О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
гр. София, 07.02.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1557 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Х. и Н. Н. -Х. с вх. на ВТАС № 6/02.01.2018г. срещу решение № 248 от 17.11.2017г. по в.т.д. № 298 / 2017г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение № 81 от 27.12.2016г. по т.д. № 46 / 2016г. на Окръжен съд – Ловеч в частта, с която са отхвърлени предявените по реда на чл.212 ГПК инцидентни установителни искове от жалбоподателите против „Алианц Банк България” АД, гр. София, че ипотечното право на банката по договор за учредяване на договорна ипотека по нот.акт № 120, том І, рег. № 1287, дело № 104 от 2010г. по описа на Нотариус Б. К., вписан под № 337 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд –Троян, вписан в АВ, Служба по вписванията с вх. № 612 от 16.04.2010г., акт № 50, том І, дело № 294 от 16.04.2010г., не съществува, поради липса на съгласие, и като последица се иска на основание чл.537, ал.2 ГПК отмяна на нот.акт. Същите са депозирали и касационна жалба с вх. на ВТАС № 1158/19.01.2018г. срещу постановеното по реда на чл.250 ГПК решение № 11 от 16.01.2018г. по в.т.д. № 298 / 2017г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата им за допълване на решението чрез произнасяне по възражение за погасяване на вземането на банката по давност.
Касаторите намират обжалваните решения за необосновани и неправилни, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърдят, че въззивният съд не е разгледал и не се е произнесъл по релевирано от тях в качеството им на ипотекарни длъжници възражение за изтекла погасителна давност на вземането на банката. Същевременно поддържат, че не е налице валидно възникнало и дадено от ипотекарните длъжници съгласие за поето ипотечно задължение за обезпечаване на чужд дълг, тъй като с анекс № 4 от 22.03.2010г. към договор за банков кредит № 30783/7.08.2008г. не е предвидено обезпечение – ипотека върху имота, описан в нотариален акт № 120/2010г., за който банката твърди, че обезпечава вземането й.
Ответникът по жалбата и ищец по делото, „Алианц Банк България” АД, в писмен отговор изразява становище, че липсват на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационния контрол, съответно се сочат доводи за неоснователност на жалбите.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивната инстанция е приела следното от фактическа страна:
От приложения по делото договор за банков кредит № 30786 от 07.08.2008г. съдът е установил, че „Алианц Банк България” АД е предоставила на „ЛИАЛ Апипродукт БГ” ООД банков кредит в размер на 225 000 евро – за оборотни средства, с краен срок за погасяване 06.08.2009г.
С договор за учредяване на договорна ипотека, сключен на 07.08.2008г., обективиран в нот.акт № 098, том ІV, рег.№ 5343, дело № 633/2008г. на Нотариус Б. К., рег.№ 337 ответниците М. Х. и Н. Х. са учредили в полза на ищеца „Алианц Банк България” АД за задължение на „ЛИАЛ Апипродукт БГ” ООД по договора за банков кредит ипотека върху собствения си имот с кадастрален № 43089.860.2, находящ се в с. Гумощник, махала „Лакарево”, община Троян, област Ловеч, по КК, одобрена със заповед РД -18-11-7/14.03-2005г. на началника на СК –Ловеч, с площ от 1211 кв.м., заедно с построената в него сграда с кадастрален № 43089.860.2.1 представляваща двуетажна еднофамилна жилищна сграда – масивна с частични стоманно-бетонни елементи, със застроена площ 133 кв.м.
С договор за учредяване на договорна ипотека, сключен на 16.04.2010г., обективиран в нот.акт № 120, том І, рег.№ 1287, дело № 104/2010г. на Нотариус Б. К., рег.№ 337 ответниците М. Х. и Н. Х. са учредили в полза на ищеца „Алианц Банк България” АД за задължение на „ЛИАЛ Апипродукт БГ” ООД по договора за банков кредит от 7.08.2008г. за сумата от 225 000 лева, ипотека върху собствения си имот с кадастрален № 43089.860.2, находящ се в с. Гумощник, махала „Лакарево”, община Троян, област Ловеч, по КК, одобрена със заповед РД -18-11-7/14.03-2005г. на началника на СК –Ловеч, с площ от 1262 кв.м., заедно с построената в него сграда с кадастрален № 43089.860.2.1 представляваща двуетажна еднофамилна жилищна сграда –масивна с частични стоманно-бетонни елементи със застроена площ 127 кв.м.
От приложеното по делото удостоверение с изх.№ 25-63863-1720/2014г. от АГКК е установено, че описаните в нот. акт № 098/2008г. и в нот.акт № 120/2010г. имоти са идентични.
Решаващият състав е достигнал до извода за неоснователност на предявените от ипотекарните длъжници – касатори инцидентни установителни искове за несъществуване на ипотечно право в полза на банката, поради липса на съгласие. Същевременно след обсъждане същността на ипотечния договор съдът е заключил, че в настоящия случай той съдържа реквизитите по чл.167 ЗЗД, тъй като в него е описано обезпеченото вземане и е подписан от ипотекираните длъжници. Намерил е за ирелевантно обстоятелството, че нот.акт № 120/2010г. препраща към анекс № 4, тъй като изрично в акта е посочено, че ипотеката е учредена за обезпечаване точното изпълнение на условията по договора за банков кредит, а анекс № 4 няма отношение към размера на вземането.
Апелативният състав, с постановеното по реда на чл.250 ГПК решение се е произнесъл, че направеното от ипотекарните длъжници възражение за погасяване на вземането на банката по давност е относимо само към предявения осъдителен ипотечен иск, а не към инцидентния установителен иск. За да остави без уважение депозираната от ответниците – ипотекарни длъжници молба по чл.250 ГПК, съдът е посочил, че осъдителният иск против ипотекарните длъжници е оставен без разглеждане като недопустим, с оглед на което съдът не се е произнесъл относно възражението за погасителна давност по този иск, поради което е направил извод, че не е налице непълнота на решението.
В изложенията към двете жалби се иска допускане на касационно обжалване на атакуваните решения на основание чл. 280, ал.1, т.1 и ал. 2, предл, последно ГПК, като поставят следните правни въпроса: „1/ Задължен ли е въззивния съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, като конкретно, ясно и точно изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои дава вяра, на кои не, кои възприема и кои не?; Считат, че този въпрос е разрешен в противоречие с ППВС №1/1953г.; 2/ При условията на ограничения въззив, съдът дължи ли произнасяне за правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, както и служебно по валидността на решението изцяло и по допустимостта му в обжалваната част, а също и за спазването на императивни разпоредби на материалния закон?; 3/ Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред първата инстанция доказателствен материал и по свое вътрешно убеждение и според разпореденото в закона да направи своите фактически и правни изводи, за да достигне до свое съдебно решение, което да намери отражение и в мотивите на съдебния му акт?” Касаторът се позовава на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като цитира следната съдебна практика: решение № 415/25.01.2012г. по гр.д. № 1332/2010г. на І г.о. на ВКС и решение № 217/09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ІV г.о. на ВКС.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията по чл.280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предложение последно ГПК за допускане на касационно обжалване.
Несъстоятелно е твърдението на касаторите, на което се основава въпрос № 1 в изложенията, че въззивната инстанция е следвало да обсъди възражението за погасителна давност и свързаните с това доводи относно изискуемостта на вземанията на банката. Осъдителното решение по иска срещу същинския длъжник не е обжалвано, като с въззивното решение е обезсилено решението на първата инстанция по осъдителните искове срещу касаторите – ипотекарни длъжници и производството по тях е прекратено, в която част въззивното решение е влязло в сила. Възражението за погасителна давност на вземанията на банката е защитен способ срещу осъдителните претенции и същото не се обхваща от предмета на субективно съединените инцидентни установителни искове за несъществуване на ипотечното право по нот.акт № 120, том І, рег. № 1287, дело № 104 от 2010г. по описа на Нотариус Б. К., поради липса на съгласие, изведено от твърдението, че в анекс № 4 от 22.03.2010г. към договор за банков кредит № 30783/7.08.2008г. не е предвидено обезпечение – ипотека върху имота, описан в нотариален акт № 120/2010г. Доколкото предметът на инцидентните установителни искове не обхваща съществуването на обезпеченото вземане, с оглед обстоятелствата, на които те са предявени, спрямо първи въпрос не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.
По отношение на останалите въпроси също не намира проявление общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като апелативният съд е обсъдил всички относими към предмета на инцидентните установителни искове доказателства и доводи на страните в тяхната съвкупност, като решаващият състав е извършил самостоятелна преценка на доказателствата и фактите по делото, съобразно оплакванията и твърденията на страните.
По процесуалноправните въпроси въззивният съд се произнесъл в съответствие със задължителната практика на ВКС: ППВС №1/53г., ППВС № 7/65г., ППВС № 1/85г., ТР №1/4.01.2001г. и ТР№1/9.12.2013г. на ОСГТК на ВКС и множество решения на ВКС по чл.290 ГПК., поради което не е налице и допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Формалното твърдение за очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК не е основание за допускане на касационно обжалване, като въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Предвид изложеното, въззивните решения не следва да бъдат допуснати до касационен контрол.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 248 от 17.11.2017г. по в.т.д. № 298 / 2017г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение № 81 от 27.12.2016г. по т.д. № 46 / 2016г. на Окръжен съд –Ловеч в частта, с която е отхвърлен предявените по реда на чл.212 ГПК инцидентни установителни искове от М. Х. и Н. Н. -Х. против „Алианц Банк България” АД, гр. София, че ипотечно право на банката по договор за учредяване на договорна ипотека на нот.акт № 120, том І, рег. № 1287, дело № 104 от 2010г. по описа на Нотариус Б. К., вписан под № 337 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд –Троян, вписан в АВ, служба по вписванията, с вх. № 612 от 16.04.2010г., акт № 50, том І, дело № 294 от 16.04.2010г., не съществува, поради липса на съгласие и като последица, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, се иска отмяна на нот.акт., както и на постановеното по реда на чл.250 ГПК решение № 11 от 16.01.2018г. по в.т.д. № 298 / 2017г. на Апелативен съд – Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.