5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 173/07.02.2020г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 344 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е почл.303, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по молба от В. И. Г., представлявана от адв. Р. И., за отмяна на постановление за възлагане на недвижим имот от 20.11.2013г. по изп.д. № 20127190400632 по описа на ЧСИ С. Я., рег. № 719, с район на действие ОС – Варна.
Молителката твърди, че изпълнителното дело е образувано срещу нея и С. М. С. по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 17356/2012г. на Варненски РС, 26 състав по молба на „Първа Инвестиционна Банка” АД. Твърди, че длъжниците са подали възражения по чл.414 ГПК и по подадения от банката иск е образувано т.д. № 705/2015г. на Варненски ОС. Твърди, че по това дело е постановено решение № 541/08.07.2016г., отменено частично с решение № 218 от 02.11.2017г. по т.д. № 51/2017г. на Варненски апелативен съд, влязло в сила, с което искът на банката спрямо молителката е изцяло отхвърлен. Поради това поддържа, че с влязло в сила решение е установено, че няма задължения към банката, за погасяването на които е бил продаден недвижимият й имот по образуваното изпълнително дело. Счита, че влязлото в сила решение се явява нововъзникнало обстоятелство и ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1,т.1 ГПК, тъй като с тях се установява, че не са били налице основания за образуване на изпълнително дело и извършване на изпълнителни действия по него, включително възлагане на имота на взискателя по делото. Сочи, че не е била спазена и процедурата по чл.44 ГПК, тъй като имотът е бил в режим на СИО. Поддържа, че при извод за липса на основанията на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.3 ГПК. Обосновава посоченото основание с твърдение, че постановлението за възлагане е постановено въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 17356/2012г. на Варненски РС, 26 състав, който се обезсилва по право с оглед установеното с влязло в сила решение обстоятелство, че не е налице ликвидно и изискуемо задължение на молителката, което да подлежи на принудително изпълнение. Сочи, че изпълнителният лист има характер на акт на съдебната власт и, след като същият е обезсилен, трябва да бъде отменен и актът, който е издаден въз основа на него, а именно постановлението за възлагане.
Ответникът „Първа Инвестиционна Банка” АД оспорва молбата за отмяна. Твърди, че изложените в молбата твърдения са относими единствено към предвиденото в чл.303, ал.1, т.3 ГПК основание за отмяна на влязло в сила решение, но са несъвместими с основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа, че в случая предявеният против молителката иск е отхвърлен поради ненастъпила предсрочна изискуемост, а не поради недължимост на дълга, установен по основание и размер с влязло в сила решение с ответник – кредитополучателя С. М. С.. Сочи, че паричните задължения, обезпечени с договорна ипотека върху недвижимия имот, предмет на постановлението за възлагане, чиято отмяна се иска, са приети за възникнали и непогасени чрез някой от предвидените от закона способи, т.е. плащането не е лишено от основание. Счита, че при образуване на изпълнителното дело молителката има качеството на страна „длъжник” и „ипотекарен длъжник” и отпадането на процесуалното й качество на длъжник не променя процесуалното й качество на ипотекарен длъжник с оглед разпоредбата на чл.429, ал.3 ГПК. В този смисъл сочи, че обезсилването на изпълнителния лист по отношение на солидарното осъждане на молителката има за последица изгубване на качеството й на солидарен длъжник, който не отговаря с цялото си имущество спрямо кредитора, но като ипотекарен длъжник е длъжен да понесе изпълнение върху ипотекирания имот. Излага и доводи за недопустимост на молбата за отмяна поради подаването й след изтичане на преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.3 ГПК, както и поради съществуването на друг процесуален ред за защита на молителката – исковия, изключващ допустимостта на извънинстанционното производство. В писмените си бележки прави и възражение за недопустимост на молбата за отмяна, тъй като редът по чл.303 ГПК е неприложим по отношение на постановленията за възлагане на недвижим имот.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени изложените в молбата доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307 ГПК, намира следното:
Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу влязло в сила решение в 3- месечния срок по чл.305, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, считано от постановяване на определение № 464 от 29.10.2018г. по т.д. № 867/2018г. на ВКС, ТК, I т.о.
Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на молбата за отмяна. Съгласно ППВС №2/29.09.1977г. на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезли в сила съдебни решения и за които законът не предвижда друг ред за защита. Относно действията на съдебния изпълнител във връзка с публична продан на недвижим имот, изрично в решение № 90/01.11.1972 г. на ОСГК на ВС е прието, че тези действия могат да бъдат атакувани по реда на отмяната. Тълкувателно решение от 31.07.2017г. по тълк.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС т.3 се отнася до приложението на реда за отмяна по чл.303 и сл. ГПК по отношение на решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, какъвто не е предметът на настоящото производство.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Изпълнително дело № 20127190400632 на ЧСИ С. Я., рег. № 719, с район на действие ОС – Варна е образувано по молба на „Първа инвестиционна банка” АД въз основа на изпълнителен лист от 29.11.2012г., издаден по ч.гр.д. № 17356/2012г. на Варненски районен съд, 26 състав, за задължение на С. М. С. и В. И. С. да заплатят солидарно на взискателя сумата 186 206,08 евро, включваща просрочена главница в размер на 125 000 евро, просрочени лихви за периода 01.08.2010г. – 23.11.2012г. в размер на 57456,08 евро и комисионни по управление на кредита в размер на 3750 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението – 23.11.2012г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 12 283,74 лева – разноски. Посоченото ч.гр.д. № 17356/2012г. на Варненски районен съд, 26 състав е образувано по молба на „Първа инвестиционна банка” АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК.
Задължението на С. М. С. и В. И. С. произтича от договор за банков кредит – ипотечен овърдрафт в размер на 125 000 лева, сключен на 20.08.2008г. между тях като кредитополучатели и „Първа инвестиционна банка” АД, с краен срок за погасяване 20.08.2028г. За обезпечаване на вземането по договора за кредит кредитополучателите са учредили договорна ипотека върху собствен недвижим имот : дворно място, цялото с площ от 700 кв.м., находящо се в [населено място], [улица], представляващо ПИ № 3477, в кв.1 по плана на „Жилищна група западно от болничен комплекс на ВМИ Варна”, заедно с изградената в имота жилищна сграда, описана в договора, с РЗП 240 кв.м.
С постановление за възлагане на недвижим имот от 20.11.2013г., чиято отмяна се иска, недвижимият имот е възложен върху взискателя „Първа инвестиционна банка” АД за сумата 234 255 лева. Постановлението за възлагане е влязло в сила на 14.12.2013г.
С оглед подаденото от длъжниците възражение по чл.414 ГПК, е предявен иск от банката за установяване на задълженията по договора за кредит, по който е образувано т.д. № 705/2015г. на Варненски окръжен съд, ТО. Делото е приключило с решение № 541 от 08.07.2016г. , с което е прието за установено съществуването на солидарни задължения на длъжниците в размер на 120 116,62 евро, представляваща главница по договора за предоставяне на банков кредит, ведно със законната лихва, считано от 23.11.2012г., сумата 29 136,92 евро, представляваща просрочени лихви за периода 01.08.2010г. – 23.11.2012г.; сумата 3750 евро, представляваща комисионни за управление на кредита, като исковете са отхвърлени в останалата им част до пълните претендирани размери.
По жалби на длъжниците срещу постановеното първоинстанционно решение е образувано в.т.д. № 51/2017г. на Варненски апелативен съд, с което, след частична отмяна на решението, са отхвърлени предявените против В. И. С. искове за солидарното й осъждане със С. М. С.. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която е уважен предявеният против С. М. С. иск. С определение № 464 от 29.10.2018г. по т.д. № 867/2018г. на ВКС, ТК, Първо отделение не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид така установените обстоятелства молбата за отмяна на постановлението за възлагане е неоснователна.
В настоящия случай с влязло в сила решение е установено несъщестуването на задължението на молителката като солидарен длъжник по сключения с взискателя договор за банков кредит, за което е издаден изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. С влязлото в сила решение обаче е прието за установено задължението на кредитополучателя С. М. С. по договора за банков кредит. Изпълнението на задължението на кредитополучателите по договора за кредит е обезпечено с договорна ипотека върху техен собствен недвижим имот. Така учредената ипотека обезпечава пълния размер на задължението на всеки един от солидарните длъжници – кредитополучатели. Издаденият срещу длъжника С. М. С. изпълнителен лист има сила и по отношение на молителката като ипотекарен длъжник, на основание чл.429, ал.3 ГПК, с оглед учредената от нея договорна ипотека за обезпечаване на задължението на длъжника С.. Поради това, независимо от отхвърлянето на предявения против молителката иск по чл.422 ГПК с влязло в сила решение, не може да се приеме, че не е било налице основание за проведеното по отношение на ипотекирания имот принудително изпълнение.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице сочените от молителката основания по чл.303, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за отмяна на влязлото в сила постановление за възлагане.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ подадената от В. И. Г., представлявана от адв. Р. И., молба за отмяна на постановление за възлагане на недвижим имот от 20.11.2013г. по изп.д. № 20127190400632 по описа на ЧСИ С. Я., рег. № 719, с район на действие ОС – Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: