4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
гр. София, 14.02.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 3091 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Обединена българска банка“ АД /като универсален правоприемник на „СИБАНК“ ЕАД/ срещу определение № 836 от 12.03.2018г. по т.д. № 936/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено определение № 6523 от 22.12.2017г. по т.д.н. № 314/2013г. на Благоевградски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на „Сибанк“ ЕАД от 14.12.2017г. за частична отмяна на наложената с решение № 501 от 05.02.2014г. по т.д.н. № 314/2013г. по описа на БлОС обща възбрана върху имуществото на „Телеком Инженеринг“ АД – в несъстоятелност само по отношение на поземлен имот с идентификатор 10135.4032.7, и молбата е оставена без разглеждане.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като нормата на чл.717л ТЗ, към която ги е препратил въззивният съд, касае придобиването на собственост от купувач в производството по несъстоятелност, докато банката е станала собственик на имота по реда на индивидуалното принудително изпълнение по ГПК. Поддържа, че се нуждае не от въвеждане във владение на имота и от защита по чл.717л ТЗ, а само от частично заличаване на наложената обща възбрана върху имуществото на несъстоятелния длъжник досежно процесния имот, за да може пълноценно да се разпорежда с него като пълноправен собственик. Счита, че принципът в изпълнителния процес, който следва да е приложим и по отношение на общата възбрана, наложена от съда по смисъла на чл.630, ал.1, т.4 ТЗ, е че възбраната се заличава само по инициатива на органа, компетентен да я наложи – в случая съдът по несъстоятелността. С оглед на това счита, че не е налице материален спор, който да може да бъде разрешен по исков път, а процесуален спор, по силата на който банката претендира, че е станала собственик на недвижимия имот преди налагането на общата възбрана по отношение на имуществото на несъстоятелния длъжник и като такъв иска частичното й заличаване от компетентния да я наложи орган. Поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като сочи следните правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1. Какъв е редът за отмяна на наложена от съда по несъстоятелността обща възбрана по отношение на имуществото на длъжник с открито производство по несъстоятелност – по общ исков ред, който да установи, че наложената възбрана не се разпростира върху конкретно имущество, или от органа, който е наложил възбраната?
2. Налице ли е конкуренция на права между кредитор с издадено постановление за възлагане на недвижим имот, т.е. при приключило изпълнително производство по отношение на този имот, и правата на кредиторите на масата на несъстоятелността, породени от наложената от съда по несъстоятелността обща възбрана и запор с решението по чл.630, ал.1 ТЗ, доколкото на основание чл.638, ал.1 ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността?
3. Дали с успешното приключване на публична продан и с издаването на постановление за възлагане на недвижим имот приключват изпълнителните действия, осъществени от съдебния изпълнител по отношение на конкретния имот, поради което влизането в сила на титула за собственост, макар и след постановяване на решението по чл.630, ал.1 ТЗ, не представлява изпълнително действие, насочено срещу имуществото на несъстоятелния длъжник и респективно – разпоредбата на чл.638, ал.1 ТЗ е неотносима към влизането в сила на постановлението за възлагане?
Не са постъпили отговори на частната касационна жалба от „Телеком Инженеринг“ АД /н/, от синдика на от „Телеком Инженеринг“ АД /н/ и от „София ауто“ АД.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Въззивният съд, за да обезсили първоинстанционното определение и да остави без разглеждане подадената молба, е приел, че е сезиран с молба от трето за производството лице с искане за частична отмяна от съда на постановения от него съдебен акт – решение по чл.630, ал.2 ТЗ в частта за наложена обща възбрана на основание чл.630, ал.2 ТЗ вр. чл.711, ал.1, т.2 ТЗ. Приел е, че последният съдебен акт е неоттегляем от постановилия го съд, поради което и молба, с която се иска от съда да си отмени частично постановеното по реда на чл.630, ал.2 ТЗ решение е недопустима и е следвало да бъде оставена без разглеждане. Посочил е, че видно от съдържанието на молбата, тя не може да бъде квалифицирана като въззивна жалба срещу съдебния акт. Изложил е съображения, че в случая дори и по аналогия не е приложима разпоредбата на чл.402 ГПК и уредената с последната възможност да бъде поискано от съда, постановил допускането на обезпечение на бъдещи или в ече предявени искове, да отмени обезпечението на исковете. Приел е, че в случая се касае за спор за материално право, който може да бъде разрешен единствено по исков ред, който е и единственият уреден в закона ред за защита на трети лица срещу насоченото изпълнение по реда на глава Четиридесет и шеста от ТЗ върху имот, върху който третото лице претендира да има права – чл.717л ТЗ.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият правен въпрос по начина, по който е формулиран – относно реда за отмяна на наложена от съда по несъстоятелността обща възбрана, е твърде общ и не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Основният мотив, въз основа на който въззивният съд е обосновал извода си за недопустимост на подадената молба, е че постановеното от окръжния съд решение по чл.630, ал.2 ТЗ в частта за наложена обща възбрана на основание чл.630, ал.2 ТЗ вр. чл.711, ал.1, т.2 ТЗ е неоттегляем от постановилия го съд съдебен акт. Задължителните реквизити на решенията по чл.630, ал.1 и ал.2 ТЗ са изрично посочени в тези разпоредби, прилагането на които не създава затруднения в практиката. Редът за защита срещу решенията по чл.630, ал.1 и ал.2 ТЗ е предвиден в чл.613а ГПК и той е чрез обжалването им, а не чрез искане за отмяна от постановилия ги съд. Поради това настоящият състав намира, че относимите към решаващия извод на въззивния съд правни норми са ясни и по прилагането им не е налице създадена противоречива или неправилна съдебна практика, с оглед на което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Останалите два въпроса не са обсъждани от въззивния съд и не са обусловили изхода на спора, поради което не отговорят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 836 от 12.03.2018г. по т.д. № 936/2018г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: