1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 313
гр. София, 16.05.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 804 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ответника по бъдещия иск „Хидроенерджи Груп“ ООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. В. С. срещу определение № 123 от 15.01.2019г. по ч. гр. дело № 105/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 15 състав, с което след отмяна на определение № 28135 от 05.12.2018г. по гр. дело № 16203/2018г. на Софийски градски съд, ІІ Гражданско отделение е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, който ще бъде предявен от „Авто Инженеринг Холдинг Груп“ ЕООД, [населено място] срещу „Хидроенерджи Груп“ ООД, [населено място] за заплащане на сумата 1 350 000 лв., дължима по договор за паричен заем от 18.06.2010г. и 57 броя анекси към него, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, представляващ поземлен имот № 011027, с площ от 6 704 кв. м., находящ се в землището на [населено място], [община], м. „Ширинето“, ведно с изградени в имота в съответствие с одобрени проекти и разрешения за строеж № 41/09.11.2010г., № 5/02.03.2011г. и № 50/14.10.2011г., издадени от главен архитект на [община] и разрешение за строеж № 40/06.06.2011г. на главен архитект на [община], МВЕЦ Црънча, който строеж е въведен в експлоатация с разрешение за ползване № СТ-05-756 от 29.06.2012г. на ДНСК, както и върху всички подобрения и приращения в описания имот. Обезпечението е допуснато при внасяне на парична гаранция в размер на 135 000 лв.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд не е съобразил наличието на значителна разлика в стойността на възбраненото имущество и цената на бъдещия иск, нито изразеното от кредитора съгласие за налагане на възбрана и върху ? ид. част от поземления имот, ведно с построения МВЕЦ, не е обсъдил посоченото обстоятелство. Частният жалбоподател излага доводи, че допускането на обезпечение върху целия недвижим имот с всички подобрения и приращения е извън обезпечителната нужда, възбраната върху тях е неадекватна, несъразмерна и не е необходима. В приложено към частната касационна жалба изложение инвокира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд е процедирал и се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:
1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и всички твърдения, възражения и доводи на страните по делото? – противоречие с Решение № 186/02.07.2015г. по гр. д. № 4465/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о., Решение № 157/08.11.2011г. по т. д. № 823/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 120/04.04.2013г. по гр. д. № 964/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о., Решение № 68/24.04.2013г. по т. д. № 78/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 268/21.11.2011г. по гр. д. № 191/2011г. на ВКС, ГК, II г. о, Решение № 383/29.11.2012г. по гр. д. № 141/2012г. на ВКС, ГК, III г. о.
2. Следва ли съдът да държи сметка за съразмерност между цената на иска и оценката на предложените от кредитора няколко обекта на исканата за налагане обезпечителна мярка като относимо към преценка адекватността на исканата обезпечителна мярка? Допустимо и правилно ли е да се допуска обезпечение на бъде иск за парични вземания върху цялото предложено от кредитора недвижимо имущество на длъжника, след като само едно от тях е на стойност по-голяма от цената на иска? При предлагане от кредитора на няколко обекта на обезпечителни мерки и недоказана обезпечителна нужда за налагане на обезпечението върху всеки от тях, следва ли съдът да подбере и наложи обезпечителна мярка върху имущество, което предвид стойността му я прави най-малко обременяваща за длъжника? – противоречие с Определение № 223/16.04.2014г. по ч. гр. д. № 2209/2014г. на ВКС, ГК, ІV г. о., Определение № 188/04.03.2014г. по ч. т. д. № 4705/2013г. на ВКС, ТК, І т. о. и Определение № 3957/28.11.2016г. по в. гр. д. № 5500/2016г. на САС, 10 състав.
