8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 714
гр. София, 13.12.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1298 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на ищеца „Многопрофилна болница за активно лечение – Силистра” АД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт В. Бабаяшева срещу решение № 10 от 08.01.2017г. и решение № 45 от 28.02.2018г., двете по т. дело № 555/2017г. на Апелативен съд Варна, Търговско отделение, 3 състав .
С решение № 10 от 08.01.2017г. по т. дело № 555/2017г. на Апелативен съд Варна е отменено решение № 75 от 10.08.2017г. по т. дело № 18/2017г. на Окръжен съд Силистра в осъдителната му част и е отхвърлен иска на „Многопрофилна болница за активно лечение – Силистра” АД срещу Национална здравноосигурителна каса за заплащане на 38 615 лв. – стойност на извършено, но незаплатено лечение на здравноосигурени пациенти по клинични пътеки за м. март 2016г. и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 772,30 лв. – направени разноски за въззивното производство и сумата общо 600 лв. – юрисконсултско възнаграждение за двете инстанционни производства.
С решение № 45 от 28.02.2018г. по същото т. дело е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 10 от 08.01.2017г., като първоинстанционното решение е потвърдено в останалата му част, с която първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от „Многопрофилна болница за активно лечение – Силистра” АД срещу Национална здравноосигурителна каса иск за заплащане на сумата 12 374 лв. – стойност на извършено, но незаплатено лечение на здравноосигурени пациенти по клинични пътеки за м. октомври 2015г.
В касационните жалби касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В приложени към касационните жалби изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради това, че въззивният съд се е произнесъл по релевантни материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Кой нормативен документ урежда правото на ЛЗ да търси плащане на надлимитна дейност за м. март 2016г.?
2. Съставлява ли отказ от право неподаването на искане за заплащане на надлимитна дейност в срока, определен с подзаконов акт?
3. Приложими ли са клаузите на Правила № Р-НС-04-9 от 27.01.2015г. за условията и реда за определяне и изменение на стойностите по чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 и за използване на средствата от резерва по чл. 1, ал. 2, ред 1.4 от ЗБНЗОКза 2015г., приети от НС на НЗОК, обусловили решаващата воля на съда, в частта, с която се определят лимити за извършване на медицинска дейност, след като в тях е записано: „§ 3. Настоящите правила се отнасят за дейност, подлежаща на заплащане през бюджетната 2015г.“?
4. Ако е допустимо определянето на лимити за лечебното заведение, на какъв принцип следва да се определят?
5. Допустимо ли е държавата чрез НС на НЗОК да заобикаля закона, като задължава ЛЗ да извършват държавна дейност – оказване на медицинска помощ на здравноосигурени лица съгласно чл. 35 ЗЗО, и в същото време да приема нормативни актове, с които да поставя лимити и да постановява да не заплаща надлимитна дейност на лечебните заведения за реално извършени разходи в противоречие на чл. 45 и чл. 47 ЗЗО?
6. Представлява ли въвеждането на лимити за Лечебното заведение дискриминация относно неговото имуществено състояние и увреждане на лицата, които получават заплати от получените от НЗОК суми за заработена медицинска дейност?
7. При условие, че ЛЗ е обвързано с месечен лимит и го изработи преди изтичане на календарния месец, следва ли да приема спешни пациенти, след като оказаната за тях медицинска помощ не се заплаща?
8. Влязлото в сила решение на ВАС в срока на обжалване на решението на въззивната инстанция обосновава ли касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК?
Касаторът поддържа, че правилното решаване на посочените въпроси и спора е от значение за точното прилагане на правото, противоречивото им решаване от съдилищата, както и за развитието на правото, предвид идентичните казуси в различните съдилища в Република България. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Ответникът Национална здравноосигурителна каса, [населено място] чрез процесуален представител главен юрисконсулт И. А. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по съображения, изложени в писмен отговор. Поддържа становище, че посочените от касатора въпроси не са разглеждани от въззивния съд и не са обусловили решаващия извод за недължимост на претендираната сума.
Касационните жалби са подадени от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочени са срещу подлежащи на обжалване съдебни актове и от външна страна отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, доколкото са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК и касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и след проверка на данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е констатирал наличието на сключен между НЗОК и „МБАЛ – Силистра“ АД на 23.02.2015г. договор № 190601 за оказване на болнична помощ по клинични пътеки.
По отношение на претенцията за м. октомври 2015г. съдебният състав е приел за установена следната фактическа обстановка: през м. октомври 2015г. ищецът „МБАЛ – Силистра“ АД е надвишил месечните стойности по клинични пътеки със сумата 61 148лв.; по искане на болницата и на основание чл. 8 от Правила за условията и реда за разпределяне и изменение на стойностите по чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 и за използване на средствата от резерва по чл. 1, ал. 2, ред 1.4 от ЗБНЗОК за 2015г. между страните е подписано допълнително споразумение, с което са коригирани определените стойности на дейностите за болнична медицинска помощ, като за м. ноември 2015г. същата е увеличена със сумата 48 840лв., представляваща 2.7 % по клинични пътеки; допустимото за тримесечието 5 % увеличение на бюджета е достигнато с искането да увеличение на месечната стойност за м. ноември 2015г.; сумата 12 374лв., представляваща стойността на извършено лечение на здравноосигурени пациенти по клинични пътеки за м. октомври 2015г., като такава над 5 % не е поискана и е останала незаплатена.
По отношение на претенцията за м. март 2016г. въззивният съд е приел следното: през м. март 2016г. от страна на „МБАЛ – Силистра“ АД е налице надвишаване на месечните стойности по клинични пътеки със сумата 38 615лв.; с изпратеното от РЗОК – Силистра на 11.04.2016г. писмо и приложената към него справка ищецът е уведомен, че са отхвърлени от заплащане случаи по КП за дейност м. март 2016г. поради превишаване на месечната стойност на определените средства; писмено искане за увеличение на размера на стойността на разходите за дейността не е направено от страна на „МБАЛ – Силистра“ АД.
Съдебният състав се е позовал на клаузите на чл. 40, ал. 3 и чл. 32, ал. 13, т. 6 от сключения между страните писмен договор, съгласно които изпълнителят не може да отчита с финансово-отчетни документи дейности, лекарствени продукти или медикаменти, на стойност надвишаваща утвърдената в приложение № 2 за съответния месеца /чл. 40, ал. 3/, като превишението на стойността на дейностите е основание за отхвърляне на плащането /чл. 32, ал. 13, т. 6/. Мотивирал се е с разпоредбите на чл. 21 от ПМС № 57 от 16.03.2015г. и в чл. 8 от Правилата за условията и реда за определяне и изменение на стойностите по чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 и за използване на средствата от резерва по чл. 1, ал. 2, ред 1.4 от ЗБНЗОК за 2015г., като е посочил, че възможност за промяна в стойностите на дейностите има само в хипотеза на отчетени дейности за случаи на спешна диагностика и лечение. Анализирал е процедурата за увеличение на стойностите на разходите за дейностите в БМП за сметка на стойности за следващите месеци от тримесечието или от следващо тримесечие съобразно посочените правни норми.
По отношение на претенцията за м. октомври 2015г. въззивният съд е приел, че процедурата, регламентирана в чл. 21 и чл. 8 от Правилата е изпълнена, предвид писмено заявеното от болницата като изпълнител на БМП за дейности за случаи на спешна диагностика и лечение увеличение на размера на стойността на разходите за дейностите в размер на 2.7 % по клинични пътеки от средствата за м. ноември 2015г. в размер на сумата 48 840 лв., за което увеличение е налице съгласие от страна на РЗОК. Предвид предходното увеличение на средствата с 2.3 % от бюджета за м. ноември, е направен извод, че с поисканото и допуснато увеличение е достигнат максимума, посочен в чл. 8 от правилата, съответен на чл. 21 от ПМС № 57, а именно от 5 %. Относно претендираната в настоящето производство разлика от 12 374 лв. съдебният състав е приел, че същата не е заявена за увеличение пред РЗОК, както и че съответно увеличение в размер над 5 % от стойностите за съответното тримесечие не е предвидено в нормативните актове, регламентиращи обществените отношения във връзка със здравното осигуряване.
По отношение на претенцията за м. март 2016г. въззивната инстанция е установила, че ищецът като ИБМП не е поискал писмено от РЗОК увеличение на стойността на разходите за сметка на стойността на разходите за следващото тримесечие, като е приложила по отношение на стойността на извършените дейности за болнично лечение и реда за тяхното заплащане за м. март 2016г. действащите към този момент правила, предвиждащи писмено заявление за увеличение на стойността на разходите. Независимо от това съдебният състав е посочил, че и съобразно действащите от 01.04.2016г. решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016г. на НС на НЗОК и Правила за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗБНЗОК за 2016г. са предвидени възможности за увеличаване на месечната стойност, като следва да се направи писмено заявление до директора на РЗОК в сроковете за отчитане за това /чл. 221, ал. 8 от решението, чл. 16, ал. 2 от правилата/.
За да направи извод за неоснователност на двете искови претенции за стойността на извършени от болницата разходи за лечение на здравноосигурени пациенти по клинични пътеки за м.октомври 2015г. и м.март 2016г. над стойността на договорените в приложение № 2 към договора стойности за съответните месеци са неоснователни, въззивният съд е изложил и следните аргументи:
1/ НЗОК е длъжен да заплаща извършването на определените с договора дейности, отчетени по съответния ред, но в рамките на предварително определените стойности по реда на чл. 4 от ЗБНЗОК за 2015г., съответно за 2016г.; съгласно чл. 32, ал. 13, т. 6 от сключения между страните договор основание за отхвърляне на заплащането е дейност, надвишаваща стойността на чл. 42 от договор; няма увеличение на стойността на разходите над предварително договорените по предвидения ред и в предварително уговорените рамки.
2/ С приемането на ЗБНЗОК за съответната година се приема бюджета на касата по приходи и трансфери, по разходи и трансфери, с балансирано бюджетно салдо, като в правомощията на НЗОК е в рамките на приетите в закона стойности да определя за всяка РЗОК годишна обща стойност на разходите, разпределена по месеци, съответно на РЗОК – да определя стойностите за дейностите по договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ, разпределени по месеци /чл. 4, ал. 1 ЗБНЗОК за 2015г./; изпълнението на дейностите следва да се контролира по месеци и да се коригира на тримесечие в рамките на утвърдените разходи по бюджета на НЗОК; изпълнението на финансовата рамка, очертана от РЗОК, става задължително за самия изпълнител на болнична помощ след индивидуално договаряне и сключване на договор, в който тази финансова рамка става част от договорните клаузи на сключения договор, имащ характер на административен договор.
3/ Поради това, че се касае за плащания на разходи в рамките на предварително определен по месеци, тримесечия и за годината бюджет, коригиране на месечните стойности е възможно само в рамките на предварително заложените проценти и в посочените срокове – по тримесечия; заплащането на всички извършени дейности от изпълнителите на болнична помощ от страна на касата би довело до превишаване на разходната част на приетия бюджет; коригиране на стойностите може да се осъществи само при писмено искане в регламентирания срок съгласно чл. 8, ал. 2 от Правилата на 2015г., като при липсата на писмено искане съдът не може по иска за реално изпълнение за първи път да прецени наличие на предпоставки за плащане на суми, тъй като се касае за действия по администриране на бюджет, представляваща дейност по целесъобразност, осъществявана от органите на НЗОК и РЗОК в рамките на техните правомощия и при условията на оперативна самостоятелност.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, а на основание чл. 280, ал. 2 ГПК – когато решението е очевидно неправилно. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от касатора в т. 1 на изложението към касационната жалба срещу решение № 10 от 08.01.2017г. материалноправен въпрос не отговаря на основната предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е много общ, а въпросите по т. 2 и от т. 4 до т. 7 от изложението към касационната жалба срещу решение № 10 от 08.01.2017г., идентични на т. 1 и от т. 3 до т. 6 от изложението към касационната жалба срещу решение № 45 от 28.02.2018г., не съответстват на мотивите на обжалваните въззивни решения – не са обусловили правните изводи на въззивната инстанция и не са обсъждани в мотивите на обжалваните въззивни съдебни актове. Въззивният съд не е направил извод за неоснователност на иска поради това, че ищецът е направил отказ от право, нито е приравнил неподаването на искането за заплащане на надлимитна дейност за м. март 2016г. на отказ от право, а е формирал крайния си извод въз основа на клаузите на сключения между страните договор, ЗБНЗОК за 2015г., ПМС № 57/16.03.2015г. за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО, Правила № Р-НС-04-9 от 27.01.2015г. за условията и реда за определяне и изменение на стойностите по чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 и за използване на средствата от резерва по чл. 1, ал. 2, ред 1.4 от ЗБНЗОК за 2015г., и уредената в тях процедура, като е изложил и евентуални съображения въз основа на решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016г. на НС на НЗОК и Правила за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗБНЗОК за 2016г., приети с Решение на НС на НЗОК № РД-НС-04-34 от 27.04.2016г. Съдебният състав не е обсъждал дали въвеждането на лимити за лечебното заведение представлява дискриминация относно неговото имуществено състояние и увреждане на лицата, които получават заплати от получените от НЗОК суми за заработена медицинска дейност, нито е излагал мотиви дали лечебното заведение трябва да приема спешни пациенти, ако е изработило месечния лимит преди изтичане на календарния месец. Въззивната инстанция, изхождайки от установената фактическа обстановка, е приложила относимите правни норми.
Относно въпроса по т. 3 от изложението към касационната жалба срещу решение № 10 от 08.01.2017г. и т. 2 от изложението към касационната жалба срещу решение № 45 от 28.02.2018г. настоящият състав счита, че както и да се реши, същият не би променил изхода на спора, тъй като въззивният съд е изложил съображения за необходимостта от представяне на писмено заявление до директора на РЗОК в сроковете за отчитане, както съобразно Правилата, приети с Решение № Р-НС-04-9 от 27.01.2015г. от НС на НЗОК, така и съобразно Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016г., в сила от 01.04.2016г. и Правилата, приети с Решение № РД-НС-04-34 от 27.04.2016г. Дали в Правилата, действащи от м. април 2016г., е предвидено представяне на писмено заявление до директора на РЗОК в сроковете за отчитане, е въпрос, относим към правилността на въззивния съдебен акт и релевираните оплаквания представляват касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Последният формулиран от касатора правен въпрос представлява касационно основание по смисъла на 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Що се отнася до поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, следва да се приеме, че постановеното от Софийски апелативен съд решение не е очевидно неправилно, тъй като решението не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание.
Предвид изложените съображения и липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10 от 08.01.2017г. и решение № 45 от 28.02.2018г., двете по т. дело № 555/2017г. на Апелативен съд Варна, Търговско отделение, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.