О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 538
гр. София, 31.07.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 530 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична община, представлявана от гл.юрк. А. Г., срещу решение № 2463 от 28.11.2017г. по т.д. № 4681/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е потвърдено решение № 1460 от 19.07.2017г. по т.д. № 3360/2016г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 22 състав и касаторът е осъден да заплати на „Юнион Ивкони” ООД на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 764,56 лева – разноски за въззивното производство. С потвърденото първоинстанционно решение Столична община е осъдена да заплати на „Юнион Ивкони” ООД: на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 32 714,76 лева, представляваща неизплатено възнаграждение, дължимо по договор № РД – 56 – 1074/24.10.2007г. за обществен превоз на пътници по автобусна линия № 74, осъществен през м. април 2013г., ведно със законната лихва от 28.04.2016г. до окончателното изплащане на сумата; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 9 760,30 лева, представляваща лихва за забава при плащането на главното задължение, начислена за периода от 21.05.2013г. до 26.04.2016г. вкл.; на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото в размер на 3 218,40 лева.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.20 ЗЗД относно тълкуването на процесния договор. Твърди, че условията на чл.5, ал.3 от договора са кумулативни с оглед неговото цялостното оформление и общ смисъл. Поддържа, че в нарушение на установения в чл.63, ал.1 ЗЗД принцип за добросъвестно изпълнение на поетите по договора задължения дружеството – изпълнител претендира промяна на цената. Счита, че увеличението на цената, без да са налице съществени изменения в икономическите условия, при които се изпълнява договорът, представлява заобикаляне на закона и нарушение на конкурсното начало. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът твърди наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните материалноправни въпроси:
I. Въпрос относно приложението на чл.20 ЗЗД във връзка с приложението на тълкуваната клауза – чл.5, ал.3 от процесния договор, в съответствие с изявената, а не предполагаема воля на страните. Твърди, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 929 от 25.04.2014г. по т.д. № 3367/2013г. на Софийски апелативен съд и решение № 1836 от 01.10.2014г. по т.д. № 434/2014г. на Софийски апелативен съд.
II. Въпроси относно приложението на чл.63, ал.1, във връзка с чл.20 ЗЗД:
1. Допустимо ли е след провеждане на конкурс, търг, обществена поръчка или друга процедура, определена с нормативен акт и гарантираща правилата на конкуренцията, договорите, сключени като резултат от тази процедура, да бъдат едностранно изменяни, без това да наруши принципа на чл.63, ал.1 ЗЗД за добросъвестно изпълнение на поетите по договора задължения, в съответствие със закона?
2. Допускайки защитната клауза в договора да действа само в интерес на една от страните, не се ли достига до това, другата страна да дължи един прекомерен резултат в противоречие с чл.63 ЗЗД и принципите на добросъвестността и справедливостта?
3. Допустимо ли е чрез задействането на една защитна клауза да се достига до съществена промяна в еквивалентността на престацията, като се има предвид, че страните са договаряли в едни относително предвидими условия, в които може да се направи обосновано предложение на цената за целия срок на договора, а впоследствие с натрупване на инфлационните индекси и чрез промяна на волята на страните да се достига до икономически прекомерни задължения за една от тях?
Ответникът по касация „Юнион Ивкони” ООД, [населено място] оспорва касационната жалба. Счита, че касаторът не е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Твърди, че не е посочено касационно основание по чл.280, ал.1 ГПК по отношение на въпроса, свързан с приложението на чл.20 ЗЗД. Твърди още, че въпросите относно приложението на чл.63 ЗЗД са фактически и по тях липсва произнасяне от въззивния съд. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел за установено, че страните са обвързани от правоотношение, възникнало по силата на договор № РД – 56 – 1074/24.10.2007г., сключен при условията на Наредба № 2/15.03.2002г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили, по силата на който Столична община е възложила на „Юнион Ивкони” ООД да изпълнява обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия № 74 от общинската транспортна мрежа за срок от 8 години, считано от датата на въвеждане в експлоатация на линията. Констатирал е, че съгласно чл.5, ал.1 от договора възложителят се е задължил да заплаща на изпълнителя цена от 2,92 лева, без включен ДДС, на километър пробег по разписание. Въз основа на приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, въззивният съд е установил, че за м. април 2013г. „Юнион Ивкони” ООД е отчело 43 930,745 км пробег и маршрутен пробег при наличие на чл.31, ал.2 от договора – 81,425 км и е издало фактура № 12163/30.04.2013г. за сумата 154 075,99 лева с получател „Център за градска мобилност” ЕАД за извършена услуга по договора за м. април 2013г., както и че сумата по тази фактура е била платена на 01.09.2015г. По спорния въпрос, свързан с клаузата на чл.5, ал.3 от договора, решаващият съдебен състав, позовавайки се на утвърдените от БАН правила за правопис, е изложил съображения, че в същата се съдържа изброяване на самостоятелни основания за промяна на цената, а не на кумулативни елементи от едно единствено основание. Извършил е тълкуване на договора по правилата на чл.20 ЗЗД и е приел, че предвид обективното проявление на инфлацията в стопанския живот такава уговорка е винаги самостоятелна и независима от възможни други основания, които контрагентите съобразяват при сключването на дългосрочни търговски договори. С оглед на изложеното, въззивният съд е достигнал до извода, че в клаузата на чл.5, ал.3 от договора страните са предвидили три алтернативни основания за промяна на цената, като първото от тях е съобразяването й с размера на годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната година. Счел е, че прилагането на това самостоятелно основание в отношенията между страните не предпоставя задължително сключването на предвиденото в чл.43 от договора писмено споразумение за изменение, тъй като проявлението му е обусловено единствено от наличието на промяна на инфлационния индекс. Изложил е съображения, че инфлационният индекс изразява единствено промяната, настъпила по отношение на предходната година, и е недопустимо да бъде отнасян към предходен момент. С оглед на това е счел за неоснователно оплакването за необоснованост на извода на първоинстанционния съд относно капитализирането на инфлационната надбавка, дължима за всяка предходна година от срока на действието му, чрез прибавянето й към базисната цена, върху която се определя инфлационната надбавка за следващите години.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Въпросът, свързан с приложението на чл.20 ЗЗД, няма характера на правен въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивния съд, а представлява оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон във връзка с тълкуването на клаузата на чл.5, ал.3 от процесния договор. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл.281, т.3 ГПК/, като в стадия по селектиране на касационните жалби съдът не може да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт. От друга страна, въззивният съд не се е отклонил от създадената по приложението на чл.20 ЗЗД постоянна практика, като при тълкуване на договора е обсъдил клаузите му във връзка една с друга, а по правилността на изводите му настоящата инстанция не може да се произнесе в селективната фаза на касационното производство. Касаторът не е обосновал и твърдението за наличие на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като не е обосновал защо счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не е налице и твърдяното противоречие с влезлите в сила решения на Софийски апелативен съд, поради липса на противоречиви правни изводи. С тях са отхвърлени искове на превозвачи по сключени със Столична община договори от 2007г. за доплащане на цена за изминати километри за 2008г. с единствения мотив, че договорената възможност за промяна на цената на километър, съобразно обявения от НСИ индекс на годишна инфлация, не се отнася за първата година от неговото действие, доколкото цената за тази година е определена от приетата оферта на изпълнителя. Съдебните състави са се аргументирали с обстоятелството, че уговорената в договорите индексация се отнася за последващи години, но не и за 2008г. като първа година от изпълнението на съответните договори за превоз на пътници.
По отношение на въпросите, свързани с приложението на чл.63, ал.1 ЗЗД, касаторът не е посочил допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. От друга страна, въпросите са хипотетични и не съответстват на данните по делото и на мотивите на въззивния съд, тъй като не са обсъждани от него и не са обусловили решаващите му изводи. Въззивният съд е приел, че волята на страните, обективирана в чл.5, ал.3 от договора, е цената по чл.5, ал.1 да се променя при наличието на три алтернативни основания, едно от който е съобразяването с размера на годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната година. Съдът не е формирал правна воля за едностранно изменение на процесния договор, нито дали се нарушава принципът за добросъвестност по чл.63, ал.1 ЗЗД от дружеството – изпълнител.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на 764,55 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2463 от 28.11.2017г. по т.д. № 4681/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
ОСЪЖДА Столична община, гр.София, ул. „Московска” № 33 да заплати на „Юнион Ивкони”, ЕИК[ЕИК], съдебен адрес: [населено място], бул. „Витоша” № 19, ет.4, ап.12, адв.С. В. сумата 764,55 лева /седемстотин шестдесет и четири лева и петдесет и пет ст./ – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: