2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 671
гр. София, 07.12.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2870 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, вр. чл. 83, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Б. С. С. от [населено място] против определение № 1887/15.06.2018г. по в.ч.гр.д. № 2756/2018г. на Апелативен съд –София, с което е потвърдено определение № 5781/13.03.2018г. по гр.д. № 11533/2013г. на Софийски градски съд, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата му за освобождаване от внасяне на държавна такса по делото във връзка с депозирана от него въззивна жалба от 11.01.2018г.
В жалбата се излага становище, че въззивното определение е незаконосъобразно, поради което иска да бъде отменено. Заявява, че не е в състояние да заплати процесната държавна такса, въпреки желанието му да го стори.
Ответникът по жалбата и ищец по делото, Ю. Н. П., не представя писмен отговор на жалбата.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Производството е инициирано пред Софийски градски съд по молба на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от Б. С. С. за освобождаването му от заплащане на държавна такса по делото във връзка с депозирана въззивна жалба от 11.01.2018г. След преценка на данните по делото, включително и декларация за материално и гражданско състояние на лицето, първоинстанционният съд е достигнал до извода, че направеното искане е неоснователно. Съдът е установил, че лицето притежава недвижим имот и получава месечно възнаграждение в размер на 115 лева. Същевременно е съсобственик на още един имот и е едноличен собственик на капитала на търговско дружество „Стефистрой Конструкшън” ЕООД. При тези данни съдът е приел, че имущественото състояние на жалбоподателя позволява да заплати дължимата държавна такса по делото по въззивния контрол.
Апелативният съд е посочил, че представената декларация за имуществено състояние е непълна, с оглед неотразяването в нея на установеното при служебна справка в търговския регистър, че лицето е едноличен собственик на капитала на „Стефистрой Конструкшън” ЕООД, като е налице укрито имущество. Този факт следва да бъде преценен наред с всички останали обстоятелства по делото, имащи значение за освобождаването от държавна такса. Въз основа на последните, решаващият състав е достигнал до извода, че Б. С. С. разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса по производството по депозираната от него въззивна жалба. Аргументирано е, че в случая се касае до лице в трудоспособната възраст на лицето /45 год./, което страда от хронични и други заболявания, които обаче не са от характер да ограничават работоспособността му. Въз основа на това и съвкупна преценка на семейното му положение, здравословно и имуществено състояние на молителя, искането за освобождаване от държавна такса е счетено за неоснователно, тъй като липсва поддържаната невъзможност за заплащането й.
Касаторът твърди, че обжалваното определение е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр. 3-то ГПК и е постановено в противоречие с практиката на ВКС.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.2, предл. последно ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Формалното твърдение за очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК не е основание за допускане на касационно обжалване, като въззивното определение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Липса формулиран от частния касатор въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не може да бъде извършвана преценка за наличие на наведеното от него допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1887/15.06.2018г. по в.ч.гр.д. № 2756/2018г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.