2
Р Е Ш Е Н И Е
№. 53
София, 31.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 850 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „АГРОСИСТЕМА – 01” ЕООД, [населено място], представлявано от адв. А. Д., срещу решение № 291 от 11.10.2017г. по т.д. № 456/2017г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 318 от 13.06.2017г. по т.д. № 731/2016г. на Пловдивски окръжен съд. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявения по реда на чл.422 ГПК иск на касатора за признаване за установено, че ответниците Кооперация „Хисар – Агра”, представлявана от председател Д. Т. К. и Д. Т. К. дължат солидарно на „Агросистема – 01” ЕООД сумата 45 000 лева, дължима по силата на запис на заповед, издаден на 21.01.2013г., с падеж 20.12.2013г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 13.06.2016г. до окончателното плащане, за което вземане в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с № 4461 от 14.06.2016г. по ч.гр.д. № 8019/2016г. на РС – Пловдив, ІІІ граждански състав.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и практиката на ВКС. Счита за неправилен извода на въззивния съд за липса на дата на издадения запис на заповед, като твърди, че такава има и въпреки формалния характер на записа на заповед, съдът е следвало да подложи волята на издателя на тълкуване. Твърди, че изводът на въззивния съд за липса на дата не кореспондира с цялостното съдържание на документа, тъй като съществената част от съдържанието му е изписано лично и на ръка от неговия издател – обстоятелство, изрично признато от ответника. Счита, че при липса на дефинирани правила за изписване на датата в един документ и наложени такива в практиката, то не следва да се прилага императивно, без възможност за тълкуване, разпоредбата на чл.536, ал.1 ТЗ. Моли обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен.
Ответниците Д. Т. К. и Кооперация „Хисар-Агра”, представлявани от адв. Н. П., оспорват касационната жалба. Излагат съображения за законосъобразност на извода на въззивния съд за липса на дата като реквизит на записа на заповед и считат, че представените от касатора съдебни решения не кореспондират на изложените в касационната му жалба аргументи, тъй като в тях не се обсъжда датата на издаване на записа на заповед, а други реквизити на ценната книга, по които няма спор между страните. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила.
С определение № 736 от 17.12.2018г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос: „При съмнение, породено от начина на изписване с цифри на датата на издаване на запис на заповед, може ли съдът, съобразявайки и останалата част от съдържанието на документа, да установява действителната му дата?“
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният установителен иск, е споделил извода на първоинстанционния съд за липса на основния реквизит на издадения от ответната кооперация запис на заповед – дата на издаване, направен вследствие анализ на цифровото обозначение на датата на издаване – „210012013”, която действително води до пълна неяснота за момента на издаване на документа, тъй като подобна дата е невъзможна. Приел е за неоснователни доводите на ищеца, свеждащи се до тълкуване на така посоченото обозначение на датата поради особения характер на записа на заповед – на едностранна абстрактна и строго формална сделка. Изложил е съображения, че формата и съдържанието на записа на заповед са посочени в закона като условия за действителност и неспазването им води до отпадане на правните му последици като менителнично право. Приел е, че датата на издаването също е от голямо значение за менителничния ефект, защото служи за доказателство за момента, когато е поето задължението, за способността на издателя да се задължава с вземането. По тези съображения въззивният съд е достигнал до крайния извод за невалидност на изпълнителното основание, въз основа на което е предявено вземането в заповедното производството, поради което е счел, че не следва да се обсъжда съществуването на соченото в исковата молба каузално правоотношение, както и сочената обезпечително-гаранционна връзка на абстрактната с каузалната сделка.
По поставения материалноправен въпрос:
Записът на заповед е формална, абстрактна, едностранна сделка, която, за да е действителна, следва да е в писмена форма и да съдържа определените реквизити съгласно императивната разпоредба на чл.535 ТЗ. Императивната уредба на задължителните реквизити на записа на заповед не е пречка при съмнение, породено от начина, по който е формулирана волята на издателя, да бъде извършено граматическо тълкуване на израза, по отношение на който е налице спор, за да се установи действителната воля на издателя. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 155 от 07.11.2013г. по т.д. № 664/2012г. на ВКС, ТК, І т.о. Не е налице основание такава възможност да се изключи по отношение на датата на издаване на записа на заповед, когато начинът на изписването й с цифри поражда съмнение коя е действително посочената дата. В този случай е допустимо действителната дата на документа да бъде установена, като бъдат съобразени възприетите обичайни начини на изписване на дата, както и останалата част от съдържанието на документа, в това число начинът на изписване с цифри на другите дати в документа.
По основателността на жалбата:
С оглед отговора на материалноправния въпрос обжалваното решение е неправилно.
Предявеният иск по чл.422 ГПК е основан на запис на заповед, издаден от Д. Т. К. като представител на Кооперация „Хисар – агра”, с който се е задължил неотменимо и безусловно да заплати на „Агросистема – 01” ЕООД сумата 100 000 лева на посочения падеж – 20.12.2013г. Записът на заповед е авалиран от Д. К.. В документа като дата на издаване е посочена : „21 001 2013”. Ответниците са направили възражение за нередовност на записа на заповед, тъй като изписаните в полето „дата на издаване“ цифри не могат да се окачествят като дата поради завишения им брой. Настоящият състав намира това възражение за неоснователно. В издадения запис на заповед всички дати – дата на падежа и датата на предявяване на издателя и на авалиста, са изписани ръкописно с арабски цифри, като цифрите, обозначаващи деня, месеца и годината не са отделени помежду си с точка, а с малък, но видим интервал. При изписване на датата на издаване на документа действително е вписана една цифра в повече. Независимо от това, доколкото след първите две цифри /21/ следва малък интервал, последван от три цифри /001/, а след малък интервал, още четири цифри /2013/, настоящият състав намира за установено по несъмнен начин, че изписана по този начин, датата на издаване на документа е 21.01.2013г. Видно е, че допълнителната цифра „0” е поставена за обозначаване на месеца, а с оглед мястото на поставянето й /„001”/, не е налице съмнение, че изписаният месец е „01”, каквото би съществувало, ако допълнителната цифра „0” беше поставена след цифрата „1” /”010”/. Поради това настоящият състав намира, че процесният запис на заповед съдържа дата на издаване.
Неоснователни са възраженията на ответниците, че записът на заповед е невалиден поради извършена поправка на падежа и поради липсата на място на издаване. Действително ръкописно изписаната дата на падежа съдържа поправка на последната цифра на годината, но това не опорочава записа на заповед, тъй като нанесената поправка съответства на словесното обозначение на датата на падежа. В записа на заповед не е посочено място на издаване, но това съгласно чл.536, ал.4 ТЗ не води до нейната недействителност, а за място на издаване следва да се смята мястото, посочено до името на издателя – в случая [населено място], [улица].
С оглед обстоятелството, че издаденият от ответника Кооперация „Хисар – Агра” съдържа всички останали изискуеми реквизити, предвидени в чл.535 ТЗ, записът на заповед е редовен от външна страна и установява материализираното в него вземане.
В исковата си молба ищецът е посочил, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на задълженията по множество продажбени отношения с издателя, а в отговора на исковата молба ответниците са изложили твърдение, че записът на заповед обезпечава каузална сделка – договор за покупко-продажба на торове, като за всяка отделна поръчка в рамките на договора е издавана фактура. Ответниците са възразили, че с оглед на посочените дати на издаване и падеж на фактурите, записът на заповед може да обезпечи само и единствено вземания, възникнали в този период, като издателят е заплатил всяко едно от вземанията, възникнали в периода януари 2013г. – 20.12.2013г., а издадените от ищеца след падежа на записа на заповед фактури няма как да попадат в обхвата на обезпечение на същия. Оспорили са представените от ищеца фактури и са възразили, че кооперацията не е получила пълно и точно изпълнение за доставка на отразените в тях стоки, поради което и същите са заплатени само в частта, в която се е осъществила покупко-продажбата.
Въззивният съд, с оглед преценката си за нередовност на записа на заповед, не се е произнесъл по релативните възражения на ответниците, относими към възникване и погасяване на вземането по издадения запис на заповед, а касационната инстанция не може за първи път за се произнесе по тези възражения. Поради това и на основание чл.293, ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по релативните възражения на ответниците и по възражението на авалиста за изтекла специална погасителна давност по отношение на него.
На основание чл.294, ал.2 ГПК при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за настоящата инстанция с оглед изхода на спора.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 291 от 11.10.2017г. по т.д. № 456/2017г. на Пловдивски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Пловдивски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: