ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 430
[населено място], 31.12.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 833 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
По делото е постъпила молба от касаторите /ищци в първоинстанционното производство/ Д. И. С. лично и в качеството му на баща и законен представител на Г. Д. И., двамата от [населено място], чрез процесуален представител адв. П. К. за изменение на определение № 384 от 21.11.2018г. по настоящото т. дело № 833/2018г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение в частта за присъдените за производството по касационната жалба разноски като дължимото адвокатско възнаграждение бъде намалено до размер не по-висок от 300 лв.
Ответникът по касационната жалба Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място], представлявано от Адвокатско дружество „А. Д., Р. Г. и съдружници“ чрез адв. Б. Н., оспорва молбата по чл. 248 ГПК като неоснователна и поддържа становище, че присъденото в полза на сдружението адвокатско възнаграждение в размер 1 200 лв. не е завишено.
Третото лице помагач З. Т. Т. от [населено място] не изразява становище по молбата по чл. 248 ГПК.
Подадената от касатора Г. Д. И., действаща чрез своя баща и законен представител Д. И. С., молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определението в частта за разноските е допустима – подадена е от легитимирана страна във визирания в чл. 248, ал. 1 ГПК срок. Подадената от Д. И. С. в лично качество молба по чл. 248 ГПК е недопустима, тъй като за посоченото лице липсва правен интерес да иска изменение на определението в частта за разноските поради това, че Д. И. С. лично не е осъден да заплати адвокатско възнаграждение. Правният интерес на Д. И. С. за подаване на молбата по чл. 248 ГПК е само в качеството му на баща и законен представител на Г. Д. И..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
С определение № 384 от 21.11.2018г. по настоящото т. дело № 833/2018г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение не е допуснато касационно обжалване на решение № 2201 от 27.10.2017г. по гр. дело № 4681/2016г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 4628 от 22.06.2014г. по гр. дело № 1804/2012г. на Софийски градски съд, І ГО, 9 състав е отхвърлено искането на Г. Д. И., действаща чрез своя баща и законен представител Д. И. С., за присъждане на законна лихва върху сумата от 36 800 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, за периода от 07.10.2009г. до 01.03.2012г. С посоченото определение съдебният състав на ВКС, ТК, Второ отделение е осъдил Г. Д. И., действаща чрез своя баща и законен представител Д. И. С. да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер на 1 200 лв., направени разноски за производството пред ВКС, представляващи адвокатско възнаграждение.
С горепосочената молба Д. И. С. в качеството си на баща и законен представител на Г. Д. И. е направил възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда право за страната, която с оглед изхода на делото е задължена да заплати на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение, да поиска от съда намаляване на уговореното и платено адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. В настоящия случай платеното адвокатско възнаграждение от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място] за изготвяне на отговор на касационна жалба е в размер 1 000 лв. и дължим ДДС в размер 200 лв. Изчислен съгласно разпоредбите на чл. 9, ал. 3 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид обжалваемия интерес /законната лихва върху 36 000 лв. за периода от 07.10.2009г. до 01.03.2012г. е в размер общо 9 198,12 лв./, минималният размер на адвокатското възнаграждение за производството по касационната жалба според предмета на делото и интереса на страната е в размер 592,43 лв., върху която сума се дължи ДДС в размер 118,49 лв. или общо 711,92 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото и множеството поставени въпроси, настоящият съдебен състав счита, че платеното адвокатско възнаграждение с ДДС в размер общо 1 200 лв. не е прекомерно, поради което молбата на Д. И. С., действащ в качеството си на баща и законен представител на Г. Д. И. за изменение на определението, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Молбата по чл. 248 ГПК, подадена от Д. И. С. лично, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
С оглед изхода на спора разноски на молителите не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени в настоящото производство.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. Д. И., действаща чрез своя баща и законен представител Д. И. С. за изменение на определение № 384 от 21.11.2018г. по настоящото т. дело № 833/2018г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение в частта за присъдените за производството по касационната жалба разноски /адвокатско възнаграждение/ по чл. 248, ал. 1 ГПК като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата, подадена от Д. И. С. лично, за изменение на определение № 384 от 21.11.2018г. по настоящото т. дело № 833/2018г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение в частта за присъдените за производството по касационната жалба разноски /адвокатско възнаграждение/ по чл. 248, ал. 1 ГПК, като недопустима.
Определението в частта, с която е оставена без разглеждане молбата, подадена от Д. И. С. лично, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС, ТК.
Определението в останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.