О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
гр. София, 15.05.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и осемнадасета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2300 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. М. и Анна-М. Д. П., действаща със съгласието на майка си А. С. М., представлявани от адв. К. И. Н., срещу решение № 749 от 03.04.2017г. по гр.д. № 5433/2016г. на САС, ГК, 4 състав в частта, в която е потвърдено решение № 6846 от 18.08.2016г. по гр.д. № 5835/2014г. на Софийски градски съд, I ГО, 11 състав в частта, в която са отхвърлени предявените от касаторите против Застрахователна компания „О. – клон България“ К. искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради смъртта на Д. Г. П. при ПТП на 05.11.2013г. за разликата съответно над 120 000 лева до 200 000 лева – за първата ищца и над 150 000 лева до 200 000 лева – за втората ищца.
Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Поддържат, че при постановяване на решението си въззивният съд е нарушил принципа на справедливостта и чл.52 ЗЗД, като присъдените застрахователни обезщетения се явяват занижени и несправедливи. Считат, че с мотивите си въззивният съд е нарушил Конституцията на Република България, тъй като обезщетението за неимуществени вреди се определя въз основа на болките и страданията, претърпени от пострадалите, а не от общото икономическо състояние в страната и установените размери на средната и минималната работна заплата. Сочат, че въззивният съд не се е съобразил и с установените в § 27, ал.2 ПЗР на КЗ лимити на застрахователните суми за неимуществени вреди. В изложението си, инкорпорирано в касационната жалба, касаторите поддържат, че въззивното решение в обжалваната му част е постановено в противоречие с практиката на ВКС и присъжданите от ВКС по-високи обезщетения. Твърдят, че поначало съдилищата прилагат различно чл.52 ЗЗД, поради което практиката по приложението на тази разпоредба трябва да се уеднакви. Сочат, че от значение е точното прилагане на закона, в случая чл.52 ЗЗД, и точното прилагане на закона има значение за развитието на правото. С оглед на това поддържат, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по материалноправния въпрос относно приложението на чл.52 ЗЗД за проверка за съответствие на въззивния акт с разрешенията, дадени в ППВС № 4/1968г., както и решение № 749 от 05.12.2008г. на ВКС, ТК, според което следва да бъде съобразявана съществуващата в страната конюнктура и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото.
Ответникът „Застрахователна компания О. – клон България“ К. оспорва касационната жалба. Възразява, че в изложението не е посочена ясна и точна формулировка на релевантен правен въпрос, което е достатъчно основание да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа, че дори и да се приеме, че е формулиран правен въпрос относно приложението на чл.52 ЗЗД, въззивният съд правилно е приложил материалния закон и задължителната практика по приложението му, като съобразяването на критериите за определяне на обезщетение е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да отмени частично първоинстанционното решение и да присъди допълнителни обезщетения за претърпени от ищците неимуществени вреди, е обсъдил събраните по делото доказателства относно претърпените вреди от смъртта на Д. Г. П., с когото първата ищца е живяла на съпружески начала и който е бил баща на втората ищца. Приел е за установено, че ищците са били изключително привързани към починалия, който е бил на 45 г. към датата на ПТП, че ищцата А. М. е живеела на съпружески начала с него няколко години преди 1997г. – 1998г., когато свидетелката Д. се е запознала с тях; че са били много задружни и сплотени, пострадалият е бил грижовен съпруг и баща, много отговорен за семейството си, обгрижващ дъщеря си и жена си, винаги е работил и е осигурявал материално близките си; участвал е в игрите на дъщеря си; ищците били съсипани от загубата му и се наложило да потърсят помощ от психолог за детето. Приел е, че след смъртта на Д. П. ищцата А. М. имала и финансови затруднения, а разговорите за него били неизменна част от събиранията й със свидетелката. С оглед на това въззивният съд е отчел стреса от настъпилата при трагични обстоятелства внезапна смърт на близкия на ищците, степента на изживените от тях негативни емоции, вкл. и обстоятелството, че те ще продължат да изпитват и в бъдеще страдание от загубата на Д. П., от чиято морална опора и житейска подкрепа са лишени. Взел е предвид възрастта на пострадалия /45 г./ и на ищците /43г. и 11 г./ при настъпване на произшествието, както и действителното фактическо съдържание на отношенията между тях, а не обичайните отношения от същия тип. С оглед на това е приел, че справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за понесените от ищците болки и страдания по повод загубата на техния близък е в размер на 120 000 лева – за А. М., която е съжителствала с починалия на съпружески начала в една пълноценна връзка, и 150 000 лева – за дъщеря му Анна-М., която тежко преживява загубата на баща си – не приема загубата и за преработване на скръбта й е била необходима и специализирана помощ. Изложил е съображения, че противно на доводите на ответника, при определяне на дължимото обезщетение следва да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция за икономическите условия.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В изложението си касаторите поставят въпрос, свързан с приложението на установения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увредените лица срещу застрахователя на деликвента. Този въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи. По него е формирана постоянна съдебна практика – ППВС № 4/23.12.1968 год., както и постановените по реда на чл.290 ГПК решения на различни състави на Търговска колегия на ВКС – решение № 202 от 16.01.2013г. по т.д. № 705/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 25 от 17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 28/09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ІІ т.о., решение № 66/03.07.2012г. по т.д. № 611/2011г. на ІІ т.о., решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ІІ т.о., решение № 1/26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ІІ т.о., решение № 95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І т.о. и др. Съгласно тази съдебна практика, за да се реализира справедливо възмездяване за претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение. Понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Възприето е и становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно чл.226 КЗ вр. §27 ПЗР КЗ. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като при определяне на конкретния размер на обезщетенията е взел предвид всички установени по делото обстоятелства, релевантни за определянето му, и е оценил значението им, както и е съобразил момента на настъпване на ПТП и обществено-икономическите условия към този релевантен момент. Съгласно постоянната съдебна практика установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент, който е моментът на настъпване на увреждането. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касаторите за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Тъй като по формулираните въпроси е създадена задължителна съдебна практика, не са налице сочените допълнителни основания по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
При този изход на спора на касаторите не се дължат разноски. На основание чл.78, ал.8 ГПК на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 200 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 749 от 03.04.2017г. по гр.д. № 5433/2016г. на САС, ГК, 4 състав.
ОСЪЖДА А. С. М., ЕГН [ЕГН] и Анна-М. Д. П., ЕГН [ЕГН], действаща със съгласието на майка си А. С. М., съд. адрес: [населено място], [улица], ет.3, адв. К. Н. да заплатят на Застрахователна компания „О. – клон България“ К., ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] – 142А сумата 200 лева /двеста лева/ – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: