2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
гр. София,10.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1637 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК вр. чл.407 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Б. Костова, назначена за особен представител на А. В. Н., ответник по обратния иск и трето лице помагач на ответника по първоначалния иск, срещу разпореждане от 26.03.2018г. по в.гр.д. № 5551/2017г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение молбата й за издаване на изпълнителен лист срещу [фирма] за присъденото й с въззивното решение адвокатско възнаграждение като особения представител.
Частната жалбоподателка моли да се отмени атакуваното определение и въз основа на въззивното решение се издаде изпълнителен лист в нейна полза срещу застрахователя- ищец по обратния иск. Изложени са съображения, че [фирма] е имал задължението да внесе възнаграждението на особения представител и не е изпълнил това си задължение, въпреки дадените от съда указания при насрочване на делото. Поддържа се, че възнаграждението на особения представител следва да бъде изплатено на особения представител след приключване на последното заседание пред второинстанционния съд, независимо дали въззивното решение е влязло в сила.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страната, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без уважение молбата за издаване на изпълнителен лист в частта, с която ищецът по обратния иск е осъден да заплати адвокатско възнаграждение на особения представител на ответника по обратния иск, апелативният съд се е позовал на обстоятелството, че въззивното решение не е влязло в сила, поради което не може въз основа на него да се издаде изпълнителен лист в частта за присъдените разноски.
Разпореждането е правилно.
Указанията на съда за привнасяне на разноските за особения представител не са изпълнени от ищеца по обратния иск, поради което съдът е присъдил адвокатското възнаграждение на особения представител с въззивното решение. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че в настоящия случай изпълнителен лист за възнаграждението на особения представител следва да се издаде веднага след приключване на съдебното дирене. Разноските за особения представител в конкретния случай не са за сметка на бюджета на съда и не са били привнесени от ищеца по иска до приключване на устните състезания, поради което не са могли да бъдат заплатени към този момент на особения представител на ответника по иска. Ищецът по обратния иск е останал задължен за разноските за особения представител на ответника по обратния иск, поради което е бил осъден да ги заплати с решението по делото, което в тази част има характер на осъдително определение. Последното не се ползва с предвателно изпълнение, поради което преди влизането му в сила въз основа на него не може да бъде издаден изпълнителен лист в полза на особения представител.
Предвид изложеното, разпореждането на Апелативен съд – София, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 26.03.2018г. по в.гр.д. № 5551/2017г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.