2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
гр. София, 28.01.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 3188 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2, изр.1 вр. ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” срещу разпореждане от 17.06.2018г. по в.гр.д. № 5994/2017г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без разглеждане касационната му частна жалба (наименована касационна жалба) против решение № 1123/ 08.05.2018г. по в.гр..д. № 5994/2017г. на Апелативен съд – София, в частта, имаща характер на определение по чл.248, ал.3 ГПК, с която се отменя определението на СГС по чл.248, ал.1 ГПК от 10.08.2017г. по гр.д.12503/2013г., с което СГС е постановил изменение на решението си в частта за разноските.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно. Излагат се съображения, че срокът за обжалване изтича в на 23.06.2018г. в неприсъствен ден (събота), поради което изпратената по пощата на 25.06.2018г. (понеделник) частната касационна жалба не е просрочена. Ответниците по частната жалба, поддържат, че жалбата на ответника по иска не е депозирана в срок. Молят частната жалба да се остави без уважение, без да излагат конкретни доводи във връзка със становището си.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е основателна.
По частната жалба на ищците срещу определението на СГС по чл.248, ал.1 ГПК апелативният съд се е произнесъл с решението си по съществото на спора, като е определи едномесечен срок за обжалването му. Решението, ведно с инкорпорираното в него определение по чл.248, ал.3 ГПК, е връчено на сдружението – настоящ жалбоподател, на 23.05.2018г. На основание чл.60, ал.2 ГПК, срокът за обжалване изтича на 23.06.2018г., но тъй като последният ден от течението на срока е неприсъствен – събота, приложение намира правилото на ал.6 на чл.60 ГПК, съобразно което, когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича на първия следващ присъствен ден – в случая на 25.06.2018г. Частната касационна жалба на сдружението е изпратена по пощата в последния ден от течението на срока за обжалване – на 25.06.2018г., съобразно клеймото върху плика, поради което на основание чл.60, ал.1 вр. ал.6 и чл. 62, ал.2 ГПК, същата не се явява просрочена.
Предвид изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и делото върнато на апелативния съд за администриране на частната касационна жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ разпореждане от 17.06.2018г. по в.гр..д. № 5994/2017г. на Апелативен съд – София .
ВРЪЩА делото на Апелативен съд – София за администриране на частната касационна жалба (наименована касационна жалба) на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.