3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 551
гр. София, 06.08.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 669 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Топлофикация София” ЕАД, [населено място], представлявано от юрк.Л. Ч., срещу решение № 2272 от 06.11.2017г. по т.д. № 3561/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е потвърдено решение № 853 от 05.05.2017г. по т.д. № 6768/2015г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 8 състав, с което са отхвърлени предявените от касатора против „Дружба Стъкларски Заводи” АД искове с правно основание чл.59 и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 80 079,03 лева, представляваща обезщетение за неправомерно ползване от ответника без основание на газопроводно отклонение от ГРС – 2 „Нови Искър” до „ТЕЦ София” – Ф 720/8, собственост на „Топлофикация София” ЕАД, за периода от месец септември 2012г. до месец юли 2015г. включително, и законната лихва върху претендираната главница от 27.10.2015г. до окончателното й плащане.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че изводите на съда са в противоречие с действителното фактическо и правно положение, събраните писмени доказателства и изготвената експертиза. Твърди, че в съответствие с действащата нормативна уредба и съдебна практика е сключил с ответника договор, по силата на който му е предоставил достъп през собствено съоръжение до газопреносната мрежа. Поддържа, че ответното дружество, а не общественият доставчик, е лицето, което има задължение да заплати начислените такси за разпределение, различни от тези за пренос. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът твърди наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като сочи следните правни въпроси:
1. В случаите, когато операторът на газопреносна мрежа е длъжен да присъедини към своята мрежа в определена от него точка обекти на газоразпределителните мрежи, добивните предприятия, съоръжения за съхранение на природен газ, съоръжения за втечнен природен газ и обекти за производство на газ от възобновяеми източници, следва ли да начислява такси за разпределение на природен газ по газоразпределителна мрежа, която не е негова собственост?
2. В случаите, когато потребител е бил присъединен директно към газопреносната мрежа посредством съоръжения на друг привилегирован потребител, които се използват от обществения доставчик за доставка на газ до потребителя, отношенията по ползването на съоръжението с кого трябва да се уредят – с потребител, оператор на газопреносна мрежа или с обществения доставчик?
3. В случаите, когато страните не са сключили договор за ползване на съоръжението, а лицензианта не е начислявал такси на потребител, който ползва за целите на разпределението съоръжение на трето лице, основателен ли е иск за неоснователно обогатяване срещу лицето, което ползва чуждо съоръжение за целите на разпределението или същият във всички случаи следва да бъде предявен срещу лицензианта?
Ответникът по касация „БиЕй Глас България” АД /с предишно наименование „Дружба Стъкларски Заводи” АД/, [населено място] оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като в изложението не са поставени правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Излага и подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е констатирал, че с протокол на приемателна комисия е прието и въведено в действие газопроводно отклонение от ГРС – 2 до ГРП – подобект, изпълнен в рамките на обекта „ТЕЦ „София” – преустройство на газ – I етап”; от изходящия фланец на ГРС – 2 „Нови Искър” до площадката на ТЕЦ „София” газопроводът бил собственост на „Топлофикация София” ЕАД, като към него на основание чл.197 ЗЕ били присъединени и други консуматори на природен газ, включително и „Дружба Стъкларски Заводи” АД, които имали сключени договори за доставка на природен газ с „Булгаргаз” ЕАД и предаването и приемането на природния газ се извършвало в пункта на предаване – приемане – физическа точка в ГРС, собственост на комбинирания оператор „Булгаргаз” ЕАД. Посочил е, че с оглед нормативната регламентация от значение за спора за две правотношения : първото е между обществения доставчик на природен газ /„Булгаргаз“ ЕАД/ и клиента /настоящият ответник/, възникнало по договор за доставка от 14.12.2012г., а второто е между оператора на газопреносната мрежа /“Булгартрансгаз“ ЕАД/ и обществения доставчик на природен газ /“Булгаргаз“ ЕАД/, възникнало по силата на разпоредбата на чл.177, ал.2 ЗЕ, според която общественият доставчик може да сключва сделки за пренос на природен газ с газопреносните и газоразпределителните предприятия. Приел е, че съществуването на такъв договор не се оспорва от страните, а косвено потвърждение за това е констатацията в заключението на експертизата, че в цената на доставката е била включена цената на пренос по газопреносната мрежа, която е била заплащана от ответника на обществения доставчик. Приел е за неоснователни доводите на ищеца, че заплащането на такса за пренос на газ е задължение на ответника /клиент по смисъла на чл.175, т.8 ЗЕ/, произтичащо от договор, сключен със собственика на газопровода на основание на чл.197, ал.9 ЗЕ. Изложил е съображения, че в разпоредбата е регламентирано друго правоотношение, с предмет разпределение на природен газ и страни – присъединения към газопреносната мрежа клиент /в случая ”Топлофикация София” АД/ и оператора на газоразпределителната мрежа, получил лицензия, за целите на разпределението на природен газ до други клиенти на територията, определена в лицензията /в случая обществения доставчик „Булгаргаз” ЕАД/. С оглед на това въззивният съд е приел, че лицензиантът, а не клиентът, е лицето, на което се предоставя ползването на газ след сключването на договор, по цена, определена по методика, одобрена от комисията. След като е констатирал, че договор между ”Топлофикация София” АД и „Булгаргаз” ЕАД не е бил сключен, общественият доставчик не е заплащал цената на ползването на отклонението, както и че извършването на доставки на природен газ на „Дружба Стъкларски Заводи” АД е било невъзможно без използването на газопроводното отклонение на преносната мрежа, собственост на ищеца, решаващият съд е достигнал до извода, че общественият доставчик, а не ответникът, се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, тъй като не го е възмездил за разходите, направени за обслужването, поддръжката и ремонта, представляващи задължение за собственика на газопровода на основание чл.197, ал.7 ЗЕ.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият поставен от касатора въпрос е осъществява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд не се произнасял по него и този въпрос не е обусловил решаващите му изводи. Третият въпрос е такъв, касаещ правилността на обжалваното решение и крайния извод на въззивния съд във връзка с основателността на иска. Преценката за правилност обаче е дължима в друга фаза на касационното производство – след допуснато касационно обжалване при формулиран конкретен правен въпрос, и на основания, различни от тези по чл.280, ал.1 ГПК – по чл.281, т.3 ГПК. Вторият въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи, поради което отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на него обаче не е налице релевираната от касатора допълнителна предпоставка. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК изисква обосноваване, че конкретният въпрос е от значение за точното прилагане на закона /като произнасянето по него допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или осъвременяване на дадено тълкуване/ и за развитие на правото /при непълнота, неяснота или противоречивост на закона/, съобразно задължителните указания на т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Отговорът на поставения от касатора въпрос се извежда от относимата правна норма – разпоредбата на чл.197, ал.9 ЗЕ, която е ясна и пълна и по нея не е формирана неправилна съдебна практика, която се налага да бъде променяна или осъвременявана. От тази разпоредба e предвидено, че ползването на собствени съоръжения на присъединените към газопреносната мрежа клиенти се предоставя след сключване на договор по цена, определена по методика, одобрена от комисията, в който се договарят условията на ползването, като при непостигане на съгласие комисията разпорежда предоставянето на ползването и заплащането на цена, определена от комисията по методиката.
По изложените съображения настоящия състав намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На ответника разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2272 от 06.11.2017г. по т.д. № 3561/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: