5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 504
гр. София, 23.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 665 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Т. Ч., представляван от адв. В. Ч., и частна жалба на „Банка П. България“ АД, представлявана от адв. Ал. К., срещу определение от 24.01.2019г. по гр.д. № 2729/18г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 състав, с което е спряно производството по делото.
Частният жалбоподател К. Ч. – ищец по предявения иск, твърди, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като въззивната инстанция се произнася втори път на едно и също правно основание – по реда на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, по един и същи въпрос – спиране на производството, с едни и същи мотиви, след като ВКС е отменил веднъж постановеното спиране и е върнал делото на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди, че исковата молба по настоящото дело е подадена преди образуване на заповедното производство за цялото вземане на банката и се явява преюдициално по отношение на двете дела – т.д. № 64/17г. и т.д. № 87/17г. по описа на БОС, които са продължение на двете заповедни производства. Излага съображения за неправилност на извода на въззивната инстанция, че производството по чл.422 ГПК се явява преюдициално по отношение на исковете по настоящото дело. Поддържа, че в случая вече е постановено спиране по двете цитирани търговски дела на БОС и в случай, че обжалваното определение бъде потвърдено, се създава обективна невъзможност за продължаване на съдопроизводствените действия и по трите дела. По изложените съображения моли обжалваното определение да бъде отменено.
Частният жалбоподател „Банка П. България“ АД – ответник по предявения иск, твърди, че обжалваното определение е неправилно поради липсата на преюдициалност на исковото производство, висящо пред БОС, по отношение на настоящото производство. Поддържа, че предмет на делото пред БОС са вземания на банката само по един договор за кредит – № 2824/AMR/2006г., докато предмет на настоящото производство са претендирани вземания от ищеца за връщане на суми, платени по два договора за кредит – № 2824/AMR/2006г. и № 4329/AMR/2008г., и следователно кредитното правоотношение по втория договор изобщо не е предмет на обявеното за преюдициално дело, висящо пред БОС. Твърди още, че по договор № 2824/AMR/2006г. ищецът е извършвал плащания, които са били преустановени към 22.05.2015г., като предмет на настоящото дело е връщане на платените суми поради нищожност на подписан анекс, с който задълженията му са предоговорени в швейцарски франкове. С оглед спирането на плащанията банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и е предприела действия по реализиране на вземанията си по чл.417 ГПК и във връзка с постъпило възражение е предявил иск по чл.422 ГПК с предмет – установяване съществуване на вземания в полза на банката по договор за кредит № 2824/AMR/2006г., но за суми, различни от вече платените, чието връщане се претендира в настоящото производство. По това дело ответникът е възразил за недължимост, претендирайки нищожност на основания, надхвърлящи основанията за нищожност, релевирани по настоящото дело. Сочи, че по нито едно от двете дела няма предявени инцидентни установителни искове. Поради това частният жалбоподател счита, че не е налице съвпадение в предмета на двете дела и макар въпросът дали съществува кредитно правоотношение или не да е релевантният въпрос, обуславящ изхода и на двете дела, по нито едно от тях обаче този въпрос няма да бъде решен в цялост със сила на пресъдено нещо, а ще има произнасяне само с оглед на конкретния предмет, защото по нито едно от двете дела не е предявен съответен установителен иск по чл.212 ГПК. Излага съображения, че преюдициалност между двете дела би била налице само ако по едното от тях е въведен като предмет въпросът за съществуване на цялото правоотношение. Счита, че тъй като в случая преюдициалният въпрос за съществуване изобщо на кредитното правоотношение не е заявен като предмет на инцидентен установителен иск по нито едно от двете дела, връзка на преюдициалност между тях няма. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено изцяло.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частните жалби са подадени от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество, частните жалби са основателни.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че съгласно служебно изисканото съдебно удостоверение от ОС – Бургас и отговора на исковата молба по това дело е висящо исково производство по искове по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземанията по договори за ипотечен кредит, чиято нищожност ищците искат да бъде установена в настоящото производство, като това производство е спряно до приключване на настоящото дело. Констатирал е, че е направено и възражение за прихващане в условията на евентуалност с вземането, което банката евентуално ще докаже, че има в рамките на заповедното производство по чл.422 ГПК. При тези данни въззивният съд е приел, че производството по чл.422 ГПК се явява преюдициално по отношение на осъдителните искове по настоящото дело, тъй като в настоящото производство се оспорва валидността на договора за ипотечен кредит поради липса на предмет, което именно е предмет на производството по чл.422 ГПК и ще бъде разрешен по него със сила на пресъдено нещо. Приел е, че именно постановеното в това производство решение относно съществуването или не на обезпеченото вземане ще обуслови правен интерес от спора дали част от вече платената сума подлежи на връщане или не. Изложил е съображения, че нищожността на клаузите на договора за кредит и анексите към него, основана на противоречие с разпоредби на чл.26 ЗЗД, респ. чл.143 ЗЗП, е обуславяща отговорността и размера на задълженията на ответника спрямо банката и инцидентното й установяване е в задължение и на съда, сезиран с установителните искове на банката, предявени по реда на чл.433, ал.1 ГПК, респ. с осъдителни искове по чл.432 ТЗ. Посочил е, че наличието на самостоятелен висящ паралелно правен спор, по който въпросът за нищожността би бил разрешен със сила на пресъдено нещо, обвързваща страните, съответно съобразяването му от съда, разглеждащ установителните искове за вземанията на банката, би създал възможност от постановяване на противоречиви решения. Поради това въззивният съд е спрял производството по предявения осъдителен иск по чл.55 ЗД до приключване на производството, висящо пред ОС – Бургас.
