О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 720
гр. София, 13.12.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1370 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника по иска, „ЗЕТ ПРОПЪРТИС” ЕАД, [населено място], срещу решение № 2173 от 25.10.2017г. по в.гр.д. № 2683/2017г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 6490 / 04.08.2016г. по гр.д. № 1849 / 2014г. на Софийски градски съд, в частта, с която са уважени предявените от Д. Б. Т. и Д. Е. Г. срещу дружеството обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове: по чл.55, ал.1, пр. 3-то ЗЗД за заплащане на суми от по 48550 евро на всеки от тях, представляващи платена цена по два предварителни договори от 28.03.2007г.; по 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите по 16 978,02 евро на всеки от ищците; само на ищеца Д. Г. да заплати на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД сумата 813,25 евро, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 27.09.2013г. до окончателното им плащане, като касаторът е осъден да заплати и разноски по делото в размер на 13 268,70 лева.
Недоволен от съдебното решение касаторът го обжалва като неправилно, с оплакване за необоснованост, наличие на съществени процесуални нарушения, както и на противоречие с материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд не е изготвил окончателен доклад по делото и не е приел такъв, съгласно чл. 146, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 193, ал. 3 ГПК. Същевременно, както първоинстанционният, така и въззивният съд са оставили без уважение и при липса на мотиви своевременно направени от страната доказателствени искания да бъде допусната допълнителна задача към изслушаната пред първа инстанция съдебно-счетоводна експертиза, респ. повторно изслушване на вещото лице, в резултат на което делото е останало неизяснено от фактическа страна. В нарушение на чл. 183 ГПК първоинстанционният съд не само, че не е изключил от доказателствения материал по делото надлежно оспорено пълномощно от 25.03.2012г., което другата страна не е представила в оригинал или заверен препис, но дори го е кредитирал изцяло в мотивите на съдебния акт. Касаторът оспорва и фактическия извод на съда за пълно заплащане продажната цена на недвижимите имоти от страна на ищците. Признава, че действително първата вноска от цената е заплатена в уговорения срок, а втората, представляваща окончателно плащане, е изискуема в момента на нотариалното прехвърляне на правото на собственост. Поддържа, че предварителните договори не са развалени, тъй като липсва валидно изразена воля на ищците за това, както и липсва основание за разваляне. Не споделя извода на съда за наличие на виновно неизпълнение от страна на ответното дружество на клаузи от предварителните договори, уреждащи срока за сключване на окончателни договори за прехвърляне собствеността върху имотите. Твърди, че ищците са искали да придобият собствеността върху имотите, без да заплатят цялата продажна цена, или да изразят готовност да го сторят и когато това не се случва, вменяват във вина на дружеството – продавач забава и искат разваляне на договора, поради виновно неизпълнение. Счита, че съдът е подменил волята на страните при тълкуване на чл.5 от процесния договор. Заявява, че страните не са се договаряли за краен срок на задължението на продавача да изпрати копие от удостоверението за въвеждане в експлоатация, а в чл.5 от договора страните са поставили срока за изпълнението на задълженията си в зависимост от едно действие на продавача. С оглед на изложеното намира, че волеизявлението за разваляне на договора не следва да е произвело желаното от ищците правно действие, подписаният между страните договор е в сила и същите не са освободени от обвързващото му действие. Претендира направените по делото разноски.
Ответниците по жалбата и ищци делото, Д. Б. Т. и Д. Е. Г., граждани на Обединено Кралство Великобритания и С. И., чрез процесуалния си представител адв. Н. И., в подробен писмен отговор излагат съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване на решението и за неоснователност на касационната жалба. Претендират направените по делото разноски в размер на 4178 британски паунда, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
В. касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният състав е споделил и препратил на основание чл. 272 ГПК към установеното от фактическа страна в постановения от СГС съдебен акт.
Не се спори, че на 28.03.2007г. страните по делото – ответникът като продавач и двамата ищци като купувачи са сключили два предварителни договора за покупко-продажба на два недвижими имота – апартаменти № D. и № D. в хотелски комплекс „Ф.”, [населено място], на цена 48 550 евро за всеки от двата апартамента, платима на първа вноска в размер 35% -16 993 евро, в седемдневен срок от сключването на предварителните договори, а остатъкът – в размер на 31 557 евро е дължим в 30 дневен срок от получаването от купувачите на копие от удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация и е платима в деня на нотариалното прехвърляне на правото на собственост. Не се спори и се установява от заключението по ССЕ, че първата вноска по двата договора в размер на 16 978,02 евро е платена от ищците. Договор за продажба не е сключен във формата по чл.18 ЗЗД, като копие от удостоверението за въвеждане на сградата в експлоатация, издадено на 30.05.2008г., не е връчено на ищците. Съдът е намерил за установено от писмените доказателства и заключението по ССЕ на вещото лице С., че ищците са заплатили по всеки от двата предварителни договора сумите 49 363,25 евро.
Въззивната инстанция е приела за неоснователно твърдението на касатора, че ищците по делото се явяват неизправна страна по договора. Аргументирано е, че първата вноска е заплатена в уговорения срок (факт, който е безспорен по делото), а втората вноска, с която следва да се извърши окончателното плащане, е изискуема („платима”) в момента на несъстоялото се нотариално производство за прехвърляне на правото на собственост, съгласно чл.3, ал.1, б.”б” от договорите. Въз основа на това е изведено, че въпросът за пълното плащане на втората вноска по двата договора е неотносим към въпроса за изправността на ищците към момента на изпращане на уведомлението за разваляне на договора.
След извършено тълкуване на отделните клаузи на договора от гледна точка на неговата цел и смисъл, съдът е приел, че общата воля на страните е била прехвърлянето правото на собственост да се извърши след въвеждането на сградата в експлоатация. Уговореният срок да се извърши въвеждането в експлоатация е до 30.05.2008г., включително, като е предвиден гратисен период за завършването на сградата до 31.08.2008г. Позовал се е на чл. 5 от двата договора, в който е предвидено страните да сключат окончателните договори след издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на жилищната сграда. За фиксиране на конкретната дата е използван изразът „но не по-късно от 30 календарни дни, считано от получаването от купувачите на копие от удостоверението за въвеждане в експлоатация”. Счел е, че такова разбиране е изразено и от представителя на ответното дружество, П. Д., в отговор на нотариалната показа на извършване на сделка на 01.06.2010г., който твърди, че от датата на издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация е започнал да тече 30-дневния срок за заплащане на втората окончателна вноска от цената и от 01.07.2008г. купувачите са изпаднали в забава. Съдът след като е съобразил, че ответникът по иска не е изпратил на ищците копие от удостоверението за въвеждането на сградата в експлоатация след снабдяването му на 30.05.2008г., е заключил, че той не може да черпи права от тази своя забава и да се позовава на нея във връзка с изпълнението на договорите.
Решаващият състав е приел, че инициативата за определяне на датата и мястото на сключване на нотариалните договори е била на продавача, който е следвало да уведоми купувачите за нотариуса, мястото и времето на нотариалната сделка, съгласно чл.5 от предварителните договори. Като допълнителен аргумент е посочено, че продавачът е длъжник по отношение на задължението за прехвърляне на правото на собственост, поради което той отговаря за това задължение. Купувачите дължат само съдействие по арг. на чл.95 ЗЗД, но задължението за организиране на нотариалната сделка е на продавача, който не го е изпълнил въпреки отправените през 2010г. до него покани за това от купувачите. След снабдяването с удостоверението за въвеждане на сградата в експлоатация на 30.05.2008г. ответникът не е предприел предвидените в договора действия за изпълнение на задължението си за прехвърляне на правото на собственост върху двата апартамента. Въз основа на това е приет за несъстоятелен доводът на ответника, че не е изпаднал в забава, тъй като до връчване на копие от него на купувача от удостоверението за въвеждане в експлоатация на обекта, срокът за изпълнение на задължението да прехвърли собствеността не бил започнал да тече. Ответникът е в забава, тъй като не е изпълнил задължението си незабавно да уведоми ищците за издаденото удостоверение. Предвид изминалия период от време (4 години към 2012г.) и отправените през 2010г. покани от купувача, забавата на ответника следва да се приравни на пълно неизпълнение по смисъла на чл.87, ал.1 ЗЗД.
Съдът е счел за неоснователно и възражението за липса на представителна власт на адв. Н. И. при изпращане на поканата за доброволно изпълнение от 28.03.2012г., тъй като липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното правоотношение между представителя и мнимо представлявания и само последният разполага с правото, както да потвърди, така и да се позове на недействителността по чл.42, ал.2 ЗЗД. От друга страна, е посочено, че действията на адвоката са били потвърдени на основание чл.42, ал.2, вр. чл.44 ЗЗД от ищците с декларация от 17.04.2014г. Потвърждението има предвидените в чл.42, ал.2 ЗЗД последици- целените правоотношения между мнимо представлявания и третото лице се пораждат с обратна сила. Съдът е изложил и аргументи, че ищците са заявили разваляне на договорите и със самото предявяването на исковата молба в съда от 27.09.2013г. и с тези си волеизявления отново са упражнили потестативното си право на разваляне на предварителните договори. Доколкото към тази дата ответникът по исковете не е предложил сключване на договори за прехвърляне правото на собственост, основанието за разваляне – неговото неизпълнение на задължението му по предварителните договори, отново е налице.
След съобразяване с обстоятелствата, че предмет на предварителните договори е сключване на окончателни договори за продажба на два недвижими имоти в сграда, която е била в процес на изграждане, впоследствие изградена и обектите – напълно завършени, но ответникът по исковете е отказал да прехвърли правото на собственост върху имотите, който отказ е с продължителност четири години – към момента на развалянето на договора с поканата за доброволно изпълнение и пет години- към датата на подаване на исковата молба, съдът е намерил, че неизпълнението на ответника не е незначително от гледна точка на интересите на ищците. Допълнително е обосновано, че развалянето на договорите е предвидено в чл.11 от същите като алтернативна последица от виновното неизпълнение на задължението за сключване на договори за продажба по нотариален ред. Изложени са съображения, че нормата на чл.87, ал.1 ЗЗД не е императивна и доколкото страните са определили основанията и начините на разваляне на двата предварителни договора, а именно – предвидили са неизпълнението на задължението за сключването на нотариален акт в рамките на 15 дни след изтичане на уговорения срок като единствено основание за разваляне на предварителните договори. Страните са приели, че виновното неизпълнение на посоченото задължение е достатъчно основание за разваляне на предварителния договор, поради което ответникът не може да се позовава на незначителност на неизпълнението си.
С оглед на гореизложеното, решаващият съд е намерил за установено сключването на договорите и заплащането на цената от всеки от тях в размер на 49 363,25 евро, наличие на неизпълнение на задължението на ответника – продавач по договорите да прехвърли правото на собственост по нотариален ред, поради което за ищците е възникнало потестативното си право да ги развалят, което те надлежно са упражнили. Последица от развалянето е, че платените от купувачите суми от по 48 550 евро се явяват платени на отпаднало основание и подлежат на връщане на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба – 27.09.2013г. до окончателното им изплащане.
В приложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, които, според касатора, са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1.1/ Произвежда ли правно действие изявление (нотариална покана) от трето лице за разваляне на договор отправено към една от страните, без да се легитимира лицето към момента на отправяне на изявлението надлежно пред адресата с пълномощия (приложение на пълномощно към поканата), и обем на същите, като в отправеното изявление се съдържа и искане за заплащане / връщане на суми пари по сметка на трето, чуждо за страните и надлежно легитимирано пред адресата лице?; 1.2/ Приложима ли е разпоредбата на чл.44 ЗЗД, вр. чл.42, ал.2 ЗЗД при потвърждаване от мнимо представлявания действие – изявление за разваляне на двустранен договор от лице без представителна власт, години по-късно от датата на изявлението и налице ли е ретроактивно действие на изявлението, а именно правните последици да се породят с обратна сила?; 2.1/ Какви са предпоставките за определяне дали частичното неизпълнение е незначително в сравнение с интересите на кредитора по обективни критерии при предварителен договор за изграждане и покупко-продажба на недвижим имот?; 2.2/ Представлява ли незначително неизпълнение евентуална забава за прехвърляне на собствеността на напълно изграден, въведен в експлоатация в съответствие с договореното недвижим имот?; 3.1/ За доказване на изправност на страна по договор за покупко-продажба – купувач, за който падежа за заплащане на остатъка от продажната цена (60% от същата) е към момента на нотариалното прехвърляне на имота, при разваляне на същия от негова страна следва ли да докаже заплащане на продажната цена изцяло и/или следва ли да установи готовност за заплащане в случай, че дължи част от продажната цена?; 3.2/ За доказване на изправност, следва ли страна по договор – купувач по т.3.1, при отказа за изповядване на сделка с посочен ден и час, да докаже пълна готовност за сделка, включително нужните документи, декларации, пълномощни при присъствие на пълномощник и/или при лично присъствие всички документи за изпълнение на особените изисквания на закона?; 4/ Императивна ли е разпоредбата на чл.183 ГПК, а именно следва ли при направено искане от страна по делото и съда за представяне на оригинал от представен документ от насрещната страна и непредставяне на същия с изявление, че не могат да представят защото нямат, същото да се изключи от доказателствата по делото (по искане за това от насрещната страна)?; 5/ Налице ли е порок на поставеното съдебно решение в първоинстанционния съд, респ. последващото съдебно решение в апелативен съд, в случай, че няма надлежно одобрен доклад по делото в първата инстанция с разпределяне на доказателствената тежест?; 6.1/ Възможно ли е да е налице виновно неизпълнение на задължение по двустранен договор, за което страните не са договорили фиксиран начален момент от който започва да тече срокът за задължение, или срокът е договорено, че започва да тече след едно бъдещо действие на продавача, което не е извършено; 6.2/ В кой случай е налице виновно неизпълнение и / или забава по двустранен договор за изпълнение на задължения на страните, приравнени на такива „без срок”?” Касаторът се е позовал на наличие на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и на основанието по чл.280, ал. 2, предл. последно ГПК, като прилага следната съдебна практика: решение № 130/19.07.2017г. по гр.д. № 4258/2016г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 137/03.10.2017г. по гр.д. № 4758/2016г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 231/08.08.2012г. по т.д. № 325/2010г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 58/28.04.2015г. по т.д. № 946/2014г. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 219/12.12.2016г. по г.д. № 248/2016г. на ІV г.о. на ВКС.
Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване на решението, предвид следното:
Въпросите относими към правното действие на извършени без представителна власт действия и тяхното потвърждаване не се обуславящи за изхода на спора, тъй като съдът е приел, че волеизявление за разваляне на договорите се съдържа и в исковата молба, към който момент ответникът също е бил в неизпълнение на задълженията си по тях. Ето защо, въпроси № 1.1 и 1.2, както и свързания с тях въпрос № 4, поставен с оглед непредставяне на оригинала на пълномощното на адвоката, подписал нотариалната покана за разваляне на договорите, не покриват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация. Той не е налице и спрямо въпроси 2.1 и 2.2, предвид на това, че изводът за значителност на неизпълнението по отношение на интереса на кредиторите е изведен и въз основа на самите клаузи на договора, за чието тълкуване няма поставен въпрос.
Въпроси 3.1 и 3.2 също не обуславят изхода на спора, тъй като на база отново на уговорките между страните в предварителните договори е изведено, че задължението за обезпечаване на документите за прехвърляне на имотите е на продавача, като съдът не е излагал мотиви във връзка със задължение на купувачите да заплатят остатъка от продажната цена след разваляне на договора, а се е позовал на липса на изискуемост на този остатък към момента на отправяне на волеизявлението за разваляне.
Въпрос № 5, в който се поддържа липса на надлежно одобрен доклад от първата инстанция не е повдигнат във въззивната жалба на касатора, поради което той също не обуславя проявлението на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол. То не е осъществено и спрямо въпроси № 6.1 и 6.2. Решаващият състав е извел изискуемостта на задължението на продавача въз основа на тълкуване на чл.5 от договорите във връзка с което не е поставен въпрос.
Предвид липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, безпредметно е обсъждането на допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, съгласно т.1 от Тълкувателно решение №1/ 2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика, какъвто не е настоящият случай. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Следва да се има предвид, че формалното твърдение за очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК не е основание за допускане на касационно обжалване, като въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
С оглед изложеното, въззивното решение не може да бъде допуснато до касация.
Предвид изхода на спора, на ответниците по касацията следва да се присъдят разноски в размер общо на 1678 британски паунда – платено адвокатско възнаграждение. За разликата до пълния претедиран размер от 4178 британски паунда, чието заплащане в договора за правна защита и съдействие е уговорено да се извърши по банков път до 10.05.2018г., липсват доказателства за заплащането им, поради което същите не са дължими от касатора по чл.78 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2173 от 25.10.2017г. по в.гр.д. № 2683/2017г. на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА „ЗЕТ ПРОПЪРТИС” ЕАД, [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на Д. Б. Т. и Д. Е. Г., граждани на Обединено Кралство Великобритания и С. И., представлявани от адв. Н. И., [населено място], [улица], №10, ет.3, офис 301, разноски за настоящото производство в размер общо на 1678 британски паунда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.