О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 737
гр. София, 17.12.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1418 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. В. С., представляван от адв. Л. Б., срещу решение № 299 от 22.12.2017г. по в.т.д. № 536/2017г. на Варненски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение № 515 от 21.07.2017г. по т.д. № 1365/2016г. на ОС – Варна. С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени предявените от касатора против „Бутилираща компания Извор” АД обективно съединени искове с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на всички решения на общото събрание на акционерите на дружеството, проведено на 13.09.2016г. в [населено място], взети в потиворечие с ТЗ и устава, а именно: 1/ Освобождава М. В. С. като член на съвета на директорите на „Бутилираща компания Извор” АД и 2/ Избира И. В. К. и О. Ю. П. за членове на съвета на директорите на „Бутилираща компания Извор” АД.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като въззивният съд е дерогирал действието на три основни текста от ТЗ – чл.222, ал.1, чл.223, ал.3 и чл.224, ал.1, разглеждайки тяхното прилагане само като пожелателно, но не и като задължително. Излага съображения за нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.1, изр.2 от устава на дружеството, според който общото събрание на акционерите се провежда в седалището на дружеството – [населено място] или в [населено място] и за липса на законова възможност да бъде суспендиран устав на дружество по реда на чл.223, ал.2 ТЗ, поради което счита за неправилен противния извод на въззивния съд. Поддържа, че са безспорно нарушени и разпоредбите на устава и на ТЗ, указващи реда за свикване на ОСА – чрез писмена покана, изпратена до всеки акционер, като счита, че този порок не може да бъде поправен в зависимост от това дали касаторът е взел участие в проведеното ОСА. Сочи, че по делото не е спорен и въпросът дали материалите за ОСА са били на разположение на акционерите по седалището или адреса на управление на дружеството, поради което допуснатото нарушение е извън съмнение. Счита за безспорни и допуснатите нарушения относно регистрацията на акционерите за участие в ОСА. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че решаването на спора е постановено в противоречие с практиката на ВКС, както и е от съществено значение за точното и еднакво прилагане на закона. Повторно излага твърдението си, че въззивният съд е дерогирал действия на три основни текста от ТЗ – чл.222, ал.1, чл.223, ал.3 и чл.224, ал.1, разглеждайки тяхното прилагане само като пожелателно, но не и като задължително. Поради това поддържа, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за сезиране на ВКС, тъй като разглеждането на казуса от гледна точка на спазване на императивните норми ще е изцяло в интерес и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът „Бутилираща компания Извор” АД не изразява становище по касационната жалба.
Третото лице-помагач „Петрол холдинг” АД не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените искове, е счел за неоснователни наведените в исковата молба и въззивната жалба доводи за допуснати нарушения на устава при свикване и провеждане на общото събрание на ответното дружество. Приел е, че действително по смисъла на чл.25, ал.1 от устава на дружеството ОСА се провежда в седалището на дружеството – [населено място] или в [населено място], а процесното събрание е свикано и проведено в [населено място], както е посочено в определението на Варненски ОС за овластяване на акционера „Петрол холдинг” АД да свика общото събрание. Изложил е съображения, че независимо от това въззивникът не е бил затруднен по никакъв начин да упражни правото си на глас, а е бил представляван надлежно на събранието от упълномощения от него адвокат, който е гласувал по въпросите от дневния ред по начина, указан в пълномощното. В тази връзка съдът е посочил, че целта на разпоредбата относно мястото на провеждане на събранието е да улесни всички акционери при упражняване на правото им на глас, а в случая свикването и провеждането на събранието в [населено място] не е препятствало въззивника да упражни акционерните си права, поради което е достигнал до извод, че формалното нарушаване на разпоредбите на чл.222, ал.1 ТЗ и на чл.25, ал.1 ог устава не представлява порок, налагащ отмяна на взетите решения.
Във връзка с оплакването за нарушение, свързано с връчването на покани за ОСА, въззивният съд е приел, че с оглед начина на свикването му по реда на чл.223, ал.2 ТЗ, приложими са единствено правилата на чл.223, ал.1, изр.1 ТЗ, а именно чрез обявяване на поканата в търговския регистър, тъй като свикването чрез овластяване от съда не може да бъде поставено в зависимост от съдействието на съвета на директорите, чието бездействие е станало причина за определението на съда. Поради това и с оглед датата, на която поканата е обявена в ТР, е счел, че събранието следва да се счита за редовно свикано, тъй като е спазен и срокът по чл.223, ал.5 ТЗ.
Въззивният съд е счел за неоснователно и оплакването, свързано с липсата на материали, касаещи дневния ред на събранието, предоставени на адреса на управление на дружеството. Посочил е, че нормата на чл.224 ТЗ има императивен характер и съставлява част от строгите формални изисквания на закона за свикването на редовно общо събрание. Приел е, че доколкото събранието се свиква от овластен от съда по седалището на дружеството акционер, именно той е следвало да изпълни вменените по закон на съвета на директорите дейности, свързани с изготвяне и безплатно предоставяне на материалите за събранието на останалите акционери. Приел е, че в случая в поканата овластеният акционер е обявил, че материалите се намират на мястото, където ще се проведе събранието, поради което за въззивника не са били налице пречки да поиска и получи материалите, свързани с дневния ред, като наличието на такива материали е видно и от съдържанието на определението на В. за овластяване на акционера да свика ОСА. Посочил е, че от приложените към протокола от общото събрание материали се установява, че съдържат достатъчно данни за имената, постоянния адрес и професионалната квалификация на лицата, предложени за членове.
Въззивният съд е счел за ирелевантни за законосъобразността на проведеното събрание оплакванията, свързани с нарушаване на обявения час за регистрация на акционерите и за начало на събранието, тъй като въззивникът е бил надлежно представляван на проведеното събрание и пълномощникът му не е възразил срещу по-късното приключване на регистрацията и съответно по-късното започване на събранието. Счел е, че формалното нарушение на чл.25, ал.2 от устава, касаещо лицето, имащо право да открие събранието, също не води до незаконосъобразност на взетите решения, тъй като по никакъв начин не е попречило на участието на акционерите и упражняване на акционерните им права.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя.
В настоящия случай касаторът само формално е изпълнил изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за излагане на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в изложението си не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд процесуалноправен или материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора, а единствено е повторил оплакванията си за неправилност на въззивното решение поради неправилно прилагане на императивни материалноправни норми. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства. Произнасянето на въззивния съд по наведените оплаквания за допуснати при свикване на ОСА нарушения на чл.222, ал.1, чл.223, ал.3 и чл.224, ал.1 ТЗ е съобразено с конкретните факти по делото, установени от събраните доказателства, а несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд представлява оплакване по чл.281, т.3 ГПК, по което настоящият състав не може да се произнесе в стадия на селектиране на касационната жалба.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 299 от 22.12.2017г. по в.т.д. № 536/2017г. на Варненски апелативен съд, ТО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: