4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 682
гр. София, 29.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 182 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. М. К., представляван от адв. И. М., срещу решение № 1877 от 17.07.2018г. по в.гр.д. № 4907/2017г. на САС, ГК, с което, след частична отмяна на решение от 04.11.2016г. по гр.д. № 2596/2015г. на СГС, ГК, I-13 състав, ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на Х. Д. М. на основание чл.226 КЗ /отм./ допълнително обезщетение в размер на още 10 000 лева, ведно със законната лихва от 18.04.2014г., а на основание чл.78 ГПК – допълнителна сума от 22,50 лева.
Касаторът /трето лице – помагач на ответника по предявения иск/ поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като въззивният съд неправилно е възприел фактите и доказателствата и е направил противоречащи на материалния закон правни изводи. Излага съображения за необоснованост на извода на въззивния съд във връзка с възражението за съпричиняване от страна на пострадалата ищца, както и на изводите относно претърпените от нея увреждания. В уточнението на касационната жалба касаторът сочи, че въззивното решение е обжалвано по чл.280, ал.1, т.3 и чл.281,т.3 ГПК и че не прилага противоречиви решения на практиката на ВКС.
Ответникът по касация Х. Д. М. оспорва касационната жалба. Прави възражение, че касаторът не е обосновал приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Ответникът „Бул Инс” АД не представя отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е приел за безспорно, че към момента на катастрофата по отношение на застрахования автомобил е имало валидна застраховка „ГО” в ответното дружество. Приел е за безспорен и механизма на настъпване на ПТП, при който поради движение с несъобразена скорост и неправилно боравене с уредите за управление, след ляв завой, водачът на автомобила загубил управление, колата се завъртяла в посока, обратна на часовниковата стрелка, и със задната си част ударила движещата се плътно до непригоден за ползване от пешеходци банкет ищца /към момента на катастрофата валял дъжд, а банкетът бил кален/. Въззивният съд е обсъдил заключението на СМЕ, според което от удара ищцата получила счупване на горното и долното рамо на лявата срамна кост, наложило провеждане на консервативно болнично и домашно лечение, като пълно възстановяване настъпило след 2,5-3 месеца. Въз основа на посоченото в заключението относно проведеното лечение и продължителността му, както и на показанията на разпитания свидетел – братът на ищцата М. М., въззивният съд е счел за занижено определеното от първоинстанционния съд обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Съобразил е обстоятелството, че в продължение на два месеца ищцата е следвало да зависи от грижите на близките си хора, че е провеждала антикоаголантна терапия, изискваща постоянен контрол на тромбоцитите и коригиране на дозата в зависимост от резултатите от кръвните изследвания, както и това, че вещото лице не определя до кога ще е налично остатъчното проявление – болки при натоварване, като такива има 2,5 години след катастрофата. Посочил е още, че състоянието на евентуална бременност /с оглед възрастта на ищцата/, ще бъде понесено по-трудно след описаната травма и ще наложи специфики на родовата дейност. Зачел е и неотработената психотравма, довела до промени в поведението на ищцата. По тези съображения въззивният съд е определил обезщетение в размер на 25 000 лева.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай касаторът само формално е изпълнил изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за посочване на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд процесуалноправен или материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора, а единствено се е позовал на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но без да го обоснове. Изложените в касационната жалба оплаквания – за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при обсъждане събраните доказателства, за нарушения на материалния закон и за необоснованост, могат да бъдат обсъждани само след допуснато касационно обжалване при констатирано наличие на основанията за допускане на касационен контрол. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства.
Поради това следва да се приеме, че липсва общото основание за допускане на касационен контрол, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски. На ответницата Х. М. не да се присъждат разноски за касационата инстанция, тъй като не са представени доказателства за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 4830 лева, платимо по банкова сметка, съгласно посоченото в договора за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1877 от 17.07.2018г. по в.гр.д. № 4907/2017г. на САС, ГК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: