2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
гр. София, 08.02.2018год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 2170 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. И., [населено място], и И. М. А., [населено място] – трети лица помагачи на ответното дружество [фирма], срещу решение № 99 от 03.05.2017г., постановено по в.т.д. № 49/2017г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което след отмяна на първоинстанционното решение е уважен предявения иск от П. Д. Й. на основание чл.74 ТЗ за отмяна решения на общо събрание на съдружниците на дружеството от 25.05.2016г.
Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Намират за неправилен извода на съда, че със свикването на общо събрание, насрочено за 15.06.2016г., въз основа на тяхно искане от м. март 2016г., управителят на дружеството е изпълнил задължението си по чл.138, ал.2 ТЗ. В тяхното искане от м. април 2016г. в качеството им на съдружниците са поискали от управителя на [фирма] да свика общо събрание на съдружниците в срок до 27.04.2016г., което той не е сторил. Считат, че този факт им дава право да свикат събранието от 25.05.2016г. Оспорват и извода на съда за това, че П. Й., като съдружник, не е редовно поканен за участие в ОС от 25.05.2016г. Считат, че поканата е връчена лично на съдружника в присъствието на свидетели на 11.05.2016г., което е удостоверено с подписите на двама свидетели, лично възприели отказа му да я получи. Същевременно твърдят, че взетите решения на 25.05.2016.г. са валидни и законосъобразни, тъй като с тяхното присъствие се формира 2/3 от членовете на събранието и на основание чл. 8, т. 4 от дружествения договор е налице нужният кворум.
Ответните страни в касационното производство, П. Й. и [фирма], не представят писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
От фактическа страна е прието, че жалбоподателите, в качеството си на съдружници, притежаващи 60% от дяловете на дружеството, с нотариална покана, получена от управителя на 10.03.2016г., са поискали от него по реда на чл.138, ал.2 ТЗ да свика общо събрание на съдружниците при дневен ред: освобождаване на управителя, избор на нови управители, промяна на адреса на управление и на дружествения договор. В двуседмичния срок по чл.138, ал.2 ТЗ управителят (ищец по делото и съдружник с 40 дяла от капитала) е свикал общо събрание на съдружниците на 15.06.2016г. от 14 часа с посочен в искането на съдружниците дневен ред с добавена към него допълнителна точка. Нотариалната покана до съдружниците е изпратена на 23.03.2016г., в срока по чл.138, ал.2 ТЗ и е получена от тях съответно на 28.03.2016г. и 29.03.2016г. Безспорно е, че след получаване на нотариалната покана за насроченото на 15.06.2016г. общо събрание на съдружниците, касаторите са изготвили и представили за връчване на 05.04.2016г. нотариална покана до управителя с искане за свикване на общо събрание на съдружниците с дневен ред, идентичен с искания в предходната покана, но с искане за свикване на общото събрание в срок не по-късно от 27.04.2016г. Съобразно нотариалното удостоверяване от 21.04.2016г. тази покана не е връчена на адресата. Прието е въз основата на показанията на свидетеля З., че същата покана за свикване на общото събрание е предоставена на управителя от единия касатор на 11.04.2016г., но ищецът отказал да я получи. Съобразно гласните доказателства, съдружникът отказал да получи и представената му от съдружника покана за общо събрание на съдружниците, насрочено на 25.05.2016г. от 10 часа, с посочен в поканата за свикване дневен ред. Отказът е направен на 11.05.2016г. в присъствието на свидетели, единият от които е разпитаният по делото свидетел. За свикването на събранието на 25.05.2016г. съдружниците са направили и обявление, публикувано в местен вестник. На управителя – съдружник е направен опит за връчване на поканата за общото събрание за 25.05.2016г. чрез куриерска служба, но поканата не е връчена, тъй като лицето не е открито на този адрес.
За да отмени първоинстанционното решение, въззивният състав е достигнал до извода, че управителят Й. е изпълнил задължението си по чл.138, ал.2 ТЗ, като е свикал в двуседмичен срок от получаването на нотариална покана от 28.03.2016г. общо събрание с поискания от съдружниците дневен ред, насрочено за 15.06.2016г. Посочено е, че законът не поставя срок, в рамките на който събранието да бъде проведено. Такъв срок не бил регламентиран и в дружествения договор. Аргументирано е, че съдът в рамките на производството по чл.74 ТЗ не може да извършва преценка за целесъобразност на избраната от управителя дата за провеждане на общото събрание. Изложени са съображения, че свикването на общото събрание при търговските дружества има сложен /най-малко двуелементен/ фактически състав – решение на компетентния орган да го свика и процедура по оповестяване на това решение по предвидения в учредителния акт или закона ред. Въззивният съд се е позовал и на даденото разрешение в т.9 от Тълкувателно решение № 1 / 06.12.2002г. по тълк.д. № 1/ 2002г на ОСГК на ВКС, че когато е започнало изпълнението на взетото решение за свикване, отмяната на това решение или отмяната му, не поражда действие. Въз основа на това е прието, че при свикано на 15.06.2016г. от управителя по искане на съдружниците общо събрание, което е оповестено на съдружниците – на 28.03.2016г., съответно на 29.03.2016г., отмяна на това решение или изменение на това решение относно датата на провеждане на събранието е недопустимо. За да отмени решенията на общото събрание на съдружниците на дружеството от 25.05.2016г., апелативният състав се е позовал и на порок при връчването на поканата за свикване на общото събрание. Приел е, че липсва надлежно връчена, съгласно посочения в чл.8, т.2 от дружествения договор способ –с препоръчано писмо, на съдружника Й. покана за общото събрание на 25.05.2016г. Аргументирано е, че съгласно представената по делото товарителница от 10.05.2016г., куриерската служба не е открила никой на посочения от жалбоподателите адрес в [населено място], като същевременно в дружествения договор е посочен друг адрес на получателя Й. – в [населено място].
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил като обуславящ изхода на спора въпроса относно начина, по който съдружникът в търговско дружество може да бъде уведомен за свикване на общо събрание на съдружниците в дружеството, като се е позовал на наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК (редакция ДВ бр.47/ 2009г.) и по-конкретно се поддържа, че обжалваният акт е постановен в противоречие с: решение № 182/28.12.2015г. по т.д. № 2383/2014г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 104/03.10.2011г. по т.д. № 876/2010г. на І ТО на ВКС и решение № 196/17.12.2009г. по т.д. № 20/2009г. на ІІ ТО на ВКС. Същевременно се твърди, че от значение за изхода на спора, за точното прилагане на закона и за развитие на правото е въпросът: „Какво е длъжен да стори управителят на търговско дружество в двуседмичният срок по чл. 138, ал. 2 ТЗ – само да свика общо събрание на дружеството, като датата на провеждането му може да е извън този двуседмичен срок, или е длъжен не само да свика общо събрание, но и да определи дата на провеждането му, която да е в рамките на този срок от две седмици?”.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Формулираните от касаторите правни въпроси изпълват общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК, но не се доказват допълнителните селективни критерий на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК (редакция ДВ бр.47/2009г.) , на който жалбоподателите се позовават. В цитираните от касатора решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, е посочено, че разпоредбата на чл.139, ал.1 ТЗ не съдържа императивно правило относно начина на връчване на поканата за общото събрание на съдружниците, като поканата може да се връчи и при отказ на съдружник да я получи. В настоящия случай обаче въззивният съд не се е позовал на нарушение на повелитена норма на закона, а на нарушение на дружествения договор относно установения в него начин на връчване на поканите за общите събрания на съдружниците. Ето защо, с оглед липсата на идентитет между хипотезите, по които са постановени горните решения и обжалваното въззивно решение, не е налице соченото от жалбоподателите основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК (редакция ДВ бр.47/2009г.). Същевременно, противно на твърденията на жалбоподателите, в решение № 104/03.10.2011г. по т.д. № 876/2010г. на І ТО на ВКС е прието, че нормата на чл. 139, ал. 1 ТЗ не предвижда способ за връчване на поканата за общото събрание, но в дружествения договор може да бъде регламентиран такъв, какъвто е и настоящият случай. В решение № 5/05.09.2013г., т.д. № 785/2011г., ІІ ТО изрично е постановено, че предвидения способ за връчване на поканата в дружествения договор е приоритетен, в каквато насока е и даденото от решаващия състав на Апелативен съд – Варна разрешение, при отчитане на факта, че препоръчаното писмо не е изпратено на посочения в дружествения договор адрес на съдружника.
С оглед на това, че изходът на спора е самостоятелно обусловен от даденото разрешение по първия въпрос, отговорът на втория въпрос сам по себе си не може да доведе до промяна на изхода на делото, поради което не може да предпостави допускането на решението до касация. Същевременно, следва да се отбележи, че въззивното решение е постановено в съответствие с т.9 от Тълкувателно решение № 1 / 06.12.2002г. по тълк.д. № 1/ 2002г на ОСГК относно това, какво представлява свикване на общо събрание на търговско дружество (независимо от неговия вид), изпълнението на взетото решение за свикване и крайният момент в който то може да бъде изменено или отменено, поради което в случая не е налице и наведения от жалбоподателите допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК (редакция ДВ бр.47/2009г.).
Предвид изложеното, обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационен контрол.
Водим от горното, на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НE ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 99 от 03.05.2017г., постановено по в.т.д. № 49/2017г. от Апелативен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.