О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
гр. София, 17.07.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 1931 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ч. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, [населено място], срещу решение № 1230 от 17.05.2018г. по в.т.д. № 958 / 2018г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 47 от 05.01.2018г. по т.д. № 8865/2016г. на Софийски градски съд за уважаване на предявения от „Б. -03” Е. срещу касатора осъдителен иск за заплащане на основание чл.79, ал.1, предл. 2-ро, вр. 82 ЗЗД на сумата от 46 800 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в наемната цена, която „Б. – 03” Е. е пропуснал да получи за период от пет години при предоставяне на временно и възмездно ползване на трето лице на недвижим имот, които вреди са в резултат от забавено изпълнение на задължение, поето от „Ч. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД с договор, сключен на 4.10.2010г. между него и „Б. – 03” Е. за изграждане на съоръжения за присъединяване към електроразпределителната мрежа на собствения на ищеца недвижим имот, ведно със законната лихва, считано от 29.09.2016г. до окончателното й изплащане, както и в частта за присъдените разноски от 4 762 лева.
Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на съществени процесуални правила относно преценката на доказателствата и обсъждане на доводи на страните, както и в противоречие с тълкувателната и съдебна практика на ВКС и на съдилищата. Намира за недоказано твърдението, че сумата от 46 800 лева действително е договорена като наемна цена, заплатена от наемателя „Н.А. – 65” Е. и впоследствие възстановена от „Б. – 03” Е., поради невъзможност да ползва неприсъединения към разпределителната мрежа имот. Посочва, че не е налице качеството на реалност и сигурност на вредите, които са хипотетични. Същевременно счита, че не е доказана възможността процесният имот да изпълни предназначение за хлебопекарна.
Ответникът в производството и ищец по делото, „Б. – 03” Е., счита, че не са налице основанията за допускане на решението до касационен контрол, съответно се позовава на неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените от негo за настоящата инстанция разноски.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди осъдителното решение на първостепенния съд, решаващият въззивен състав е споделил правните му изводи, че „Б. -03” Е. е претъпяло вреди под формата на пропуснати ползи, които възлизат на сумата от 46 800 лева, както и че тези вреди са в пряка причинна връзка със забавеното изпълнение на „Ч. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД на задължението му, възникнало по силата на чл. 2, ал. 1, чл. 4 и чл. 10, ал. 2 от договора между страните от 4.10.2010г. Установил е, че „Б. – 03” Е. е изпълнил задължението си по договор за присъединяване към разпределителната електрическа мрежа на „Ч. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД като в деня на сключване на договора – 4.10.2010г., е заплатил на касатора уговорената цена за присъединяване, от когато тече двугодишният срок за присъединяване, който изтича на 4.10.2012г. В този срок „Ч. Разпределение България” АД не е изпълнило задължението си за присъединяване на „Б. – 03” Е. към електрическата мрежа. Апелативният съд е приел, че е съществувала сигурност за увеличение на имуществото на „Б. – 03” Е. с договорена сума от 46 800 лева, която дружеството е трябвало да получи, съгласно постигната договорка с трето лице за сключването на договор за наем за самостоятелен обект, находящ се в процесния имот, който е трябвало да бъде присъединен към електроразпределителната мрежа на „Ч. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД. Съответно е заключил, че претърпените имуществени вреди от „Б. – 03” Е. под формата на пропуснати ползи в размер на наемната цена от 46 800 лева са в пряка причинна връзка с неизпълнението на задължението за присъединяване. Посочено е, че присъденото обезщетение е дължимо, поради невъзможността на наемодателя да получи договорения наем за посочения период, а не защото е получил, респ. върнал сумата, заради неприсъединяване на обекта към ел. мрежата. Решаващият състав е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза, според което процесният обект е проектиран и изграден в съответствие с нормативните изисквания за изпълнение на обекти, в които се произвеждат, продават и транспортират храни и хранителни продукти, поради което и след като този имот бъде присъединен към електроразпределителната мрежа, същият ще може да бъде завършен ( чрез поставяне на подови настилки) и по отношение на него ще е възможно да бъдат предприети действия за осигуряване използването му като помещение за производство на храни, включително и за снабдяване с необходимите разрешения, съгласно нормативните изисквания за това. Въз основа на това е счетено за неоснователно възражението на ответното дружество – настоящ касатор, за нищожност на наемния договор, поради липсата на предмет. Посочено е, че изграденият обект съответства на проектираното предназначение, което не би възпрепятствало изпълнението на наемния договор по отношение на предназначението на обекта. За неоснователно е счетено и оплакването за прекомерност по отношение на размера на обезщетението (1200 лева месечно), тъй като то не надвишава установения с експертизата осреднен пазарен месечен наем от 1629 лева.
