2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 737
гр. София, 23.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 889 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД „Бул Инс” АД, чрез адв.А. И., срещу решение № 8 от 02.01.2019г. по гр.д. № 2455/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав, с което е потвърдено решение № 1059 от 19.02.2018г. по гр.д. № 1677/2017г. на Софийски градски съд, I ГО, 20 състав в обжалваните части: за осъждане на настоящия касатор да заплати на основание чл.267, ал.1 вр. чл.226, ал.1 КЗ (отм.) на Е. Р. С. сумата от 90 000 лева, на М. Р. И. сумата от 60 000 лева и на Д. Р. И. сумата от 90 000 лева, представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Р. И. С., настъпила в резултат на ПТП на 05.10.2015г., ведно със законната лихва, считано от 05.10.2015г. до окончателното изплащане на сумите; за осъждане на ЗД „Бул Инс” АД да заплати на Е. Р. С. сумата от 1 836,10 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от процесното ПТП, ведно със законната лихва върху всеки един от разходите, формиращи сумата от 1 836,10 лева, както следва: върху 240 лева – от 16.10.2015г.; върху 895 лева – от 24.10.2016г.; върху 656,10 лева – от 16.10.2016г. и върху 45 лева – от 16.10.2015г.; за отхвърляне на предявените от застрахователното дружество против Д. М. Ф. Ал – К. искове по чл.274, ал.1, т.1 КЗ (отм.) за сумата от 120 000 лева– частичен иск от 330 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, и за сумата от 1 874,10 лева – обезщетение за имуществени вреди от процесното ПТП.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че определеното от съда обезщетение не е съобразено с действително понесените от ищците неимуществени вреди. Излага съображения, че неговият размер е определен въз основа на показанията само на един свидетел, който е заинтересован от изхода на делото. По отношение на отхвърления обратен иск касаторът поддържа, че поведението на делинквента, изразяващо се в „напускане” на ПТП, представлява виновно отклоняване от проверка за алкохол, което се различава от отказа да се подложи на тази проверка след предприети мерки за извършването й. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, обосновава искането си за допускане на касационно обжалване на въззивното решение с наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради произнасяне от въззивния съд по следните материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС:
1. Кога може да се приеме за доказано при условията на пълно доказване наличието на неимуществена вреда от загуба на близък и по конкретното дело установява ли се такава с оглед събраните доказателства; приложен ли е правилно принципът на разпределение на доказателствената тежест в процеса и доказателствената тежест на събраните доказателства относно главния факт да е претърпяна вреда; събраните гласни доказателства и доказателствената им тежест установяват ли фактите, посочени в ППВС № 7/1978г. и ППВС № 4/1961г.; спазен ли е и приложен ли е принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди по конкретното дело в съответствие с ППВС № 4/1968г.; даденото от въззивния съд разрешение на значимия за крайния резултат по делото въпрос на материалното право, свързан с критериите за определяне на „справедливо” по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди, е ли в противоречие със задължителната практика на ВКС в тази насока, израз на която е ППВС № 4/1968г.; правилно ли са разгледани и оценени от въззивната инстанция въпросите за критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по чл.52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинено в резултат на деликт увреждане?
2. Отклоняването на водача от местопроизшествие, при което е настъпила смърт, като фактическо действие нарушава ли императивни законови норми, визирани в чл.123, ал.2, б. „б” ЗДвП и чл.201 ППЗДвП и в този смисъл явява ли се то винаги виновно отклонение от извършване на алкохолна проба по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 КЗ (отм.), ако не е осъществено обратно доказване от напусналия ПТП водач?
Касаторът твърди, че по отношение на поставения първи въпрос е налице постоянна практика на ВКС, от която въззивният съд се е отклонил, като сочи ППВС № 7/04.10.1978г., ППВС № 4/25.05.1961г., ППВС № 4/23.12.1968г., решение № 93 от 23.06.2011г. по гр.д. № 43/2010г. на ВКС, TК, II т.о., решение № 33 от 21.03.2015г. по т.д. № 543/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 36 от 08.03.2016г. по т.д. № 507/2015г. на ВКС, ТК, I т.о. Твърди, че вторият въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с решение № 152 от 15.11.2014г. по т.д. № 2080/2013г. на ВКС, ТК, I т.о. Поддържа, че е налице и предпоставката по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение.
Ответниците по касация Е. Р. С., М. Р. И. и Д. Р. И. оспорват касационната жалба. Поддържат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като при постановяването му въззивният съд не се е отклонил от задължителните указания на ППВС № 4/1968г. и от постоянната съдебна практика на ВКС, формирана по реда на чл.52 ЗЗД.
Третото лице – помагач на ответника и ответник по обратните искове Д. М. Ф. Ал – К. оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като поставените въпроси не отговарят на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Излага съображения и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел за установени по делото елементите от фактическия състав на чл.226, ал.1 КЗ (отм.): наличие на увреждане от управляващ застраховано при ответното дружество МПС, противоправно поведение на водача и вината му, както и причинно – следствената връзка между деянието и причинените на ищците увреждания, изразяващи се в претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния баща.
По спорния въпрос за размера на обезщетението въззивният съд е счел за доказани въз основа на свидетелските показания на М. Н., наличието на добри отношения между ищците и баща им, починал при процесното ПТП. Позовавайки се на протокола за разпит на М. И. в наказателното производство, е изложил съображения относно некредитирането на показанията на св.Н. за обстоятелството, че загиналият и дъщеря му са се виждали няколко пъти в годината. С оглед на това и при съобразяване на икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП, възрастта на починалия и съдебната практика за подобни случаи, въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди за Е. Р. С. и Д. Р. И. е в размер на 90 000 лева, а за М. Р. И. – в размер на 60 000 лева. Приел е за доказана и претенцията за имуществени вреди в размер на 1 836,10 лева.
По отношение на предявения обратен иск апелативният съд е изтъкнал, че в тежест на застрахователното дружество е доказването на правопораждащия регресното му право юридически факт – отклоняването от проверка за алкохол от страна на делинквента. В тази връзка е констатирал е, че по делото липсват данни за предприета непосредствено след настъпване на ПТП проверка за алкохол на водача на лекия автомобил. Посочил е, че предпоставката по чл.274, ал.1, т.1 пр. посл. КЗ (отм.) – водачът виновно да се отклонил от проверка за алкохол, не е налице само поради факта, че участникът в ПТП е напуснал местопроизшествието. С оглед на това и при съобразяване липсата на доказателства, ангажирани от застрахователя, за виновното отклоняване на водача от проверка за алкохол, въззивният съд е отхвърлил обратния иск.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият материалноправен въпрос следва да се уточни в следния смисъл: „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увредените лица срещу застрахователя на делинквента?”. Така уточненият въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, поради което отговаря на общото изискване по чл.280, ал.1 ГПК. По този въпрос е налице постоянна съдебна практика, обективирана в ППВС № 4/1968г., както и решения по чл.290 ГПК – решение № 202 от 16.01.2013г. по т.д. № 705/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 25 от 17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 28/09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ІІ т.о., решение № 66/03.07.2012г. по т.д. № 611/2011г. на ІІ т.о., решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ІІ т.о., решение № 1/26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ІІ т.о., решение № 95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І т.о. и др. Съгласно тази съдебна практика, за да се реализира справедливо възмездяване за претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение. Настоящият състав намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване по поставения въпрос на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието на въззивното решение с посочената практика.
Вторият материалноправен въпрос, отнасящ се до виновното отклоняване от извършването на проверка за употреба на алкохол по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 КЗ (отм.), е релевантен, тъй като е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи. По въпроса дали напускането на местопроизшествието от причинителя на вредите може да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол, състави на ТК на ВКС са се произнесли по реда на чл.290 ГПК с решение № 152 от 15.11.2014г. по т.д. № 2080/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 16 от 02.02.2011г. по т.д. № 374/2010г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 183 от 22.11.2010г. по т.д. № 30/2010г. на ВКС, ТК, II т.о. Поради това следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието на въззивното решение с посочената практика на ВКС.
Не следва да бъде разглеждан довода на касатора за очевидна неправилност на атакуваното въззивно решение, след като е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допустимост на касационния контрол.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от ТДТССГПК касторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 7 200 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8 от 02.01.2019г. по гр.д. № 2455/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав.
УКАЗВА на касатора ЗД „Бул Инс” АД, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл.18, ал.1, т.2 от ТДТССГПК, в размер на 7 200 лева, като при неизпълнение на това указание производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на II т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: