2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
гр. София, 29.01.2018год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 3099 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК и чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответника по исковете, [фирма], срещу определение № 3484 от 26.10.2017г. по т.д. № 737/2017г. на Апелативен съд – София, с което по реда чл.248, ал.1 ГПК по молба на ищеца е изменено решение № 1700 от 13.07.2017г. по т.д. № 737/ 2017г. на Апелативен съд – София в частта за разноските, като частният жалбоподател е осъден да заплати допълнително сумата от 1 498,91 лева – представляваща разликата над присъдените 3500 лева до общо дължимата сума от 4 998,91 лева с вкл. ДДС – адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт и иска същият да бъде отменен. Излага съображения, че присъденият първоначално с решението размер на ищеца от 3500 лева отговаря на минималния размер на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/ 2004г. и на фактическата и правна сложност на делото – липса на размяна на книжа и доказателства и разглеждането на делото пред въззивнната инстанция в едно съдебно заседание.
Ответникът по частната жалба, [фирма], счита същата за неоснователна и моли да се остави без уважение. Оспорва твърдението в частната жалба, че минимално определения размер на възнаграждението възлиза на 3500 лева. Сочи, че при цена на иска и обжалваем интерес от 131 788,80 лева, минималното възнаграждение за процесуално представителство по Наредба №1/ 2004г. възлиза на 4165,78 лева без ДДС, съответно на 4998,93 лева с ДДС, с оглед регистрация на адвоката по ЗДДС. Иска присъждане на разноски за настоящото производство от 200 лева.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение Апелативен съд – София е уважил молбата на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение до минималния определен по Наредба № 1 / 2004г. размер, който при постановяване на решението в частта за разноските при разглеждането на възражението по чл.78, ал.5 ГПК не е бил съобразен.
Определението е правилно.
Настоящият състав на ВКС намира, че при обжалваем интерес от 131 788,80 лева, минималното възнаграждение за процесуално представителство по Наредба № 1 / 2004г. възлиза именно на 4998,93 лева с ДДС, поради което бланкетно направеното оплакване за неправилно определяне на този размер от въззивния съд е неоснователно. В производството по чл.248, ал.1 ГПК не е разглеждано възражение по чл.78, ал.5 ГПК, поради което такъв довод не може да се прави и по реда на инстанционния контрол по чл.248, ал.3 ГПК.
Предвид изложеното, обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора, на ответника по частната жалба следва да бъдат присъдени направените за настоящото производство разноски в размер на 240 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3484 от 26.10.2017г. по т.д. № 737/2017г. на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], разноски в размер на 240 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.