О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
гр. София, 08.01.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1471 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Полимери” АД /в несъстоятелност/, гр. Девня, представлявано от Финансово – клирингова къща „Сконто съксес” ООД, [населено място], чрез М. Н. Ш., срещу определение № 270 от 30.10.2017г. по т. дело № 1284/2016г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от „Полимери” АД /в несъстоятелност/ молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влезлите в сила решение № 1758 от 12.12.2012г. и решение № 1175 от 16.12.2013г. по т. дело № 1132/2012г. на Варненски окръжен съд. Поради това, че към момента на подаване на частната жалба М. Н. Ш. не разполага с представителна власт, както по отношение на „Финансово – клирингова къща „Сконто съксес”” О., така и спрямо „Полимери” АД /в несъстоятелност/, а представител, считано от 12.04.2017г. до настоящия момент е управителят Е. З. Б., с разпореждане от 31.07.2018г. частната жалба е оставена без движение за отстраняване на нередовността по отношение на представителната власт, като на частния жалбоподател са дадени съответни указания. В изпълнение на указанията с молба вх. № 9114/23.10.2018г., подадена от „Полимери” АД /в несъстоятелност/, гр. Девня, представлявано от Финансово – клирингова къща „Сконто съксес” ООД, [населено място], чрез управителя Е. З. Б., представителят на частния жалбоподател е потвърдил действията, извършени от М. Н. Ш. и подадената частна жалба.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага съображения, че представеният Секторен анализ за ликвидност на малките и средни предприятия в сферата на химическата промишленост /по т. 1 от молбата за отмяна/ представлява новооткрит документ, издаден от държавен административен орган, който страната не е могла да узнае или представи до приключване на производството с влязло в сила решение, и който е от естество да промени установените коефициенти за ликвидност и изводите за неплатежоспособност на „Полимери” АД. Относно описаните в т. 2 от молбата за отмяна активи частният жалбоподател поддържа, че в резултат на липсващите комуникационен сървър и счетоводни данни тези активи представляват новооткрити факти и данни, които молителят /настоящ частен жалбоподател/ не е имал възможност да узнае, а представените във връзка с това доказателства имат характер на нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, с които не е бил в състояние да се снабди и представи по делото, като непредставянето не е резултат от липса на дължимата грижа. Частният жалбоподател релевира доводи, че в списъка с новооткрити данни и доказателства са включени и вземания на „Полимери” АД, които липсват в доказателствата и данните по делото по несъстоятелност, но се появяват на по-късен етап като вземания, търсени от синдика И. Б..
Ответникът „Електронен системен оператор” ЕАД, гр. София чрез процесуален представител юрисконсулт Б. Л. оспорва частната жалба и излага становище за правилност, законосъобразност и обоснованост на обжалваното определение по подробни съображения в писмен отговор. По отношение на първия мотив за отмяна на влязлото в сила решение поддържа, че посочените в Анализа на съществуващото състояние и развитие на сектор „Производство на химични и фармацевтични продукти” в България /наричан от частния жалбоподател Секторен анализ за ликвидност на малките и средни предприятия в сферата на химическата промишленост/ коефициенти за ликвидност биха имали значение като аргументи при формиране на правилността на решенията и не са обстоятелства, които могат да променят фактологията по спора. Относно втория мотив за отмяна на влязлото в сила решение твърди, че компютри и счетоводни документи са откраднати от офисите на „Полимери” АД след назначаването на синдика И. Б., т. е. към момента на висящото производство по установяване на неплатежоспособността на дружеството същите са били налице и следователно съдържащата се в тях информация е била известна. Поддържа, че към молбата за отмяна не са представени документи за възстановено/върнато имущество и счетоводни документи.
Синдикът на „Полимери” АД /в несъстоятелност/ И. Т. Б. чрез процесуален представител адв. Е. А. М. оспорва частната жалба, релевира доводи, че е просрочена, и поддържа становище за нейната неоснователност и правилност на обжалваното определение по подробно изложени съображения: не е доказано, че М. Г. има право да действа като представител на „Партнърс Комерс“ ЕООД, поради което същата не може да изпраща документи от името на дружеството; М. Н. Ш. е била управител и представляващ „Финансово – клирингова къща „Сконто съксес” ООД до 18.04.2011г., поради което не би могла да го представлява и да извършва действия от и за него, нито да получава или иска информацията и документите, представени с молбата за отмяна; Г. И. С. не е получавал искания за информация от М. Н. Ш. като представител на „Финансово – клирингова къща „Сконто съксес” ООД и не е предоставял информация или документи от 08.01.2016г.; част от доказателствата са изключени като доказателства по делото с определение на ВКС; описаните в т. 1. 5 от отговора доказателства и обстоятелства не са нови; Анализът на съществуващото състояние и развитие на сектор „Производство на химични и фармацевтични продукти” не е ново обстоятелство и/или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, защото не е получен от лице, представляващо „Финансово – клирингова къща „Сконто съксес” ООД, същият е публикуван, публично достъпен и известен още през 2012г. на интернет страницата на Изпълнителна агенция за малки и средни предприятия; в молбата не се твърдят и не се обосновават обстоятелства, които да са възпрепятствали страната да се снабди своевременно с Анализа; Анализът не е от съществено значение за делото, защото, дори и да се вземе предвид, не би обусловил други крайни изводи относно предмета на спора /отнася се за период 2007 – 2010г., т. е. период, различен от процесния 2010 – 2012г./; Анализът е неотносим, защото касае малки и средни предприятия, докато молителят не отговаря на тези изисквания; Анализът не съдържа данни, референтни само за химическата промишленост, а включва данни и за фармацевтичната промишленост; за да бъде открито производство по несъстоятелност са взети предвид не само коефициентите на ликвидност, но и коефициентите на рентабилност, доходност и финансова автономност на „Полимери“ АД; не са представени безспорни доказателства за времето на настъпване на твърдяната кражба на компютърни сървърни конфигурации и счетоводни книги, включително относно обхвата и съдържанието на отнетото; влезлите в сила съдебни решения, установяващи вземания от „НЕК“ ЕАД, както и решение № 2268 от 30.05.2014г. по т. д. № 2268/2013г. на В. не са нови обстоятелства/доказателства, а са нововъзникнали; активите на висока стойност, за които се твърди, че не са взети предвид, дори да се приемат за нови, не са от съществено значение, защото не биха променили крайните правни изводи; твърдените новоустановени активи по т. 2.2. до т. 2.6. от молбата са дълготрайни материални активи, поради което не се вземат предвид; не е доказано, че тези активи не са били включени в заключенията на съдебно-счетоводните експертизи; твърдените вземания от „НЕК“ ЕАД, установени със съдебни решения, не са безспорни, т. е. изискуеми и ликвидни, поради което не могат да се квалифицират като краткотрайни и бързоликвидни активи; стойността на вземанията няма съществено значение за делото.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1, ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от категорията на визираните в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:
С влязлото в сила решение № 1758/12.12.2012г. по т. д. № 1132/2012 г. на Варненски окръжен съд е обявена неплатежоспособността на „Полимери” АД, определена е начална дата на неплатежоспособност – 01.06.2010г., открито е производство по несъстоятелност, назначен е временен синдик, насрочено е първо общо събрание на кредиторите и органите на дружеството са лишени от правото на управление и разпореждане с имуществото му. С влязлото в сила решение № 1175/16.12.2013г. по т. д. № 1132/2012 г. на Варненски окръжен съд „Полимери“ АД е обявено в несъстоятелност, прекратени са дейността му и правомощията на органите на дружеството, постановена е обща възбрана и запор и започване осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността и разпределението му.
За да остави без разглеждане молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК на посочените две влезли в сила решения на Варненски окръжен съд, съдебният състав на ВКС, ТК, Първо отделение е изложил следните аргументи:
1/ Досежно позоваването на новооткрити обстоятелства и доказателства за същите въз основа на получена от бившия главен счетоводител на дружеството информация за активи и вземания на „Полимери“ АД, несъобразени в производството по т. д. № 1132/2012г. на Варненски окръжен съд, по делото не се установява молбата за отмяна на влезлите в сила решения да е подадена в срока по чл. 307, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото не се установява конкретна дата на снабдяване на молителя с приложените към молбата документи, предвид изключване на писмата, изходящи от бившия главен счетоводител на „Полимери“ АД Г. С. с дата 08.01.2016г.
2/ За пълнота съдебният състав е посочил, че изключването на документите от доказателствения материал обуславя и неоснователност на молбата за отмяна, въз основа на обстоятелствата, установими от получени от Г. С. писмени документи с писма от 08.01.2016г., тъй като се касае за обстоятелства /притежавани от дружеството активи и вземания/, които би следвало да са известни на полагащия грижата на добрия търговец. Прието е, че самото позоваване на последващото им установяване и претендиране /на вземанията/ от синдика предпоставя извод, че за същите са съществували достатъчно данни в счетоводната документация на дружеството; безспорни доказателства за времето на настъпване на твърдяната кражба на компютърни сървърни конфигурации и счетоводни книги не са представени, вкл. относно обхвата и съдържанието на отнетото; кражбата е настъпила след назначаването на синдика, т. е. не към момента на висящото производство по установяване неплатежоспособността на „Полимери“ АД и откриване на производството по несъстоятелност на дружеството. Посочено е също, че ако такива данни и доказателства не са съществували в търговската и счетоводна документация, то това обстоятелство отново изключва предпоставката, изискуема от чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, незнанието на обстоятелствата да е било не по вина на страната, доколкото се явява резултат от ненадлежното и нередовно водено счетоводство.
3/ По молбата за отмяна, основана на получен от акционер на дружеството документ – Секторен анализ на показателите за ликвидност в химическата промишленост, съставен от Изпълнителна агенция за малки и средни предприятия на 13.01.2016 год., съдебният състав на ВКС е приел, че същата е подадена в срока по чл. 307, ал. 1, т. 1 ГПК. В тази насока е изложил съображения, че автентичността на уведомлението от М. Г. в качеството й на пълномощник на акционер на „Полимери“ АД – „ Партнърс Комерс“ ЕООД, датирано на 13.01.2016г., не е оспорена. Приел е, че същото е получено от молителя, тъй като е приложено към молбата за отмяна, и доколкото датата на молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е в тримесечния срок спрямо формалното датиране на документа /уведомление/, то същата е подадена в срока по чл. 307, ал. 1, т. 1 ГПК.
4/ За да направи извод, че молбата за отмяна е недопустима и в тази й част, съдебният състав на ВКС е изложил следните аргументи: Соченото обстоятелство не касае аспект от конкретното финансово състояние на дружеството, преценен различно от съда, предвид незнание на установими от секторния анализ факти; наличието на съществуващи предприятия с по-ниски от коефициентите за ликвидност на „Полимери“ АД в сектора към момент, различен от момента, към който е съобразена платежоспособността на „Полимери“ АД – 2011г., не обуславя извод за неговата платежоспособност; документът не е от естество да промени сам по себе си установените за „Полимери“ АД коефициенти за ликвидност. Съдебният състав на ВКС е приел, че соченото обстоятелство е приравнимо на „знание за платежоспособност“, твърдяно от длъжника, поради което не отговаря на предпоставката на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК да бъде неизвестно обстоятелство по причина, за която молителят не отговаря; касае се за аргументи, относими към проверката за правилност на решенията, а не за обстоятелства от естество да променят фактологията на спора.
5/ Относно искането за отмяна на влязлото в сила решение № 1175/16.12.2013г. по т. д. № 1132/2012г. на Варненски окръжен съд е посочил, че данните от секторния анализ и твърдените новоустановени активи на дружеството, несъобразени от съдебно-икономическата експертиза, нямат отношение към предмета на спора, по който е постановено решението за обявяване на „Полимери“ АД в несъстоятелност и прекратяване дейността на дружеството.
6/ Според съдебния състав на ВКС молбата за отмяна не визира фактически обстоятелства и/или писмени доказателства по установяване на релевантни за спора фактически обстоятелства, които страната е била в невъзможност да узнае или представи до приключване на производството с влязло в сила решение. Поради това, че наведените от молителя обстоятелства са негодни да бъдат подведени за проверка към формално твърдяното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК, нито удовлетворяват друго предвидено в чл. 303 ГПК основание за отмяна, съдебният състав е заключил, че молбата следва да се остави без разглеждане, като се е позовал и на задължителните указания на т. 10 от Тълкувателно решение № 7/31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС.
7/ Относно узнатата недействителност на апортна вноска в „Полимери инвест“ ЕООД, прогласена със съдебно решение, по иск на синдика, съдебният състав на ВКС се е позовал на аналогични съображения: поради това, че обстоятелството е възникнало след влизане в сила на решенията – предмет на молбата за отмяна, то същото е несъвместимо с хипотезата на чл. 303, ал. 1, пр. 1 ГПК; това обстоятелство не може да бъде подведено и към чл. 303, ал. 1, пр. 2 ГПК, тъй като не се твърди молителят да се е позовавал на недействителност на апорта в хода на съдебното производство по установяване на неплатежоспособността му, доколкото чл. 303, ал. 1, пр. 2 ГПК визира „новооткрити“ документи, но по отношение надлежно въведени в спора факти и обстоятелства.
8/ Молбата за отмяна в тази й част се явява недопустима и поради недоказване на спазването на срока по чл. 307, ал. 1, т. 1 ГПК. Посочено е, че молителят се позовава на узнаване на решението, независимо, че е бил страна в производството, от уведомление на Н. Б. от 12.01.2016г., оспорено от ответната страна, оригиналът на което не е представен от молителя, въпреки изричното разпореждане на съда, поради което документът е изключен от доказателствения материал.
Обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е правилно.
За да бъде допустима молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо същата да бъде подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на отмяна подлежат влезли в сила съдебни решения, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. За основателността на молбата е необходимо невъзможността за попълване на делото с доказателствен материал да е обективна, а не отмяната да се ползва като средство за поправяне на допуснатите от страната грешки или отстраняване на нейната небрежност. Новите доказателства могат да бъдат и относно факти, които са твърдени от страната, но не са били доказани поради липсата на тези документи, за чието съществуване страната не е знаела, или, дори и да е знаела, не е била в състояние да се снабди с тях. Незнанието или непредставянето на писмените доказателства следва да се дължи на обективни причини, а не на липсата на нормално дължимата грижа на заинтересованата страна.
Съгласно т. 10 на Тълкувателно решение № 7/2014г. от 31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС молителят трябва да изложи твърдения за фактите, включени в основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, които обосновават неправилност на влязлото в сила решение, а когато отмяната се основава на непълнота на фактическия или доказателствен материал по делото, установена след влизане в сила на решението, т. е. по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, молителят е задължен да представи писмените доказателства като условие за редовност на молбата. Когато писмените доказателства се представят във връзка с основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, молителят трябва да посочи и докаже кога и при какви обстоятелства се е снабдил с тези доказателства, с оглед на качеството им на новооткрити и преценка на спазване на срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. В производството по отмяна молителят не може да въвежда твърдения, които биха представлявали основания за касационно обжалване на решението. Съгласно т. 16 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС преценката, дали по естеството си твърдените от ищеца факти са от „съществено значение”, обуславя допустимостта на иска, докато неговата основателност е свързана с доказването на тези факти.
В настоящия случай частният жалбоподател – молител е посочил следните основания за отмяна на влезлите в сила решение № 1758/12.12.2012г. и решение № 1175/16.12.2013г., двете по т. д. № 1132/2012г. на Варненски окръжен съд:
1/ Секторен анализ на показателите за ликвидност в химическата промишленост, съставен от Изпълнителна агенция за малки и средни предприятия, за който молителят е уведомен от един от акционерите на „Полимери“ АД с писмо от 13.01.2016г. Молителят поддържа, че от този анализ се установява, че стойността на показателите за ликвидност за периода 2008 – 2010г. на по-големите предприятия от сектор „Производство на химични и фармацевтични продукти“ е под 2, а именно: обща ликвидност – 1,45 за 2007г., 1,48 за 2008г., 2,09 – за 2009г. и 1,92 – за 2010г.; бърза ликвидност – 0,88 за 2007г., 0,92 за 2008г., 1,40 за 2009г. и 1,39 за 2010г. и незабавна ликвидност – близък до 0,3 за всяка от четирите години. Счита, че коефициентите за ликвидност над единица сочат на притежавани от предприятието повече краткотрайни активи, отколкото са задълженията му и следователно на платежоспособност. Поради това поддържа тезата за неправилност на извода на Варненски окръжен съд, че дружеството е в състояние на неплатежоспособност.
2/ Молителят се позовава на новоустановено наличие на активи на висока стойност, които не са били съобразени при установяване финансовото състояние на дружеството и определяне коефициентите за ликвидност, поради кражба на сървърни конфигурации и счетоводни документи, извършена след назначаване на синдика. Поддържа, че в хода на производството по осребряване на имуществото на несъстоятелния длъжник и след възстановяване на откраднати сървърни конфигурации и счетоводни документи на дружеството, след отправено запитване до бившия главен счетоводител Г. С. на „Полимери“ АД /в несъстоятелност/ същият им е предоставил с писмо от 08.01.2016г. документи за активи на значителна стойност: около 15 000 тона натриева основа /луга/, резервоар за очистена сода каустик 4 500 куб. м., резервоар за диафрагмена сода каустик 4 500 куб. м., 5 броя резервоари за сода каустик, 2 броя тръбопроводи за сода каустик, расолопровод в [населено място] /солно находище/, продадени с постановление за възлагане от 13.01.2015г. движими вещи, ремаркета и жп цистерна за солна киселина. Като доказателства за новооткрити обстоятелства са посочени обявления на синдика на „Полимери“ АД /в несъстоятелност/ за публична продан на посочените активи на дружеството и постановление за възлагане от публична продан, които активи не са намерили отражение в описаните от вещото лице, изготвило заключението на съдебно-икономическата експертиза активи или са описани с нулева балансова стойност.
3/ В т. 3 от молбата за отмяна се твърдят новоустановени вземания към „НЕК“ ЕАД, по отношение на които по искове, предявени от синдика срещу „НЕК“ ЕАД са постановени съдебни решения през периода от 2012г. до 2015г. вкл., като едно от делата е висящо пред Софийски апелативен съд. Молителят се позовава на предоставена от бившия главен счетоводител на дружеството Г. С. Рекапитулация на вземанията към 30.06.2013г., установяваща според него, че при разглеждането на делото по несъстоятелност не са взети предвид краткосрочни изискуеми вземания на „Полимери“ АД към „НЕК“ ЕАД на значителна стойност общо 54 574 565,54 лв.
4/ Молителят се позовава и на изпратено с писмо от 12.01.2016г. от „Полимери Инвест“ АД Решение № 2268/2014г. по т. д. № 2268/2013г. на Варненски окръжен съд, с което по предявен от синдика иск е обявена за недействителна извършена от дружеството апортна вноска в капитала на „Полимери инвест“ АД на стойност 77 806 000 лв., направена преди откриване на производството по несъстоятелност – на 15.11.2011г. Молителят поддържа становище, че този актив остава в патримониума на „Полимери“ АД и заедно с останалите, изброени в т. 2 и 3 от молбата за отмяна и несъобразени в производството по несъстоятелност, активи формира стойност от 200 000 000 лв., която значително променя финансовото състояние на дружеството и релевантните коефициенти за неговата ликвидност.
Молбата за отмяна в частта по първото фактическо твърдение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, основано на получен от един от акционерите на „Полимери“ АД /в несъстоятелност/ документ – Секторен анализ на показателите за ликвидност в химическата промишленост, съставен от Изпълнителна агенция за малки и средни предприятия /т. 1 от молбата/, е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. За да направи този извод, настоящият съдебен състав съобразява датата на подаване на молбата за отмяна – 18.01.2016г. и факта, че уведомлението от 13.01.2016г., с което „Партнърс Комерс“ ЕООД чрез пълномощник М. Ж. Г. е изпратило посочения документ на „Полимери“ АД и негови акционери, е валидно, тъй като неговата автентичност не е оспорена своевременно.
Посоченото писмено доказателство и фактите, за които се представя /показателите за ликвидност за периода 2008 – 2010г. на по-големите предприятия от сектор „Производство на химични и фармацевтични продукти“ под 2/, не представляват релевантни за спора доказателства и фактически обстоятелства, които страната е била в невъзможност да узнае или да представи до приключване на производството с влязло в сила решение, тъй като посоченият Секторен анализ е публикуван на интернет страницата на Изпълнителна агенция за малки и средни предприятия /редактирана последно на 02.10.2012г./ преди постановяване на Решение № 1758/12.12.2012г. по т. дело № 1132/2012г. на Варненски окръжен съд. Молителят не е изложил в молбата за отмяна твърдения за конкретни факти, които обективно са го възпрепятствали да се снабди с него.
П. към молбата за отмяна Секторен анализ и установените с него факти не представляват доказателство и факти от съществено значение, обуславящи допустимостта на молбата, тъй като се отнасят до малки и средни предприятия, докато „Полимери“ АД /в несъстоятелност/ не отговаря на съответните изисквания за такова предприятие, както и поради това, че се анализира общото и финансовото състояние на малките и средните предприятия в сектора за периода от 2007 до 2010г., докато изследваният в Решение № 1758/12.12.2012г. по т. дело № 1132/2012г. на Варненски окръжен съд период за преценка на финансовото състояние на „Полимери“ АД /в несъстоятелност/ е от 2010 до 2012г. Поради това правилна е преценката на съдебния състав на ВКС в обжалваното определение, че наличието на предприятия с по-ниски коефициенти за ликвидност от тези на „Полимери“ АД /в несъстоятелност/ към момент, различен от момента, към който е съобразена платежоспособността на „Полимери“ АД – 2011г., не е в състояние да промени извода за неплатежоспособност.
Относно останалите, посочени в т. 2, 3 и 4 в молбата за отмяна факти и обстоятелства, аргументите за недопустимост на молбата в посочените части поради неустановяване на конкретна дата на снабдяване на молителя с приложените документи са правилни и съответстват на данните по делото. По повод направеното оспорване на автентичността на представените молба от 06.01.2016г., изходяща от М. Ш., два отговора от бившия главен счетоводител на „Полимери“ АД Г. С. от 08.01.2016г. и уведомление от 12.01.2016г. от Н. Й. Б. в качеството му на изпълнителен директор на „Полимери Инвест“ АД в съдебно заседание на 24.10.2016г. по т. дело № 1284/2016г. на ВКС, ТК, I т. о. е открито производство по оспорване на посочените доказателства и е предоставена възможност на молителя в 7-дневен срок да представи с отговора оригиналите на посочените документи. Въпреки предоставената възможност молителят не е представил оригиналите на оспорените доказателства, поради което в съдебно заседание на 25.09.2017г. по същото т. дело № 1284/2016г. на ВКС, ТК, I т. о. съдебният състав е изключил от доказателствата по делото горепосочените оспорени писмени доказателства. При това положение се налага извод, че молителят не е доказал датата на снабдяване с приложените документи, посочени в т. 2, 3 и 4 от молбата за отмяна.
Твърдението в молбата за отмяна, че кражбата на сърварни конфигурации и счетоводни документи е настъпила след назначаването на синдика, поради което след тяхното възстановаване през м. януари 2016г. молителят е установил наличие на активи на висока стойност, също не отговаря на изискването на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Кражбата не е осъществена по време на висящността на производството по т. дело № 1132/2012г. на Варненски окръжен съд, а след постановяване на Решение № 1758/12.12.2012г., поради което комуникационният сървър и счетоводните документи са съществували до края на устните състезания по делото по несъстоятелност и са могли да бъдат предоставени за изготвяне на заключенията на съдебно-счетоводните експертизи при полагане на дължимата грижа.
Посочените в т. 2 от молбата за отмяна обявления на синдика на „Полимери“ АД /в несъстоятелност/ за публична продан на конкретни активи на дружеството и постановление за възлагане от публична продан също нямат характер на нови доказателства, нито доказват откриването на нови факти по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Предприемането на действия от синдика за публична продан на съответните активи означава, че за тях са съществували достатъчно данни в счетоводната документация на дружеството. Обосновано е и изразеното в обжалваното определение разбиране, че ако такива данни и доказателства не са съществували в търговската и счетоводна документация, то това обстоятелство отново изключва предпоставката на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК незнанието да не е по вина на страната, доколкото се явява резултат от ненадлежно и нередовно водено счетоводство.
Установяването на краткосрочни изискуеми вземания на „Полимери“ АД към „НЕК“ ЕАД със съдебни решения, постановени през периода от 2012г. до 2015г. вкл. по предявени от синдика на „Полимери“ АД /в несъстоятелност/ срещу „НЕК“ ЕАД осъдителни искове /т. 3 от молбата за отмяна/, също не може да бъде подведено под хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. От една страна, постановените през 2012 – 2015г. решения представляват новосъздадени доказателства, а от друга страна, уважаването на осъдителните искове е в резултат на конкретни факти, данни и доказателства, които биха могли да бъдат известни на „Полимери“ АД и съответно с които би могло да се снабди при полагане на необходимата дължима грижа на добрия търговец.
Относно обявената с Решение № 2268/2014г. по т. д. № 2268/2013г. на Варненски окръжен съд недействителност на апортна вноска в капитала на „Полимери инвест“ АД, направена на 15.11.2011г. /т. 4 от молбата за отмяна/, правилно съдебният състав на ВКС, ТК, I т. о. е приел, че се касае до нововъзникнало обстоятелство, което е несъвместимо с хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Решението е постановено по иск, предявен от синдика срещу „Полимери“ АД /в несъстоятелност/ и „Полимери инвест“ АД, на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. Решенията по исковете, предявени на някое от основанията по чл. 646 и чл. 647 ТЗ, не могат да се квалифицират като писмени доказателства по установяване на релевантни за спора относно наличието на състояние на неплатежоспособност фактически обстоятелства, предвид целта на тези искове и техния характер – средство за попълване на масата на несъстоятелността и имат за цел да обезпечат равенството на кредиторите в производството по несъстоятелност. Разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ урежда относителна недействителност на възмездната сделка в смисъл, че недействителността се прогласява само по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Обстоятелството, че този актив остава в патримониума на „Полимери“ АД, означава, че с него се уголемява масата на несъстоятелността, но същият не може да обуслави извод за промяна на релевантните коефициенти на ликвидност.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че аргументите на съдебния състав на ВКС, ТК, I т. о. за недопустимост на молбата за отмяна поради това, че същата не визира фактически обстоятелства и писмени доказателства по установяване на релевантни за спора фактически обстоятелства, които страната е била в невъзможност да узнае или представи до приключване на производството с влязло в сила решение, както и поради това, че наведените от молителя обстоятелства са негодни да бъдат подведени за проверка към формално твърдяното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК, нито удовлетворяват друго предвидено в чл. 303 ГПК основание за отмяна, са правилни, съответстват на данните по делото и са съобразени с константната практика на ВКС, включително Тълкувателно решение № 7/31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, т. 10. Обжалваното определение е законосъобразно, обосновано и постановено е при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора разноски на частния жалбоподател не се дължат. Частният жалбоподател трябва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на масата на несъстоятелността на „Полимери“ АД /в несъстоятелност/ чрез синдика направените разноски за настоящото производство в размер 1 932 лв. /хиляда деветстотин тридесет и два лева/ – платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 270 от 30.10.2017г. по т. дело № 1284/2016г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение.
ОСЪЖДА „Полимери“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК[ЕИК], гр. Девня, Индустриална зона, Административна сграда да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „Полимери“ АД /в несъстоятелност/ чрез синдика И. Т. Б. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 1 932 лв. /хиляда деветстотин тридесет и два лева/ – платено адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.