В приложеното изложение на касационните основания по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси: „1/ Дали съдът при формиране на своите правни изводи е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, както и в контекста на търсената защита – всички доводи и твърдения на страните?; 2/ Длъжен ли е съдът да обсъди в постановеното решение всички доводи на страните, които имат значение за правилното решаване на делото?; 3/ За да е основателен иск с правна квалификация чл.79, ал.1, предл. 2-ро ЗЗД, ищецът следва ли да докаже, че пропуснатите ползи, за които се претендира обезщетение, трябва да имат качеството на реалност и сигурност, т.е. че не са хипотетични вреди?” Касаторът се позовава на наличие на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като цитира следната съдебна практика: решение № 57/29.04.2013г. по гр.д. № 354/2012г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 64/30.03.2016г. по гр.д. № 6472/2015г. на І г.о. на ВКС, решение № 221/08.02.2016г. по гр.д. № 1453/2015г. на І г.о. на ВКС, решение № 292/20.01.2016г. по гр.д. № 952/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС, решене № 220/29.09.2015г. по гр.д. № 2314/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 77/17.03.2015г. по гр.д. № 2040/2014г. на ІV г.о. на ВКС и решение № 156/29.11.2010г. по т.д. № 142/2010г. на І т.о. на ВКС.
Настоящият състав на Търговска колегия, Второ отделение, намира, че не са налице предпоставките за допусне на касационно обжалване на въззивното решение.
Въззивната инстанция е обсъдила събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и е взела предвид доводи на страните, които имат значение за правилното решаване на делото, поради което двата процесуалноправни въпроса не покриват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Обстоятелствата, дали ищецът е получил по предварителния договор за наем наемната цена, съответно дали е върнал същата на третото лице – наемател, не са взети предвид от решаващия състав, тъй като той е счел същите за ирелевантни за изхода на спора, предвид предмета на делото – претендирано обезщетение за пропуснати ползи ( неосъществяване на сигурно увеличение на имуществото), а не репариране на загуби (настъпило намаление на имуществото). Решаващият състав е отчел фактите, че обектът не е завършен – липсват подови настилки, и няма специално разрешение по Закона за храните за осъществяване на дейност като хлебопекарна, но въз основа на СТЕ е приел по същество, че това са дейности, които следва да се извършат след захранването на обекта с ток, доколкото преди това ползването на имота е невъзможно за каквото и да е предназначение, съответно издаването на специални разрешения за ползване на имота за хлебопекарна също е предпоставено от присъединяване на обекта към ел. мрежата, а не обратното. По отношение на последния въпрос също не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като съдът не е приел, че е достатъчно пропуснатите ползи да са хипотетични, а е счел за доказано, че същите в конкретния случай имат качеството на реалност и сигурност – ищецът е пропуснал възможността да реализира доходи от отдаване на вещта за ползване на трето лице въз основа на сключен предварителен договор за наем.
С оглед липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК, безпредметно е обсъждането на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Предвид изхода на делото, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените за настоящото производство разноски в размер на 2400 лева- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1230 от 17.05.2018г., постановено по в.т.д. № 958 / 2018г. от Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА „Ч. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище [населено място], [улица], да заплати на „Б. -03” Е., ЕИК[ЕИК], със седалище [населено място], [улица], вх. А, ет. 1, ап.3, сумата 2400 лева, представляваща направени разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.