3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
София, 05.03.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 15 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 8360/25.10.2018г. на ответниците П. Д. Ц., Ц. С. Ц. и Д. П. Ц. чрез процесуален представител адв. С. М. и частна жалба с вх. № 9080/16.11.2018г. на ищеца „Банка Пиреос България“ АД, [населено място] чрез юрисконсулт С. Т., двете срещу определение № 440 от 18.10.2018 г. по в. т. дело № 452/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е допълнено решение № 79 от 07.03.2018г. по в. т. дело № 452/2017г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав и „Банка Пиреос България“ АД е осъдено да заплати на П. Д. Ц., Ц. С. Ц. и Д. П. Ц. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2 250 лв., представляваща съдебни разноски, направени от ответниците пред първата инстанция в защита на общ материален интерес – вземане, произтичащо от договор за жилищен кредит от 29.09.2008г. и анекс № 1 от 28.10.2008г. и анекс от 20.10.2011г. към същия договор за жилищен кредит.
Частните жалбоподатели П. Д. Ц., Ц. С. Ц. и Д. П. Ц. правят оплакване за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 38, ал. 2 ЗА и чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения. Поддържат становище, че доколкото адвокатското възнаграждение е определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, същото е следвало да се присъди в полза на осъществилия безплатно процесуално представителство адвокат, а не на ответниците по иска. Неправилно е определено едно адвокатско възнаграждение, доколкото процесуалното представителство е осъществено в полза на всеки един от ответниците.
„Банка Пиреос България“ АД оспорва частната жалба на ответниците по съображения в писмен отговор.
Частният жалбоподател „Банка Пиреос България“ АД прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – не са разгледани всички доказателства и възражения във връзка с молбата за присъждане на разноски, не са представени доказателства, установяващи, че ответниците имат качествата на лицата, посочени в чл. 38, ал. 1 ЗА, определеното адвокатско възнаграждение противоречи на практиката на СЕС.
П. Д. Ц., Ц. С. Ц. и Д. П. Ц. оспорват частната жалба на ищеца по съображения, изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С решение № 10 от 25.02.2020г. по т. дело № 16/2019г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение съдебният състав е отменил решение № 79 от 07.03.2018г. по в. т. дело № 452/2017г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, допълнено с решение № 237 от 30.07.2018г. по същото дело, с което е отхвърлен предявеният от „Банка Пиреос България“ АД против П. Д. Ц., Ц. С. Ц. и Д. П. Ц. установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 417, т. 2 ГПК за сумата над 3 133.36 евро, представляваща изискуема главница, дължима по договор за банков кредит от 29.09.2008г. до пълния предявен размер на иска от 34 503.35 евро, т. е. за сумата от 31 370 евро, заедно със законната лихва, както и в допълнената с определение № 440 от 18.10.2018г. по същото дело част, с която „Банка Пиреос България“ АД е осъдено да заплати на П. Д. Ц., Ц. С. Ц. и Д. П. Ц. сумата 2 250 лв., представляваща съдебни разноски, направени от ответниците в първоинстанционното производство, и вместо това е уважил установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 417, т. 2 ГПК, като е приел за установено, че П. Д. Ц., Ц. С. Ц. и Д. П. Ц. дължат солидарно на „Юробанк България“ АД като правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД сума в размер 31 370 евро, представляваща изискуема главница по договор за жилищен кредит № 0010-0174-00000000596/29.09.2008г., изменен с анекс № 1/28.10.2008г. и анекс№ 780/R/2011 от 20.10.2011г., заедно със законната лихва върху 31 370 евро, считано от 21.05.2015г. до окончателното плащане. С горепосоченото решение ВКС, Търговска колегия, състав на Второ отделение е осъдил П. Д. Ц., Ц. С. Ц. и Д. П. Ц. да заплатят на „Юробанк България“ АД като правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 5 174,73 лв., представляваща направени разноски за трите инстанционни производства, и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Поради уважаване на иска в посочената част и изхода на спора по отношение на разноските частните жалби на ищеца „Банка Пиреос България“ АД и ответниците П. Д. Ц., Ц. С. Ц. и Д. П. Ц. срещу определение № 440 от 18.10.2018 г. по в. т. дело № 452/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав са недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 8360/25.10.2018г., подадена от П. Д. Ц., Ц. С. Ц. и Д. П. Ц. чрез процесуален представител адв. С. М. и частна жалба с вх. № 9080/16.11.2018г., подадена от „Банка Пиреос България“ АД, [населено място] чрез юрисконсулт С. Т., срещу определение № 440 от 18.10.2018 г. по в. т. дело № 452/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба до страните пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.