О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
гр. София, 30.04.2020год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1612 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „НАФТЕКС ПЕТРОЛ” ЕООД (н), против решение № 32 от 30.01.2019г. по в.т.д. № 574/2018г. на Апелативен съд-Варна, с което, след отмяна на решение № 496 от 23.06.2016 г. по т. д.№ 949/2011г. на Окръжен съд – Варна, са уважени предявените от „РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ” АД срещу касатора осъдителни искове с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД за сума в общ размер на 6 676 479.20 лева, представляващи незаплатена цена за доставено гориво по договор №81/30.06.2005г., за която са издадени следните фактури: фактура №[ЕГН]/01.05.2006г. за сума в размер на 1 150 000 лева; фактура №[ЕГН]/10.05.2006г. за сума от 3 494 211,96 лева; фактура №[ЕГН] от 16.05.2006г. за сума от 340 371,72 лева; фактура № [ЕГН] от 29.05.2006г. за сума от 315 182,79 лева и фактура №[ЕГН] от 30.05.2006г. за сума 1 376 712,73 лева, както и мораторни лихви за забавено плащане върху неизплатените по-горе главници, за период от три години преди завеждане на иска на 01.05.2011г., а именно от 01.05.2008г. до 01.05.2011г., както следва: по фактура №37/01.05.2006г -. мораторна лихва в размер на 422 493,41 лева; по фактура №49/10.05.2006г.- мораторна лихва в размер на 1 283 723 лева; по фактура №23/16.05.2006г.- мораторна лихва в размер на 125 047,69 лева, по фактура №54/29.05.20061г.- мораторна лихва в размер на 115 793,60 лева и по фактура №55/30.05.2006г.- мораторна лихва в размер на 505 784,38 лева, на основание чл.35 от договора, ведно със законната лихва върху главниците от предявяване на иска на 01.05.2011г. до окончателното им изплащане.
Касаторът намира атакуваното решение за недопустимо, тъй като е разгледан непредявен иск, евентуално за неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира направените по делото разноски.
Ответната страна по жалбата и ищец по делото, „РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, в писмен отговор оспорва допустимостта на жалбата, като счита, че след като касаторът е обявен в несъстоятелност, той не се представлява от управителя си, а от назначения синдик, поради което жалбата е подписана от ненадлежен представител. Намира, че не са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, съответно излагат доводи за неоснователност на жалбата. Претендира направените за настоящото производство разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да разгледа предявените искове, въззивният съд е приел наличие на правен интерес от продължаване на производството, тъй като ищецът е предявил вземанията си в производството по несъстоятелност на ответника, но те са включени в списъка на неприетите вземания, одобрен с определение № 629/18.11.2016 год. на съда по несъстоятелност по т.д.№ 68/2016 год. на ЛОС. Съставът на Апелативен съд – Варна при повторното разглеждане на делото е изпълнил дадените задължителни указания в решение № 194/04.10.2018г. по т.д. № 598/2017г. на ВКС, II т.о., като е конституирал като страна синдика на „НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ ЕООД /в несъстоятелност/. Производството не е спряно на основание чл.637, ал.1 ТЗ с оглед наличието на направено възражение за прихващане от ответното дружество.
С оглед изложеното, неоснователно е възражението на ответника по касацията, че синдикът представлява в настоящото производство длъжника, обявен в несъстоятелност, от което се извежда и недопустимост на жалбата. Синдикът участва в производството като самостоятелна страна в качеството си на орган на несъстоятелността, така както участва в производството по чл.694 ТЗ, вр. чл.635, ал.3 ТЗ, доколкото производствата по чл.637, ал.1 и ал.3 ТЗ осъществяват ролята на иск по чл.694 ТЗ, с единствената специфика, че са заварени към момента на откриване по отношение на ответника по иска на производство по несъстоятелност.
От фактическа страна е установено, че между страните е сключен договор № 81/30.06.2005 год., по силата на който „РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД възлага, респ. „НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ ЕООД приема да получава и съхранява в собствени и наети бази горива на доставчика срещу възнаграждение /чл. 1, ал.1 и чл. 26/. По силата на същия договор „РОМПНТРОЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД продава, респ. „НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ ЕООД купува горива, доставени франко петролните му бази /чл.1, ал.2; чл.9/. Съдът е възприел сключеният договор като определящ рамките на бъдещи, трайни търговски взаимоотношения между страните, съдържащи съществените елементи на договор за влог /чл.250 и сл. ЗЗД/ и на договор за търговска продажба /чл. 318 и сл. ТЗ./. Престациите по двете правоотношения са обвързани – горивата, предавани за съхранение, се определят от „РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в зависимост от предварително заявените от „НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ ЕООД месечни количества за закупуване, ведно с необходим запас за гарантиране ритмичната работа на базите на купувача – чл. 5. Заявените количества за закупуване не могат да превишават счетоводните наличности на горивото, вложено в базите /чл.10, ал.2/. Въз основа на изложеното, решаващият състав е приел, че правоотношенията се реализират на основата на месечни заявки от купувача влогоприемател с прогнозиран базисен размер от 30 000 т месечно +/- 10% /чл.8, ал.1/, който може да бъде увеличен по реда на чл.8. ал.2 – ал.4. Месечните заявки се изпращат до 25-то число на всеки месец. като на същата дата продавачът „РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е длъжен да издаде данъчна фактура за заявените количества горива – чл.10 и чл.29, ал.2. На основание чл.45 от договора, в случай, че „НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ ЕООД не изкупи договорените количества горива или намали техния размер, същият дължи неустойка в размер на 2,5 % върху стойността на неизкупените горива, изчислени за три последователни календарни месеца. С допълнително четиристранно споразумение от 30.06.2005 год., съставляващо неразделна част от договора, страните са приели, че купувачът има право да заявява допълнителни количества горива чрез месечна заявка, отделна продажба, или като директен внос от рафинерията на „РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.
За да уважи претенциите за неизплатена цена по извършени от ищеца в полза на ответника доставки на горива през м.май 2006 год., ведно с акцесорните им вземания, апелативният съд е кредитирал заключението на първоначалната експертиза, която установява, че процесиите пет фактури са надлежно осчетоводени от двете страни като е налице съответствие на счетоводните записвания при ищеца и ответника. Ответното дружество е ползвало и данъчен кредит. Въз основа на заключението на тройната ССЕ съдът е приел за установено, че неплатените суми по процесиите фактури с № [ЕГН]/01.05.2006г.,№[ЕГН]/10.05.2006г.,№[ЕГН]/16.05.2006г.,№[ЕГН]/29.05.2006г. и №[ЕГН]/30.05.2006г., напълно точно съответстват на претенциите на ищеца, като сборът на всички дължими суми по процесните фактури съответства напълно на общата цена на главниците по исковете от 6 676 479,20 лева. Посочено е, че изготвеното заключение съобразява посочените в платежните нареждания основания за плащане, на основание чл. 36, ал.2 от договора, а там където в платежните нареждания не е посочена конкретна фактура като основание за плащане, заключението е съобразено със законовоустановената поредност по чл.76, ал.1 ЗЗД – сумите са отнесени за погасяване по хронология на възникване на задълженията към най-старите/обременителни парични задължения. Въз основа на тези доказателства съдът е приел, че е извършена доставка на описаното във фактурите гориво, цената за която е частично погасена от ответника, а за разликата, установена от експертизата – дължима на основание чл.79 ЗЗД.
За да намери за неоснователни релевираните от ответната страна възражения за погасяване на задължението по фактури №№49/10.05.2006г. и №54/29.05.2006г., чрез двустранно подписано споразумение за прихващане от 16.03.2009г. и по процесиите фактури в споразумения за прихващане от 12.06.2008 год. и 16.03.2009 год., съдът е приел, че споразуменията нямат характера на спогодба, в която страните установяват, регулират и уреждат всички висящи отношения, вкл. с частични отстъпки и отказ от права. Пояснил е, че непосочването на задълженията по фактурите в последното споразумение сочи единствено, че същите не са предмет на удостоверените компенсационни изявления.
За да намери за неоснователно и релевираното възражение за погасяване по давност на главния дълг, решаващият съд е достигнал до извода, че в случая спрямо претендираното с иска вземане е приложима общата петгодишна погасителна давност. Осъществените доставки не са периодични, респ. породеното с тях задължение за цена не е „периодично плащане“ по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД. Уговорените между страните престации по съглашението за продажба, обективирано в договора от 30.06.2005 год. имат траен, но не и периодичен характер по смисъла на ТР 3/18.05.2012г. по тълк. д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Съдът е приел, че сключеният договор между страните има характер на рамков такъв. В мотивната част е пояснил, че договорът е сключен между страните за уреждане на трайни отношения (в срок до 31.12.2006 год.) по предоставяне на множество еднотипни доставки, като е поето и задължение за определен минимален обем на изпълнението, задължителен както за продавача, така и за купувача. Всяка отделна доставка се реализира въз основа на изрична писмена заявка на купувача, потвърдена от продавача. Заявката конкретизира вида на стоката по количество и вид и в този смисъл е необходимо и задължително условие за индивидуализиране на престацията. Правоотношението по всяка отделна заявка има относително самостоятелен характер според предмета и сроковете за изпълнение на страните. Съответно апелативният съд е приел, че правото на купувача да претендира изпълнение възниква чрез заявяване на доставката, респ. заявката е първото необходимо и задължително условие за пораждане на задължения за продавача, респ. за изпадането му в забава. Продавачът не дължи автоматично периодични доставки на уговорените минимални количества, тъй като рамковият договор не е самостоятелен източник на конкретни продажни права и задължения. Той е единствено общата правна основа, въз основа на която ще се реализират бъдещите сделки между страните. Правата и задълженията в този случай възникват с последващи волеизявления на страните.
Въз основа на изложеното и на основание чл.114 ЗЗД, че давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, след като е съобразил и разпоредбата на чл. 35, ал.1 от договора, че „НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ ЕООД дължи плащане в 30-дневен ред срок от датата на фактурирането, съдът е констатирал, че 5-годишният давностен срок не е изтекъл по отношения на предявените вземания, фактурирани съответно на 01.05.; 10.05., 16.05, 29.05 и 30.05.2006 год. и предвид факта, че процесната претенция е предявена на 01.05.2011 год. Въз основа на заключението на ССЕ е констатирал, че размерът на дължимото обезщетение за забавено плащане по чл,86 ЗЗД съвпада с претендираното по исковата молба. Акцесорната претенция е предявена за периода след 01.05.2008 год., т.е. в рамките на 3 години преди образуване на делото, поради което краткият давностен срок по чл. 111. б. „б“ ЗЗД не е изтекъл.
За да намери за неоснователни насрещните възражения на ответника за погасяване на вземането чрез прихващане, решаващият съд е констатирал, че разглежданото насрещно вземане за неустойка не притежава характеристиките на ликвидно вземане като предпоставка за осъществено извънсъдебно прихващане. Съобразил е кредитираните заключения на ССЕ, според които насрещното вземане за неустойка не е осчетоводено в счетоводството на „Ромпетрол България“ ЕАД. Не е осчетоводена и издадената за неустойката от касатора фактура № [ЕГН]/20.06.2006 год. на стойност 9 834 548, 56 лева с ДДС. Решаващият състав е възприел представената между страните кореспонденция като такава, обективираща спор относно дължимостта на неустойката с оглед насрещната неизправност на купувача във връзка с регулярното представяне на банкови гаранции /така писмо от 07.06,2006 год., признание за получаването на което се съдържат в насрещно писмо от 20.06.2006 год./. Същевременно съдът е намерил, че подписаното споразумение от 17.04.2006г. обективира единствено уговорки за бъдещи преговори относно основанието и размера на активното вземане, до приключването на които се предоставя временно обезпечение чрез отложено плащане за доставени горива до размер на 5 000 000 щ. д.. Сочените уговорки не обективират пряко и недвусмислено признание относно насрещния дълг, обратното, обективират спор, по който липсва окончателно двустранно решение. Според решаващия състав, идентични изводи за липса на ликвидност следват и от записванията, които ищецът е направил в ГФО. Възприел е, че отбелязванията в ГФО за 2008 год. водят безусловно единствено до следните изводи: между страните се водят преговори във връзка с насрещното вземане за неустойка; последното се счита за.условно задължение, т.е. за задължение, по което е налице спор, който не е приключил; отписването на вземането на „Ромиетрол България“ ЕАД е осъществено въз основа на анализ за провизиране, а не въз основа на осъществена компенсация. Въззивният съд е приел обезценката на финансов актив като признание на дружеството, че има вероятност предприятието да не събере (инкасира) вземанията си като в този случай същите се записват единствено до тяхната възстановима стойност /така приложимия към сочената дата МСС 32/. Отбелязано е, че се водят преговори за доброволно уреждане на спора на нива крайни компании майки на двете дружества. Посочено е, че с оглед направените бележки в ГФО, осъществената обезценка инициира единствено, че дружеството счита за затруднено събирането на вземанията си, вкл. и с оглед насрещните претенции, по които се водят неприключили преговори. Бележките не обективират признание на насрещния дълг и не го правят ликвиден. Същевременно съдът посочва, че допълнителни аргументи, подкрепящи горните изводи се съдържат и в отбелязванията в ГФО за 2009 год., където в т.20 е отбелязано, че през 2009 год. и до настоящия момент няма развитие на спора във връзка с насрещните неустойки, а са налице продължаващи преговори.
По отношение на изявлението за съдебно прихващане с идентично вземане апелативният съд е достигнал до извода, че е налице хипотезата, визирана в решение № 35/25.07.2017 год. по т.д.№ 3164/2015 год. на I т.о. на ВКС, в което е прието, че съдебно прихващане със спорни вземания не може да се осъществи, ако активното вземане е погасено по давност. В процесния случай предмет на съдебното прихващания е спорно и неликвидно активно вземане на ответника, което е въведено в процеса след изтичане на 3-годишния давностния срок, установен в чл.111, б. „в“ ЗЗД. Вземането не е установено с влязъл в сила съдебен акт или стабилизирана заповед за изпълнение. Вземането няма ликвиден характер, тъй като е спорно и не е признато от ищеца по основание и размер. Ищецът е предявил своевременно възражение за погасяване на вземането по давност. По арг. на противното от чл.103, ал.2 ЗЗД, компенсацията не може да се допусне, тъй като прихващането не е могло да бъде извършено преди изтичане на давността.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил следните правни въпроса, за които поддържа, че са обусловили решаващите изводи на съда, поради което са значими за изхода на делото: „1/. В случаите, когато искът за заплащане на парични суми е основан на твърдения за съществуване на сключен между страните договор и на извършването на доставките на гориво въз основа на него, допустимо ли е съдът да го уважи на основание извършени последващи волеизявления на страните и на осъществени въз основа на тях доставки, а не на базата на посочения договор?; 2/. Въпросът дали вземането, произтичащо от договор за покупко-продажба е периодично или не, следва ли да се реши с оглед волята на страните, отразена в клаузите на сключения между тях договор, тълкуван по реда на чл.20 от ЗЗД, или следва да се реши с оглед на обстоятелството, как този договор фактически е бил изпълняван от страните по него?; 3/. Може ли съдът да приеме, че вземането, произтичащо от договор за покупко-продажба, не е периодично, като съобрази факти, невъведени в производството по надлежния ред и в установените от ГПК срокове, а именно от ищеца, но след срока за подаване на допълнителна искова молба?; 4/. Представлява ли спорът между едноличните собственици на капиталите на две търговски дружества относно съществуването на вземане на едното дружество срещу другото, пречка да се извърши признание на вземането от дружеството-длъжник, годно да прекъсне давността?; 5/. Следва ли правилото, че прихващането може да се извърши само, ако активното вземане е ликвидно, респ. било е ликвидно към момента на изтичане на давността, когато се прави прихващане с погасено по давност вземане, да се прилага заедно с изискването за добросъвестност и недопустимост на злоупотребата с право, при оспорването на активното вземане от длъжника по него?; 6/. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към решението си да обсъди становищата на страните и събраните доказателствата в тяхната съвкупност?” Касаторът се позовава на наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като цитира следната съдебна практика: по първи въпрос: решение № 2/04.03.2014г. на ВКС, ГК, III ГО, по гр.дело № 2968/2013г., решение от 20.02.2012 г. по гр. д. № 658/2011 г. на II г.о. на ВКС 08.03.2011 г. по гр. д. № 127/2010 г. IV г.о. на ВКС, решение от 23.07.2010 г. по гр. д.92/2009 г. IV г.о., решение № 157/30.10.2013г. на ВКС, ТК, I ТО, по т.д.№ 1091/2012г. и решение № 51/22.06.2017г. на ВКС, ТК, I ТО, пот.д.№ 1334/2015г.; по втори въпрос: решение № 26/26.04.2017г. на ВКС, ГК, III ГО, по т.д.№ 50246/2016г.; по трети въпрос: определение № 362/30.04.2010г. на ВКС, ТК, I ТО, по ч.т.д.№ 156/2010г.; по четвърти въпрос: решение № 49/04.04.2017г.на ВКС, ГК, IV ГО, по т.д.№ 50236/2016г. и по шести въпрос: тълкувателни решения и постановления, а по пети въпрос се позовава на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Настоящият състав намира, че не са налице сочените основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, предвид следното:
Първи и трети въпрос не могат да обусловят допускането на решението до касационен контрол, тъй като съдът не е излязъл извън предмета на спора, а е съобразил, от една страна, съдържанието на договора, на който се е позовал ищецът в исковата молба, а от друга страна, доставките по конкретните фактури, посочени в исковата молба. Ето защо, наведените твърдения за евентуална недопустимост на решението са неоснователни.
Втори въпрос също не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като, както вече беше посочено, в мотивите си съдът е изходил от съдържанието на договора, а не от неговото фактическо изпълнение, както се поддържа от касатора.
Спрямо четвърти въпрос също не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото, противно на съдържащото се в него твърдение, съдът не е приел, че спорът относно вземането за неустойка е между собствениците на капитала на страните, а че същият е между страните по делото, но те са предоставили разрешаването му на собствениците на капитала им.
Пети въпрос е неотносим към спора, тъй като въззивната инстанция не е констатирала недобросъвестност или злоупотреба с права от страна на ищеца, изразяваща се в оспорването на вземането на касатора за неустойка. Оспорването на това вземане е обсъждано единствено във връзка с извода на съда, че няма признание на вземането от ищеца и от там и прекъсване на давността. Следва да се има предвид, че изтичането на погасителната давност винаги е свързана не със злоупотреба на права от страна на длъжника, а с бездействие на самия кредитор.
Пети въпрос също не предпоставя допускането на решението до касация, тъй като апелативният съд изключително подробно и в пълнота е обсъдил доводите и възраженията на страните, като е основал решението си на съвкупна преценка на доказателствата по делото. Противно на твърдението на касатора, съдът не е пропуснал да обсъди и вземе предвид, че преговори за уреждане на спора се водят между компаниите – майки.
С оглед липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, безпредметно е обсъждането на наведените от касатора допълнителни селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Предвид изложеното, въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване, като на ответника по касацията следва да се присъдя разноски за настоящото производство в размер на 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 32 от 30.01.2019г. по в.т.д. № 574/2018г. на Апелативен съд – Варна.
ОСЪЖДА „НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ ЕООД /н/, ЕИК[ЕИК], да заплати на „РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 300 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.