Оплакването за недопустимост на обжалваното определение е неоснователно, тъй като предходното определение на въззивния съд за спиране на производството по делото е отменено поради липсата на доказателства за предмета на делото, което е счетено за обуславящо. Обжалваното по настоящото дело определение за спиране на делото е постановено, след като въззивният съд е изискал исковата молба и допълнителната искова по обуславящото дело на БОС и е извършил нова преценка за наличие на предпоставките на чл.229, т.4 ГПК.
Поради това настоящия състав намира, че обжалваното определение е допустимо, но е неправилно.
Производството по настоящото дело е образувано по предявен от К. Т. Ч. против „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД осъдителен иск за сумата 169 170,90 швейцарски франка, получени от ответника без правно основание. Искът е основан на твърдение за нищожност на сключения между страните анекс № 538/AMR/2008, с който са изменени клаузите на чл.1, чл.4, чл.5 и чл.8 от договор за жилищен кредит № 2824/R/2006г., и на анекс № 519/AMR/2008г., с който са изменени клаузите на чл.1, чл.14 и чл.16 от договор за жилищен кредит № 4329/R/2007г., поради невъзможен предмет.
Производството по т.д. № 87/2017г. на ОС-Бургас е образувано предявен от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД против К. Т. Ч. и В. В. Ч. иск по чл.422 ГПК за установяване, че ответниците дължат на ищеца по договор за жилищен кредит № 2824/R/2006г. и анекси към него 81 318,32 швейцарски франка, възнаградителна лихва в размер на 6 615,80 швейцарски франка за периода от 23.12.2014г. до 16.09.2016г., наказателна лихва в размер на 2 660,39 швейцарски франка за периода от 23.09.2014г. до 28.11.2016г., месечни такси в размер на 1 596,78 швейцарски франка по същия договор за кредит за периода от 23.12.2014г. до 16.09.2016г. и нотариални такси и такси за подновяване на ипотека в размер на 639,38 лева. С допълнителната искова молба ищецът е направил изменение на иска, като е преминал от установителен към осъдителен иск с оглед отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7522/2016г. на БРС. В отговора си ответниците са направили възражение за нищожност на договора за жилищен кредит и анексите към него във всичките им части, които касаят задължения в швейцарски франкове, съответни лихви и такси в тази валута, тъй като кредитът е усвоен в евро, както е предвидено в договора, и след осъществяване на предмета му е въведен съвършено друг предмет – предоставяне и усвояване на кредит в швейцарски франкове, който нов предмет е невъзможен. Релевирано е и възражение за нищожност на клаузи от договора и анексите към него поради тяхната изначална неравноправност по смисъла на ЗЗП.
С оглед предмета на посочените производства настоящият състав намира за неправилен извода на въззивния съд за преюдициалност на производството по т.д. № 87/2017г. на ОС-Бургас спрямо производството по настоящото дело, обоснован със съображения, че в предмета и на двете дела е въведен въпросът за нищожността на анекс № 538/AMR/2008, с който са изменени клаузите на чл.1, чл.4, чл.5 и чл.8 от договор за жилищен кредит № 2824/R/2006г., и на анекс № 519/AMR/2008г., с който са изменени клаузите на чл.1, чл.14 и чл.16 от договор за жилищен кредит № 4329/R/2007г. поради невъзможен предмет. На първо място, предмет на производството по т.д. № 87/2017г. на ОС – Бургас са само вземания, произтичащи от договор за жилищен кредит № 2824/R/2006г. и анексите към него, но не и правоотношението по договор за жилищен кредит № 4329/R/2007г. и анекс № 519/AMR/2008г. към него, което е предмет на настоящото дело. На второ място, съгласно разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК съдът спира производството по делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Това основание за спиране е налице, когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване се явява предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. Преюдициалност е налице, когато решението по обуславящото дело би се ползвало със сила на пресъдено нещо спрямо правоотношението, явяващо се предпоставка за съществуване на правоотношението, предмет на обусловеното дело. В настоящия случай, макар и по двете дела да е въведен за разглеждане въпросът за действителността на анекс № 538/AMR/2008 към договор за жилищен кредит № 2824/R/2006г. поради невъзможен предмет, между тях не е налице връзка на преюдициалност. Обстоятелството, че изходът на спора по всяко от делата зависи от разрешаването на един и същи преюдициален въпрос, не обуславя извод, че някое от делата се явява преюдициално по отношение на другото.
По изложените съображения обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от 24.01.2019г. по гр.д. № 2729/18г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: