1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
гр. София, 10.04.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2577 по описа за 2017г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца М. Н. П. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. М. Б. срещу решение от 12.04.2017г. по гр. дело № 1352/2017г. на Софийски градски съд, ГО, II-Б състав, с което е потвърдено решение от 22.12.2014г. по гр. дело № 23685/2012г. на Софийски районен съд, 59 състав и ищецът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 100 лв. – разноски по делото пред СГС.
С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е отхвърлен предявеният от М. Н. П., действащ чрез своята майка и законен представител К. П. П., срещу [фирма] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата 24 800 лв., представляваща дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и претенцията за заплащане на направените съдебни разноски. Ищецът е осъден да заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 946 лв. – разноски за първоинстанционното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1/ Действителна ли е сделка, която не е сключена в очевидна полза на малолетното лице и за която няма разрешение от районния съд съгласно действащото законодателство – чл. 73, ал. 2 СК от 1985г.? По този въпрос касаторът се позовава и на противоречие с решение по вътрешно арбитражно дело № 723/2011г. на АС при БТПП.
2/ Следва ли съдът да изложи мотиви защо приема такова споразумение за действително и относимо при положение, че в него е упоменато от кое събитие произтичат вредите, които репарира?
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Ю. К. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, тъй като представените от касатора решения са неотносими към настоящия случай, процесното споразумение не е свързано с разпореждане на ищеца и от преписка по щета 4307295100050 е видно, че обезщетението е изплатено във връзка с търпените от ищеца неимуществени вреди. Излага съображения за правилност на въззивното решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложенията към тях се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Въззивният съд е констатирал, че на 11.05.2007г. в [населено място] е настъпило ПТП, причинено по вина на С. Б. при управление от него на лек автомобил „Фолксваген Голф 3“ с рег. [рег.номер на МПС] при нарушение на разпоредбата на чл. 116 и чл. 117 ЗДвП, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в [фирма]. Въз основа на заключението на съдебно-медицинската експертиза и свидетелските показания съдебният състав е приел, че в резултат на настъпилото ПТП на ищеца са причинени травматични увреждания, изразяващи се в безсъзнателно състояние в продължение на около 17 часа, представляващо временно разстройство на здравето, опасно за живота; след идването му в съзнание до изписването е имал главоболие, което е било интензивно в този период, през следващите 3-4 месеца главоболието е било с по-малък интензитет, към момента на прегледа от вещото лице неврологичният статус е в границите на нормата, а по отношение на претърпяната черепно-мозъчна травма лечението е завършило успешно и няма остатъчни явления. Въззивната инстанция е изложила също, че при постъпването на ищеца в детска противошокова зала на Институт „Пирогов“ са проведени спешни животоспасяващи мероприятия с оглед безсъзнателното му състояние и нарушение в дишането, наличните рани са обработени, а след възстановяване на съзнанието е проведено лечение с вливания, антибиотици, аналгетици, невротрофични медикаменти. Ищецът е имал охлузвания по лицето и ръката, устните му били подути, не му се е разбирало какво говори, оплаквал се е от болки в зъбите и по цялото тяло; имал е затруднения в храненето, поради което около 3 месеца се е хранел с течни и по-меки храни; будел се е от болка и е повтарял „колата, колата“. Съдебният състав е установил, че към момента на процесното ПТП ищецът е бил във втори клас, 4-5 месеца е останал в къщи, защото е ходел на лекар, на процедури, имал е поставени шини за заздравяване на зъбите, срамувал се е да се покаже в този вид пред съучениците си. Въз основа на свидетелските показания въззивният съд е приел, че след инцидента ищецът се е страхувал да излиза на улицата, да пресича и е искал да има някой с него.
За да направи извод за неоснователност на предявения иск, съдебният състав се е аргументирал с обстоятелството, че застрахователят е изплатил дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Констатирал е, че при ответника – застраховател е образувана щета, по която е сключено споразумение на 23.03.2010г., с което страните са постигнали съгласие, че неимуществените вреди следва да се обезщетят в размер на 12 000 лв. и пострадалият няма да има други претенции към застрахователя във връзка с настъпилото ПТП. Поради това, че по делото не са направени възражения и не е установено, че двустранното съглашение е опорочено, въззивният съд е приел, че същото е валидно. Установил е, че ответникът е платил на ищеца уговореното застрахователно обезщетение в размер на 12 000 лв. Поради уговорката, че са репарирани всички неимуществени вреди, които са последица от ПТП, станало на 11.05.2007г., и на основание Тълкувателно решение № 1/2016/30.01.2017г. на ОСГТК на ВКС въззивната инстанция е заключила, че с изплащането от застрахователя на обезщетението – предмет на сключеното споразумение, се погасява, както прякото право на увредения срещу застрахователя, така и деликтното му право срещу причинителя на вредата.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора въпроси с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от касатора материалноправен въпрос не отговаря на основното изискване за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не съответства на мотивите на обжалвания въззивен съдебен акт и не е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. С посочения въпрос касаторът се опитва да аргументира поддържаното от него становище в хода на устните състезания в първоинстанционното производство и в устните състезания пред въззивната инстанция за нищожност на сключеното споразумение поради противоречие със закона, предвид това, че няма разрешение от районния съдия, т. е. противоречие с чл. 130, ал. 4 СК. Поради обстоятелството, че въззивната инстанция не е обсъдила дали със сключеното между страните на 23.03.2010г. споразумение е направен отказ от права, дали в конкретния случай е необходимо разрешение на районния съд по настоящия адрес на касатора по чл. 130, ал. 3 СК и в този смисъл дали споразумението е нищожно или действително, поставеният материалноправен въпрос не обуславя извод за допускане на касационно обжалване на решението на СГС.
Предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК не са налице и поради следните съображения: Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Представените от касатора решения са неотносими – същите се отнасят до сделки с недвижими имоти, какъвто не е настоящият случай. Актовете на арбитражните съдилища, които са частноправни образувания с правораздавателна власт, произтичаща от общата воля на страните по един спор, не формират съдебна практика по граждански дела по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което наличието на противоречиви изводи, формирани в обжалваното въззивно решение и решение на арбитражен съд не е основание за допускане на касационно обжалване.
Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По отношение на необходимостта от разрешение на районния съд за сключване на споразумение за заплащане на застрахователно обезщетение съобразно чл. 130, ал. 4 във връзка с ал. 3 СК е формирана практика на ВКС в решение № 144/14.11.2017г. по т. д. № 1084/2016г. на ВКС, ТК, I т. о., която не се налага да бъде променяна.
Д. на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения от него процесуалноправен въпрос също е неоснователен, тъй като въззивният съд се е аргументирал защо приема сключеното споразумение за валидно. Обстоятелството, че в споразумението, с което е уговорен размерът на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, не е изрично посочена датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие, при което са причинени неимуществените вреди, не обуславя извод за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт, тъй като споразумението е обсъдено съобразно постоянната практика на ВКС заедно с всички останали събрани по делото доказателства, в резултат на което е установено, че същото е сключено по щетата, образувана за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 11.05.2007г.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер 300 лв., определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.04.2017г. по гр. дело № 1352/2017г. на Софийски градски съд, ГО, II-Б състав.
ОСЪЖДА М. Н. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 300 лв. /триста лева/ – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.