма], че вземането му по изп. дело № 56/2013г. на СИС при Тервелски районен съд, произхождащо от процесния запис на заповед, издаден на 28.02.2000г., срещу ЗК „Калето“ /в ликвидация/ не съществува поради погасяването му по давност. Изложил е също съображения, че изпълнителното производство е прекратено, предвид погасяването по давност на държавните вземания към кооперацията на основание чл. 171, ал. 2 ДОПК.
Във въззивната жалба е направено искане за спиране на въззивното производство до произнасянето от ВКС по искането на [фирма] за допълване на определение № 41/26.01.2017г. по т. д. № 1508/2016г. на ВКС или съответно по молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 116/16.06.2015г. по т. дело № 276/2013г. на Добрички окръжен съд. С определение № 348/15.06.2017г. по в. т. дело № 280/2017г. Варненски апелативен съд, Търговско отделение, 2 състав е оставил без уважение искането на въззивника за спиране на производството по аргумент, че в изпълнение на дадените указания страната е пояснила, че с депозираната молба вх. № 1512/07.03.2017г. се иска допълнение на определението на ВКС, поради което няма характер на молба за отмяна.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд или да е подготвил формирането на силата на пресъдено нещо. Преценката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се извърши от въззивния съд въз основа на релевираните от касатора доводи.
Настоящият съдебен състав счита, че първите два формулирани от касатора процесуалноправни въпроса са важни, но както и да бъдат решени, са без значение за делото, тъй като с влязло в сила определение № 119/07.06.2017г. по т. д. № 1508/2016г. на ВКС, ТК, І т. о. е оставена без уважение молбата на [фирма] с вх. № 1888/21.03.2017г., за отмяна на определение № 41/26.01.2017г. по т. д. № 1508/2016г. на ВКС, ТК, І т. о., а с влязло в сила определение № 141/04.04.2018г. по т. дело № 939/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. /потвърдено с определение № 325/14.06.2018г. по ч. т. дело № 1472/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т. о./ молбата на [фирма] с вх. № 1512/07.03.2017., уточнена с молба вх. № 1888/21.03.2017г., за отмяна на определение № 41/26.01.2017г. по т. д. № 1508/2016г. на ВКС, ТК, І т. о. е оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
По отношение на третия процесуалноправен въпрос въззивният съд не е процедирал в противоречие с постоянната практика на ВКС, тъй като се е произнесъл по искането на въззивника /настоящ касатор/ за спиране на производството до приключване на производството по подадената молба за отмяна. Доколко определение № 348/15.06.2017г. по в. т. д. № 280/2017г. на Варненски апелативен съд е правилно, е въпрос, свързан с първите два процесуалноправни въпроса, които при наличие на влезлите в сила определение № 119/07.06.2017г. по т. д. № 1508/2016г. на ВКС, ТК, І т. о. и определение № 141/04.04.2018г. по т. дело № 939/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. са без значение за изхода на спора по молбата за откриване на производство по несъстоятелност на ЗК „Калето“ /в ликвидация/.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд В.. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК [фирма] трябва да бъде осъдено да заплати на ЗК „Калето“ /в ликвидация/ сумата в размер 1 500 лв. – направени разноски за касационното производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение /лист 10 на ч. т. дело № 467/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т. о./.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 183 от 30.08.2017г. по в. т. дело № 280/2017г. на Апелативен съд В., Търговско отделение, 2 състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на ЗК „Калето“ /в ликвидация/, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] сумата в размер 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/ – направени разноски за касационното производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.