4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
гр. София, 25.01.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 1533 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 210 от 28.02.2017г., постановено по в.гр.д. № 2947 / 2016г. на Окръжен съд – Пловдив, с което след частична отмяна е уважен предявен иск по чл.79, ал.1, предл. второ от ЗЗД, във вр. чл.82, изр.2 ЗЗД от [фирма] срещу [фирма] за сумата от 19 188 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от неизпълнение на договор, инкорпориран в т.ІІ от приемно-предавателен протокол с нотариална заверка на подписите от 10.02.2015г., за цесия на вземане за такса за присъединяване, дължима от длъжника [фирма] на отпаднало основание във връзка с прекратен договор за присъединяване обекти на потребители към електроразпределителната мрежа на [фирма] с рег. №[ЕИК] от 20.07.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска -25.02.2016г. до окончателното й плащане, като касаторът е осъден да заплати деловодни разноски..
В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в разрез с процесуалния закон и задължителните правила, дадени с т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013г. по т.д. № 1 от 2013г. на ОСГТК на ВКС. Касаторът твърди, че въззивният съд своеволно е направил промяна в правната квалификация на иска и е определил „тежестта на доказване” в мотивите на решението. Заявява, че никъде в хода на въззивното производство не се споменава за сключен между страните договор за цесия – нито в докладването на въззивната жалба, нито в изготвянето на доклада от въззивна инстанция, нито в хода по същество от страните, като за първи път аргументирането за правна фигура на сключен договор за цесия изниква едва в постановения съдебен акт на окръжния съд. Същевременно в мотивната част към обжалвания съдебен акт не са разгледани направените с отговора на въззивната жалба доводи и възражения. Претендира направените съдебни и деловодни разноски пред всички инстанции.
Ответникът по жалбата- ищец по иска, [фирма], в писмения си отговор оспорва жалбата. Заявява, чрез адв. С. С. П. (по отношение на който липсва изрично пълномощно съгласно чл. 34, ал. 3 ГПК), че на основание чл. 233 ГПК се отказва частично от предявения главен иск за сумата над 19 188 лева до пълния размер от 24 188 лева, като с оглед на направения отказ от иск, цената на предявения главен иск е 19 188 лева, поради което жалбата се явява недопустима на, основание чл.280, ал.2 ГПК /редакция ДВ бр.47/2009г./. Същевременно излага доводи и за нейната неоснователност. Претендира направени разноски в производството пред касационната инстанция, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по делото е образувано по искова молба на [фирма], с която са предявени против [фирма] искове по чл.82 вр. чл.79, ал.1, пр.2-ро ЗЗД за сумата от 24 188 лв. и акцесорен към него иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 1083.90 лв. за периода от 18.09.2015г. до 25.02.2016г., като за същите суми при условията на евентуалност са заведени искове по чл.21, ал.2 ЗЗД и за неоснователно обогатяване, като исковете са заявени ведно с искане за присъждане на законната лихва върху главницата от 24 188 лв. от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, която квалификация е дадена на исковете и от двата съда, вкл. в доклада по чл.146 ГПК.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот от 10.02.2015г. [фирма] е продало на [фирма] следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор 29235.46 и поземлен имот с идентификатор 29235.23.47 по кадастрална карта и регистри на [населено място], [община], Област П., за цена от 234 699.60 лева с включен ДДС. С приемно-предавателен протокол от същата дата – 10.02.2015г. с нотариална заверка на подписите на страните, те са уговорили, че продавачът- ответник по исковете предава на купувача – ищец подробно описаната в протокола проектна документация за проект „Млекосъбирателен пункт за производството на млечни продукти и офиси” в поземлен имот 23.46 в землището на [населено място] –производствена сграда с Р. от 844,37 кв.м. и Битова сграда с офиси с Р. 623,88 кв.м. в оригинал, а освен това е декларирал липсата на всякакви претенции на дружеството към проектната документация и направените за издаването на същата и по повод на същата разходи и разноски, включително извършеното към [фирма] плащане на сумата 24 188 лева с ДДС такса присъединяване, както и че с предаването на същата се отказва от всички свои права и претенции, като правата преминават върху дружеството-купувач. Уговорено е изрично, че за описаните проекти купувачът не дължи на продавача допълнителна сума извън заплатената за закупуването на двата поземлени имота, посочени по-горе. Между електроразпределителното дружество и продавача на 20.07.2010г. в [населено място] е бил сключен договор за присъединяване обекти на потребители към електроразпределителната мрежа на [фирма], по който продавачът е заплатил на третото неучастващо по делото лице сумата 24 188 лева. Този договор е бил прекратен от подписалите го дружества със споразумение от 01.07.2015г. (предложението за което прекратяване е било отправено още на 14.11.2014г. от ответника по исковете) и на 05.08.2015г. [фирма] е заплатило по банков път на продавача сумата 19 188 лева с ДДС – част от платената от продавача цена за присъединяването в размер на 24 188 лева с ДДС. На 09.02.2016г. между [фирма] и купувача е бил сключен нов договор за присъединяване на обекти на клиенти към електроразпределителната мрежа на [фирма], по който договор купувачът е заплатил на електроразпределителното дружество сумата 20 700,83 лева с ДДС. С покана, получена от [фирма] на 11.09.2015г., [фирма] е поканил продавача в срок до 7 дни, считано от датата на получаване на поканата, да му възстанови сумата 24 188 лева, съставляваща неправомерно получена от продавача сума, като с отговор на тази покана от 18.09.2015г. продавачът е уведомил купувача, че счита, че не му дължи заплащането на посочената в поканата сума.
Въззивният състав, в мотивната част на обжалваното решение, е посочил, че изпращането на проектната документация съставлява конклудентно действие, с което се изтъкват съществени качества на имота, имащи пряко отношение към пазарната цена на имота и определянето на конкретната му продажна цена. Установил е, че страните на 10.02.2015г. са сключили договор за цесия на вземане в размер на 24 188 лева, съставляващо извършено към [фирма] плащане на такса за присъединяване на имота към електроразпределителната мрежа, инкорпориран в т. ІІ от Приемно-предавателен протокол с нотариална заверка на подписите от същата дата. Доколкото [фирма] не е съобщил на [фирма] за сключеният между страните по делото договор в т. ІІ от Приемно-предавателния протокол от 10.02.2015г., с който [фирма], чрез своя управител Желана Халкалиева, изрично е декларирала липсата на всякакви претенции на дружеството извършило към [фирма] плащане на сумата от 24 188 лева с ДДС такса присъединяване, като се е отказала от всички свои права и претенции в тази връзка и е прехвърлила правата върху същите върху дружеството-купувач –ищец по делото, решаващият съд е заключил, че цедентът не е изпълнил задължението си да нотифицира цесията. За да постанови отменително-осъдителното си решение, съставът на въззивния съд е приел, че претенцията на [фирма] за присъждане на обезщетение на причинената му от [фирма] имотна вреда от неизпълнението на задължението му да нотифицира цесията от 10.02.2015г. на вземането към [фирма] за платената такса присъединяване по договор №[ЕИК]/20.07.2010г., е основателна до размера на действително претърпяната от ищеца имотна вреда в размер на 19 188 лева (дължимо на отпаднало основание) – за връщане на платената част от таксата на присъединяване по прекратения договор.
В приложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните процесуалноправни въпрос: „1/Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила необсъждането на доводи, направени във въззивната жалба?; Решен в противоречие с решение № 43/04.06.2014г. по т.д. № 213/2012г. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 22/24.02.2015г. по гр.д. № 4581/2014г. на І г.о. на ВКС; 2/ Може ли съдът да извърши промяна в правната квалификация на иска при произнасянето си с крайния съдебен акт, без да даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и без да укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства?” Касаторът се е позовал на наличие на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 ГПК, като прилага цитираната съдебна практика.
Настоящият състав на ВКС намира, че производството по делото е допустимо, тъй като частичният отказ от иска (за размера, за който искът е отхвърлен) не е направен от лице, което има право да се разпорежда с предмета на спора, като отказът е направен от ищеца след изтичане на срока му за обжалване на решението на въззивния акт в тази част. Следва да се има предвид, че за тази част от претенцията, ищецът не е предявил насрещна жалба.
Поставените от касатора въпроси не могат да обусловят допускането на касационния контрол, предвид следното:
Не е налице твърдяната от касатора промяна на правната квалификация на иска- същият е разгледан на предявеното основание по чл.82 ЗЗД – вреди от договорно неизпълнение на задължения по договора, инкорпориран в приемо-предавателен протокол, сключен във връзка с договора за продажба на недвижими имоти. Същевременно липсва поддържаната от жалбоподателя необсъждане на възраженията в отговора на въззивната жалба, тъй като въззивната инстанция подробно е изложила мотиви, защо приема, че в приемо-предавателния договор е инкорпориран договор и връзката между него и договора за покупко-продажба.
С оглед изхода на делото, на ответника по касацията следва да се присъдят разноски в размер на 1200 лева- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 210 от 28.02.2017г., постановено по в.гр.д. № 2947 / 2016г. на Окръжен съд – Пловдив в обжалваната част.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма],[ЕИК], направени разноски за настоящата инстанция в размер на 1200 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.