4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 445
гр. София, 26.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1800 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на адв. Д. П. Д., в качеството му на освободен постоянен синдик на „СЕРВИЗ МЕНИФИСТ” ЕООД /н/ – [населено място], срещу определение № 1213 от 12.04.2018г., постановено по в.ч.т.д. № 444 / 2018г. от Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение от 28.11.2017г. по т.д.н. № 18/2012г. на Окръжен съд – Монтана, в частта, с която, на основание чл.657, ал.2 ТЗ, същият е освободен като синдик на дружеството.
Жалбоподателят намира атакуваното определение за неправилно по съображения, подробно изложени в жалбата, поради което иска неговата отмяна.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.657, ал.5 ТЗ .
За да потвърди първоинстанционното определение за освобождаване на синдика по чл.657, ал.2 ТЗ, решаващият състав е достигнал до извода, че е налице продължително, трайно неизпълнение на задълженията от страна на синдика, вменени му с разпоредбите на чл.658, ал.1, т.9 ТЗ и чл.659, ал.1 и ал.2 ТЗ. Посочено е, че въз основа на доклад на самия синдик от 12.09.2013г., към 11.09.2013г. по валутната сметка на несъстоятелния длъжник е имало налична сума от 15 361,64 евро, трансформирана с разрешение на съда в нарочна сметка на несъстоятелността, като сумата е превалутирана в български лева, поради което към 03.10.2013г. по последната сметка има налични 30 044,76 лева. Съгласно последния доклад на синдика от 06.11.2017г., наличната сума по банковата сметка възлиза на 1 410,61 лева. Синдикът е получил разрешение от съда по несъстоятелността да се разпореди със сума от общо 25 469,55 лева, като за разликата от 26 880,16 лева (1410,61 лева + 25 469,55 лева) до 30 044,76 лева, възлизаща на 3164,60 лева, липсват данни как са изразходвани сумите. Едва с частната жалба пред въззивния съд синдикът е представил доказателства за заплатени депозити на вещи лица и свидетели, и за заплатена държавна такса, в размер общо на 2656,11 лева, за които разходи липсват доказателства за дадено от съда разрешение за разпореждане по чл.658, ал.1, т.9 ТЗ, като липсата на искано разрешение за разпореждане с тази сума се твърди и в самата въззивна жалба. Въз основа на горното, е направен извод, че от особената сметка на несъстоятелността липсва сумата от 508,49 лева, а със сумата от 2625,11 лева за периода от 2013г. до 2016г. е извършено разпореждане без санкцията на съда, с която сума са покрити разходи по водените от синдика 10 броя дела, по пет от които производството е прекратено, а по четири – искът е отхвърлен, съгласно изготвените от самия синдик доклади, депозиране пред съда по несъстоятелността на 06.03.2017г. и на 06.11.2017г. Въз основа на това е прието, че е налице продължително, трайно неизпълнение на задълженията на синдика, вменени му с разпоредбата на чл.658, ал.1, т.9 ТЗ – да се разпорежда с парични средства от банковите сметки на длъжника само след санкция на съда, което му неизпълнение, включително и липсата на сумата от 508,49 лева, застрашава интересите на длъжника и кредиторите, съществено нарушавайки императивното правило на чл.658, ал.1, т.9 ТЗ, което поведение е достатъчно за прилагане на санкцията на чл.657, ал.2 ТЗ. Същевременно, въззивният съд е приел, че в нарушение на нормативното си задължение по чл.659, ал.2 ТЗ, синдикът трайно не е представял ежемесечен отчет за дейността си, което неизпълнение е установено с определение от 21.10.2016г. и определение от 05.10.2017г. на Окръжен съд – Монтана. Решаващият състав е посочил, синдикът е задължен по закон да изготвя и представя ежемесечно по делото по несъстоятелност доклад без това да му бъде указвано от съда – чл.659, ал.2 ТЗ. При последно представен от синдика доклад на 20.04.2015г., съдът по несъстоятелността го е задължил да представи доклад за дейността си за периода м.04.2015г. до м.10.2016г., в изпълнение на което синдикът е представил на 02.11.2016г. доклад, като следващият депозиран по делото доклад е едва на 06.03.2017г., а след това е представен във връзка с определение на окръжния съд последен доклад с дата 06.03.2017г. Отчетено е и неизпълнение от синдика на задължението му да представи на съда /съгласно определение 05.10.2017г./ дневник на своите действия, в който следва да записва действията си по управлението и разпореждането с масата на несъстоятелността, съгласно чл.659, ал.1 ТЗ, и който, по твърдения на самия частен жалбоподател, въобще не е съставян. Изложени са съображения, че неизпълнението на задължението на синдика за отчетност по смисъла на чл.659, ал.1 и ал.2 ТЗ препятства възможността на длъжника и кредиторите да получат информация за развитие на производството по несъстоятелност, като по този начин се застрашават интереса им. Въз основа на изложеното, въззивната инстанция е приела, че са налице и двете алтернативни предпоставки за търсене на отговорност на синдика по см. на чл.657, ал.2 ТЗ, като са налице основанията за освобождаването му – застрашаване на интереса на кредиторите и неизпълнение на задълженията от страна на синдика.
В приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси: „1/ Следва ли да се приложи санкциониращата норма на чл.657, ал. 2 ТЗ, когато ОС – М. твърди, че липсва в масата на несъстоятелността сумата в размер 13 224,13 лева, като съдът не отчита, че е дадено разрешение за ползване на 13 355,68 лева от синдика със специална резолюция от съдията върху доклада на синдика от 20.12.2013г.?; 2/ Следва ли да се приложи санкциониращата норма на чл.657, ал.2 ТЗ, когато АС-София твърди, че липсва в масата на несъстоятелността сумата в размер 3 164,60 лева, като съдът не отчита, че е при превалутирането на наличните 15 361,64 евро в лева има банкови комисионни.; Следва ли левовата сума да е 30 044,76 лева, а не 29 888,10 лева, което касаторът счита, че е неправилно, тъй като съставът на апелативния съд тълкува приложените банкови документи по свое виждане; 3/ Следва ли да се приложи санкциониращата норма на чл.657, ал.2 ТЗ, когато АС-София твърди, че липсва в масата на несъстоятелността сума в размер 3 164,60 лева, което ОС – Монтана не твърди, а твърди за липсата на 13 224,13 лева.?; 4/ Следва ли да се приложи санкциониращата норма на чл.657, ал.2 ТЗ, когато М. и САС твърдят, че са водени безсмислени дела, защото няма резултат?; 5/ Следва ли да се приложи санкциониращата норма на чл.657, ал.2 ТЗ, когато ОС – М. е искал отчети от синдика, както искани такива и от НАП, които са представени своевременно?; 6/ Следва ли да се приложи санкциониращата норма на чл.657, ал.2 ТЗ, когато М. не е искал от синдика да представи дневник, който да завери, а след това да се води от синдика?”
Настоящият състав намира, липсва основание за допускане на касационно обжалване на решението, предвид следното:
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице основание за допускане на обжалвания акт до касация по чл.280, ал.1 ГПК, жалбоподателят следва да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и за които да се твърди и да попадат в една от хипотезите по т.1- т.3 на чл.280, ал. 1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора и обуславящи правната воля на съда, обективирана в обжалвания акт.
В настоящия случай, въпроси №1- №3 вкл. не са правни, а фактически и по съществото си представляват оплаквания от значение за правилността на обжалваното определение, които не могат да се разглеждат в селективната фаза на касационното производство. Въпрос № 4 сам по себе си не е обусловил крайния изход на делото, тъй като съдът не е извел самостоятелен извод въз основа на резултата от водените от синдика дела, а е коментирал същият във връзка с неразрешените от съда разходи, направени от синдика за сметка на масата на несъстоятелност. По отношение на въпрос № 5 също не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като той не е обусловил изхода на спора, доколкото въззивният съд не се е позовал на неизпълнение от страна на синдика на определения на окръжния съд за представяне на доклади, а на неизпълнение от синдика на произтичащото му от закона задължение за ежемесечно отчитане на дейността си. Това се отнася и за последния въпрос, предвид на това, че липсва произнасяне на апелативния съд, дали условие за възникване на задължението на синдика за водене на дневник е съдът да е поискал от синдика представянето му за заверка.
Същевременно, по поставените въпроси, които не покриват общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, не са наведени допълнителни критерии по чл.280, ал. 1, т. 1 – т.3 ГПК, което само по себе си е пречка за допускане на обжалвания акт до касация.
С оглед изложеното обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1213 от 12.04.2018г. по в.ч.т.д. № 444 / 2018г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.