1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 435
гр. София, 24.07.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1693 по описа за 2018г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ответниците Н. Л. Б. и П. Р. Б., двамата от [населено място], приподписана от процесуален представител адв. В. У. срещу определение № 17 от 14.02.2018г. по в. ч. т. дело № 19/2018г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 16.08.2017г. по т. дело № 22/2017г. на Окръжен съд Габрово, с което е върната подадената от Н. Л. Б. и П. Р. Б. въззивна жалба против решение № 120 от 26.05.2017г. по т. дело № 22/2017г. на Окръжен съд Габрово.
Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържат становище, че неправилно въззивният съд е приел, че е налице надлежно връчване на съобщението за отстраняване на нередовността на въззивната жалба, както и че доводите в частната жалба относно причините за пропускане на срока за внасяне на държавна такса не са относими към това производство, а имат отношение към производството по възстановяване на пропуснатия срок. Излагат съображения, че просрочието се дължи на липса на редовно уведомяване, подписване на съобщението за внасяне на държавна такса от колега на адв. В. У., който частните жалбоподатели не познават, и отсъствието на адв. В. У. от страната.
Релевират доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 ГПК, тъй като въззивното определение е в противоречие със задължителна практика на ВКС, процесуалноправният въпрос се решава противоречиво от съдилищата, материалноправният и процесуалноправният въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, налице е очевидна неправилност на определението на Великотърновски апелативен съд.
Ответникът „Банка Пиреос България” АД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Т. Начева оспорва частната касационна жалба и поддържа становище за правилност на въззивното определение – въззивната жалба е нередовна, поради което указанията на съда за внасяне на държавна такса са правилни; съобщението е връчено по реда на чл. 51, ал. 1 ГПК; срокът е изтекъл на 07.08.2017г. и държавна такса не е внесена. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер 200 лв.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да потвърди разпореждането за връщане на въззивната жалба, въззивният съд е приел, че въпреки оставянето на въззивната жалба без движение и предоставянето на срок за внасяне на държавна такса в размер 1 146 лв. за въззивното обжалване, ответниците по исковата молба /въззивници и настоящи частни жалбоподатели/ не са отстранили нередовността на въззивната жалба, поради което същата подлежи на връщане на основание чл. 262, ал. 2 ГПК. Изложил е съображения, че съобщението е връчено по реда на чл. 51, ал. 1 ГПК – в кантората на адв. В. У. като връчителят е посочил името и качеството на получателя. Доводът на частните жалбоподатели, че съобщението за нередовността на въззивната жалба е следвало да бъде връчено лично на тях, е приет за неоснователен по аргументи, че упълномощаването на адв. У. е за всички съдебни инстанции и липсва изявление на частните жалбоподатели за оттегляне на пълномощията от адв. У., което да е направено преди частната жалба против разпореждането за връщане на въззивната жалба, поради което връчването се извършва на пълномощника съгласно чл. 39 ГПК, както правилно е процедирал първоинстанционният съд.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, а на основание чл. 280, ал. 2 ГПК – когато решението е очевидно неправилно. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора, респективно частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби.
В настоящия случай частните жалбоподатели не са формулирали релевантните материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили решаващата воля на съда при постановяване на въззивното определение. По смисъла на задължителните указания на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по т. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е необходимо ВКС да разглежда допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Направените в частната касационна жалба и допълнително представеното изложение оплаквания представляват оплаквания за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и в този смисъл се отнасят до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Неоснователен е доводът на частните жалбоподатели за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Очевидната неправилност на въззивния съдебен акт като основание за допускане на касационно обжалване е въведена с разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК /ДВ, бр. 87 от 2017г./. Очевидна неправилност по смисъла на посочената правна норма е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл; когато е постановен „extra legem”, т. е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като то не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на Великотърновски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на частните жалбоподатели не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК частните жалбоподатели следва да заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лв., определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 17 от 14.02.2018г. по в. ч. т. дело № 19/2018г. на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА Н. Л. Б. с ЕГН [ЕГН] и П. Р. Б. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица] да заплатят на „Банка Пиреос България” АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], Сграда „Е” на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 100 лв. /сто лева/ – юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: