1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 601
[населено място], 05.11.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2265 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Кооперативен пазар“ ООД, [населено място], представлявано от Т. А. Г. като управител на дружеството, срещу разпореждане № 559 от 15.05.2018 г. по в. ч. т. дело № 164/2018 г. на Апелативен съд П.. С посоченото разпореждане е върната частна касационна жалба с вх. № 3832 от 04.05.2018 г., подадена от настоящия жалбоподател, срещу определение № 166 от 13.04.2018 г. по в. ч. т. д. № 164/2018 г. на Апелативен съд П., с което е потвърдено определение № 6 от 03.01.2018 г. по т. д. № 3/2018 г. на Окръжен съд Стара Загора, с което на основание чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК е постановено спиране на вписване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията на промени в обстоятелствата по партидата на „Кооперативен пазар“ ООД, [населено място], с ЕИК[ЕИК] до окончателното приключване на производството по т. д. № 282/2015 г. на Окръжен съд Стара Загора, както и до приключване на производствата по т. д. № 369/2015 г. и т. д. № 233/2017 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора.
Частният жалбоподател прави оплакване за нищожност на обжалваното разпореждане поради това, че не е постановено от съответния тричленен състав на въззивната инстанция. Релевира евентуални доводи за недопустимост на обжалвания съдебен акт поради това, че въззивният съд не разполага с правомощия да преценява допустимостта на частната жалба на основания, различни от чл. 286, ал. 1 ГПК. Частният жалбоподател прави и евентуално оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – принципът на триинстанционност на съдебното производство, визиран в чл. 15, ал. 1 ЗСВ /чл. 10, ал. 1 ЗСВ/.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
За да върне горепосочената частна касационна жалба, въззивният съд е приел, че определението, с което Апелативен съд П. е потвърдил определението на Окръжен съд Стара Загора, с което е спряно вписване в Търговския регистър на промени в обстоятелствата по партидата на „Кооперативен пазар“ ООД, [населено място], не подлежи на обжалване пред ВКС. Въззивният състав е съобразил препращането в чл. 536, ал. 3 ГПК по отношение на частните жалби срещу актове на съда, относими към регистърното производство, и е приложил разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, според която не подлежат на обжалване пред ВКС определенията по дела, решенията, по които не подлежат на касационно обжалване.
Доводът на частния жалбоподател за нищожност на обжалваното разпореждане поради това, че не е постановено от съответния тричленен състав на въззивната инстанция, е неоснователен. Разпореждането, с което въззивният съд връща частната касационна жалба поради необжалваемост на въззивния съдебен акт следва да бъде постановявано еднолично. Разпоредбите на чл. 20 ГПК, чл. 83, ал. 1 и чл. 105 ЗСВ предвиждат, че окръжният съд като втора инстанция разглежда дела в състав от трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго, съответно апелативният съд заседава в състав от трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго. Когато разглежда делото, въззивният съд упражнява правомощията си на въззивна инстанция, като се произнася по допустимостта и основателността на въззивната жалба, респективно частната жалба и се произнася по валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение, респективно определение. Разглеждането на делото от въззивната инстанция приключва с постановяване на крайния съдебен акт в състав от трима съдии. Когато въззивният съд осъществява функции по администриране на постъпила срещу въззивното решение/определение касационна жалба, респективно частна касационна жалба срещу въззивно определение, той не разглежда делото в качеството си на въззивна инстанция по спора и не го решава по същество. Връщането на частната касационна жалба се извършва от въззивния съд с разпореждане, което се постановява еднолично, тъй като се отнася до действия по администриране на частната касационна жалба, които действия не се извършват в качеството на въззивна инстанция по спора. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че разпоредбите на чл. 20 ГПК, чл. 83, ал. 1 и чл. 105 ЗСВ са неприложими.
Доводът на частния жалбоподател за недопустимост на обжалваното разпореждане е неоснователен. Проверката дали въззивното определение подлежи на касационно обжалване с частна касационна жалба, предвид разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, се извършва от въззивната инстанция при администриране на частната касационна жалба. Позоваването на противоречие с определение № 414/26.06.2014г. по ч. т. д. № 1458/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и определение № 537/03.11.2010г. по ч. гр. д. № 557/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е неоснователно, тъй като посочените съдебни актове са неотносими – в тези определения е прието, че преценката дали представеното от касатора – частен жалбоподател изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК отговаря на изискванията на ГПК, е предмет на производството по допускане на касационно обжалване, което съгласно чл. 288 ГПК се провежда от ВКС.
Разпореждането на Апелативен съд П. е правилно.
Подадената от „Кооперативен пазар“ ООД, [населено място] частна касационна жалба с вх. № 3832/04.05.2018 г. срещу въззивното определение на Апелативен съд П., с което е потвърдено определението на първата инстанция по реда на чл. 19, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ във връзка с чл. 536, ал. 3 ГПК, е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Според трайно установената практика на ВКС, определенията, постановени в производството по чл. 19, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ във връзка с чл. 536, ал. 3 ГПК, подлежат на инстанционен контрол само пред съответния апелативен съд.
Производството по вписване в търговския регистър има охранителен характер и решенията, постановени по чл. 25 ЗТР по жалба срещу отказ за вписване, заличаване и обявяване не подлежат на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ споровете по регистърните производства приключват с окончателно решение на съответния апелативен съд. По отношение на частните жалби срещу други актове на съда, относими към регистърното производство, с оглед препращането в чл. 536, ал. 3 ГПК, приложение намира нормата на чл. 274, ал. 4 ГПК. Следователно доколкото завършващият производството по чл. 25 ЗТР съдебен акт – решение на апелативния съд не подлежи на касационно обжалване, то касационен контрол е недопустим и по отношение на останалите актове, постановени в това производство. В същия смисъл е и трайноустановената практика на ВКС, обективирана в определение № 193/17.03.2014 г. по ч. т. д. № 534/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 489/15.07.2014 г. по ч. т. д. № 1718/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 106 от 9.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 90/2015 г., I т. о., определение № 563/13.11.2017 г. по ч. т. д. № 2339/2017 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 254/30.05.2017 г. по ч. т. д. № 1032/2017 г. на ВКС, ТК, I т. о. и други съдебни актове.
Предвид необжалваемостта на определението на Апелативен съд П. по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с чл. 536, ал. 3 ГПК, частната касационна жалба е процесуално недопустима, поради което правилно е върната на частния жалбоподател. Разпореждането на Апелативен съд П. е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 559 от 15.05.2018 г. по в. ч. т. дело № 164/2018 г. на Апелативен съд П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.