3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
гр. София,27.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1741 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на ГПК „ОСТРИЦА”, [населено място], община Чепеларе, обл.Смолян, срещу определение № 410 от 18.04.2018г. по в.ч.гр.д. № 112 / 2018г. на Окръжен съд – Смолян, с което, след отмяна на определение № 61 от 22.03.2018г. по гр.д № 55/2018г. на Районен съд –Чепеларе, е допуснато обезпечение на предявените от С С. К. искове по чл.58, ал.1 ЗК за отмяна на четири решения на Общото събрание от 18.03.2018г. на кооперацията чрез спиране на тяхното изпълнение срещу представяне от ищеца на парична гаранция в размер на 2000 лева.
Жалбоподателят намира атакуваното определение за недопустимо, съответно за неправилно, поради което искат неговата отмяна. Претендира направените разноски за настоящата инстанция.
Ответникът по жалбата и ищец по делото, С С. К., [населено място], счита, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол, а при евентуалност се позовава и на неоснователност на жалбата. Претендира разноски в настоящото производство в размер на 300 лева за адвокатски хонорар, като прилага списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 10.05.2018г.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3 вр. ал.1, т.2 ГПК.
За да постанови отменително-уважителното си определение, решаващият въззивен състав е достигнал до извода за наличието на обезпечителна нужда от спиране изпълнението на четири от взетите решения срещу представяне от ищеца на гаранция в размер на 2000 лева. В подкрепа е изразил становище, че исковете за отмяна на четири от решенията – за недопускане кандидатурата на С К. за председател на ГПК, за избор на председател на кооперацията, членове на УС и КС и техните подгласници, са допустими, и доколкото не са подкрепени на този етап с убедителни писмени доказателства обезпечението следва да се допусне срещу представяне на гаранция.
В инкорпорираното в частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК се поддържа наличие на предпоставките по чл.280, ал.2, пр.2-ро и 3-то ГПК за допускане на определението до касация.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсва основание за допускане касационно обжалване на определението, предвид следното:
Наведеният довод за вероятна недопустимост на атакувания съдебен акт е основан на твърдението, че по реда на чл.536 ГПК с определение № 358 / 03.04.2018г. по т.д. № 28/2018г. на Окръжен съд – Смолян, което е обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив, е спряно вписването в търговския регистър на атакуваните решения на общото събрание на кооперацията. С оглед на това, се поддържа, че с два акта на еднакви по степен съдилища, макар и постановени по различен съдопроизводствен ред, се постановява сходен резултат, от което се извежда недопустимостта на втория акт за обезпечаване на иска по чл.58 ЗК, като се сочи, че целта на закона е постигната още с първото определение, постановено по чл.536 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице наведената от частния касатор вероятна недопустимост по чл.280, ал.2, пр.2-ро ГПК на обжалвания съдебен акт. В решение № 83/ 24.07.2015г. по т.д. № 924/2014г. на ВКС, I ТО, чието разрешение напълно се споделя от настоящия състав, е направено ясно разграничение между правните последици на спирането на вписването в търговския регистър и последиците на обезпечителните мерки по чл.59 КЗ, като е посочено, че първото гарантира интересите на третите добросъвестни лица по отношение на правните последици на незаконосъобразно взети и подлежащи на вписване решения, а второто, по изричното разпореждане на закона, е допустимо в защита на правния интерес и на самите член – кооператори спрямо кооперацията. С оглед различния обем на защита, която се дава със спиране на вписването на решенията на ОС на кооперацията и със спиране на тяхното изпълнение, не е налице твърдяната вероятна недопустимост на обжалваното определение, извеждана от липсата на правен интерес от исканата обезпечителна мярка.
Липсва и второто наведено основание по чл.280, ал.2, пр.3-то ГПК. Жалбоподателят твърди, че определението е „очевидно неправилно”, поради необоснованост, немотивираност и недоказаност. Формалното твърдение в изложението за очевидна неправилност на определението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК не е основание за допускане на касационно обжалване, като въззивното определение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Следва да се има предвид, че обезпечението е допуснато срещу внасяне на гаранция, именно поради липсата на достатъчно убедителни доказателства, която хипотеза – чл.391, ал.1, т.2 ГПК, не е отчетена от касатора при обосноваване на очевидната неправилност на акта.
Предвид изложеното, обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касация.
Въпреки изхода на спора, на ответника по касацията не могат да се присъждат разноски за обезпечителното производство, тъй като за отговорността за разноските, направени в това производство, дължи произнасяне исковият съд с оглед изхода на спора по същество. Съгласно т.5 от Тълкувателно решение №6/2012г. от 06.11.2013г. по тълк.д. № 1/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 410 от 18.04.2018г. по в.ч.гр.д. № 112 / 2018г. на Окръжен съд – Смолян.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.