3. Следва ли задължително при допускане на обезпечение на иск за парични вземания чрез налагане на възбрана върху недвижим имот решаващият състав да ограничава обезпечението до размера на цената на иска или до размера на установената от него вероятна основателност на иска съгласно представените доказателства? При наличието на какви условия при допускане на обезпечение на иск за парични вземания чрез налагане на възбрана върху недвижим имот решаващият състав следва да ограничава обезпечението до размера на цената на иска или до размера на установената от него вероятна основателност на иска съгласно представените доказателства? При липсата на такова ограничение следва ли да се приеме, че е налице очевидна неправилност на постановения съдебен акт? – противоречие с Определение № 579/11.10.2017г. по ч. т. д. № 2305/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Определене № 738/30.10.2013г. по т. д. № 3140/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., Определение № 220/05.05.2017г. по ч. т. д. № 113/2017г. на Русенски окръжен съд, Определение № 3999/30.11.2016г. по ч. гр. д. № 5561/2016г. на САС, ГК, 2 състав, Определение № 1639/23.12.2014г. по т. д. № 372/2014г. на Старозагорски окръжен съд, Търговско отделение. Частният жалбоподател сочи, че в Определение № 894/10.12.2014г. по ч. т. д. № 3419/2014г. на ВКС, ТК, І т. о., Определение № 642/01.05.2017г. по в. гр. д. № 886/2017г. на САС, Определение № 3957/28.11.2016г. по в. гр. д. № 5500/2016г. на САС, 10 състав, Определение № 2243 по ч. гр. д. № 3258/2015г. на САС, 6 състав и Определение № 584/13.03.2013г. по в. гр. д. № 960/2013г. на САС, 6 състав са допуснати обезпечения чрез налагането на възбрана върху недвижими имоти, без изрично да са ограничени по размер.
Частният жалбоподател се позовава също на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 ГПК.
Ответникът „Авто Инженеринг Холдинг Груп“ ЕООД, [населено място] /молител в първоинстанционното производство и частен жалбоподател в производството пред САС/ чрез процесуален представител адв. Д. К. оспорва частната касационна жалба и прави възражение за липса на твърдяните от частния жалбоподател основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по съображения, изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния по чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК въззивен съдебен акт.
За да допусне обезпечение на бъдещия осъдителен иск чрез възбрана на описания недвижим имот, въззивният съд е приел, че са налице необходимите предпоставки: бъдещият иск за парично притезание е допустим и подкрепен с писмени доказателства, установяващи вероятното проявление на фактите, от които произтича претендираното право за връщане на процесната сума, дадена по договор за заем от 18.06.2010г. и 57 броя анекси към него за периода 21.06.2010г. – 30.06.2011г., представляваща падежирала главница; представени са достатъчно писмени доказателства, установяващи възникнало и изискуемо вземане на молителя – заемодател за връщане на претендираната сума; съществува обезпечителна нужда, която винаги се предполага; имотът, по отношение на който се иска налагане на възбрана, е достатъчно индивидуализиран в съответствие с изискванията на чл. 6, ал. 1, б. „в“ от Правилника за вписванията; предложената обезпечителна мярка е допустима /възбрана на собствен на ответника недвижим имот – изрично предвидена в чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК/ и адекватна на обезпечителната нужда, доколкото гарантира съхраняване на имуществото в патримониума на длъжника с цел евентуалната възможност за удовлетворяване от същото. Доводите на ответника /настоящ частен жалбоподател/, че не следва да се допусне обезпечение, защото стойността на възбранения имот е значително по-висока от претенцията, са приети за неоснователни по следните съображения: по делото липсват данни за друго имущество на длъжника, което би могло да послужи като обезпечение на правата на кредитора; посочените в доклада на одитора средства в брой и по банкови сметки, с които частният жалбоподател разполага в размер 212 000 лв., са недостатъчни за покриване на задължението към молителя; при наличието на достатъчни парични средства ответникът би могъл да поиска замяна на обезпечението по чл. 398 ГПК; дори при евентуално принудително изпълнение върху имота, същото би било ограничено само до размера на съдебно признатото вземане. С оглед гарантиране интересите на ответника /настоящ частен жалбоподател/ при евентуално отхвърляне на бъдещия иск и възможни вреди, претърпени от неоснователно обременяване на имуществото му, обезпечението е допуснато в хипотезата на чл. 391, ал. 2 ГПК при условие, че молителят внесе по сметка на САС парична гаранция в размер 135 000 лв.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на формулираните от частния жалбоподател релевантни правни въпроси и изложените във връзка с тях твърдения и доводи.
Първият, посочен от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос е във връзка с оплакването, че въззивният съд не е обсъдил и преценил даденото от молителя /частен жалбоподател в производството пред САС/ съгласие за налагане на възбрана върху ? ид. част от поземления имот, което според него представлява съгласие, че обезпечителната нужда ще бъде обезпечена без да е необходимо налагане на възбрана върху целия недвижим имот и върху всички подобрения и приращения в него. Поставен в посочения контекст, въпросът не е решен от въззивната инстанция в противоречие с практиката на ВКС. Изразеното в частната жалба на молителя становище, че „не съществува правна пречка апелативният съд да допусне обезпечение на иска и чрез налагане на възбрана върху например ? идеална част от поземления имот, ведно с построения в него МВЕЦ Црънча, в случай, че сподели съображенията на СГС за прекомерност на мярката“, е заявено като евентуално искане само в случай, че въззивната инстанция приеме, че обезпечителната мярка възбрана върху описания поземлен имот заедно с изградения в него МВЕЦ Црънча, както и върху всички подобрения и приращения, е прекомерна. В конкретния случай въззивният съд е приел, че посочената от молителя обезпечителна мярка е адекватна и съответна на обезпечителната нужда, поради което не е било необходимо да излага допълнителни съображения за възбрана върху ? идеална част от недвижимия имот.
Формулираните от частния жалбоподател в т. 2 от изложението правни въпроси са релевантни за делото, но твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е осъществено. Релевантните правни въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 188/04.03.2014г. по ч. т. д. № 4705/2013г. на ВКС, ТК, I т. о. и определение № 223/16.04.2014г. по ч. гр. д. № 2209/2014г. на ВКС, ГК, I г. о., съгласно която при налагане на обезпечителни мерки съдът не следва да извършва преценка за съответствие и съразмерност между цената на иска и стойността на обекта на обезпечителната мярка като условие за допускане на обезпечението. В посочените определения различни съдебни състави на ВКС са посочили, че под „подходящи“ обезпечителни мерки по смисъла на чл. 397, ал. 1 ГПК законът има предвид подходяща по вид обезпечителна мярка с оглед вида на предявения иск и вида на търсената от ищеца защита, т. е. обезпечителна мярка, при която реализирането на евентуално принудително изпълнение върху обекта би било от естество да удовлетвори притезанието на кредитора. Съдът е длъжен да извърши преценка за съразмерност и избор на имущество, обезпечителната мярка върху което би била най-малко обременяваща за длъжника, в случай на предложени от кредитора няколко обекта на обезпечителни мерки и необоснована нужда от налагането им върху всички. Съдът дължи преценка и в случай, в който на ищеца са известни други имоти, движими вещи или вземания на длъжника, които съответстват по стойност на цената на иска и могат да бъдат предмет на обезпечение, но въпреки това ищецът претендира за обезпечаване на предявения от него иск за парично вземане чрез възбрана на по-скъпия имот.
В конкретния случай въззивният съд е извършил преценка дали възбраната върху описания недвижим имот е подходяща обезпечителна мярка с оглед конкретните данни по делото, като е отчел, както липсата на данни за друго имущество на длъжника, което би могло да послужи като обезпечение, така и недостатъчната сума в размер 212 000 лв., посочена в доклада на одитора като средства в брой и по банкови сметки. Съобразил е и факта, че се касае до един поземлен имот, в който е изграден описания строеж – МВЕЦ „Црънча“ с издадено разрешение за ползване. По делото са налице и данни, че самият длъжник е отчитал амортизация на съответните дълготрайни материални активи в годишните си финансови отчети, вкл. в ГФО за 2017г., от който се установява, че стойността е в значително по-нисък размер от посочения от частния жалбоподател. Като е приел, че предложената обезпечителна мярка е допустима и адекватна на обезпечителната нужда, доколкото гарантира съхраняване на имуществото в патримониума на длъжника с цел евентуалната възможност за удовлетворяване от същото, въззивният съд не се е отклонил от константната практика на ВКС.
Посочените от частния жалбоподател в т. 3 правни въпроси също не отговарят на изискването по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд изрично е посочил в диспозитива на определението размера на иска, който се обезпечава – 1 350 000 лв.
Доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по посочените в т. 2 и т. 3 правни въпроса поради противоречие с цитираните определения на Софийски апелативен съд, Русенски окръжен съд и Старозагорски окръжен съд е неоснователен, предвид изменението на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 със ЗИДГПК /ДВ, бр. 86 от 27.10.2017г./.
Неоснователен е и доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби. В настоящия случай по релевантните правни въпроси е формирана константна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.
По отношение на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, следва да се приеме, че постановеното от Софийски апелативен съд определение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, обжалваното въззивно определение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание.
Въз основа на изложените съображения се налага извод, че поради липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на САС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 123 от 15.01.2019г. по ч. гр. дело № 105/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 15 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: