2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
гр. София, 08.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2275 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на С. Б. И. като ЕТ „С. И.“, представляван от адв. Г. Г., с която е направено искане за изменение на постановеното по делото определение № 486 от 17.07.2019г. в частта за присъдените на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 18 000 лева поради прекомерност. Молителят поддържа, че съобразно цената на иска минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004г. възлиза на 10 336,17 лева, а присъденото адвокатско възнаграждение значително го надхвърля. Твърди още, че уговореното възнаграждение на процесуалния представител на ответника е както за изготвяне на отговор на касационната жалба пред ВКС, така и за процесуално представителство пред ВКС, каквото в случая не е осъществявано, поради което и не следва да се присъжда изцяло. Твърди, че дори и минималният размер на адвокатското възнаграждение, възлизащо на 10 336,17 лева, е прекомерен с оглед липсата на фактическа и правна сложност на спора, поради което прави искане за присъждане на минимално възнаграждение пред ВКС в размер на 500 лева съгласно чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004г. Поради това прави искане за изменение на постановеното определение в частта за разноските, като на ответника бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, евентуално – в размер на 10 336,17 лева.
Ответникът „АЛМАГЕСТ“ АД, представляван от адв. Е. Е. и адв. Д. П., оспорва направеното искане. Поддържа, че размерът на адвокатското възнаграждение съобразно цената на иска, определено по правилото на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. и § 2а, предл.2 от ДР на Наредбата, възлиза на 16 537,87 лева и следователно заплатеното от него адвокатско възнаграждение е минимално завишено. Сочи, че разпоредбата на чл.9, ал.3 от Наредбата е неприложима, тъй като тази разпоредба визира минимален размер на възнаграждението за адвокатска защита в хипотеза, когато изначално е ангажирана адвокатска защита в по-малък обем, който не включва процесуално представителство, докато в случая на адвокатското дружество е възложено да представлява и защитава клиента в производството пред ВКС, т.е. е възложено процесуално представителство, съдействие и защита в пълен обем. Излага и съображения за неприложимост на минимума от 500 лева.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди направеното искане, намира следното:
Молбата е постъпила в срока по чл.248 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С постановеното по делото определение № 486 от 17.07.2019г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и касаторът С. Б. И. като ЕТ „С. И.“ е осъден да заплати на ответника „Алмагест“ АД разноски за касационната инстанция в размер на 18 000 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед обжалваемия интерес по делото, възлизащ на 612 578 лева, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство е 13 781,56 лева без ДДС, определен съобразно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004г., съответно 16 537,87 лева с ДДС, съгласно §2а от ДР на Наредба № 1/2004г. Неоснователно е искането на молителя, основано на разпоредбата на чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004г., тъй като в настоящия случай предметът на договора за правна защита и съдействие обхваща цялото касационно производство и не е ограничен до депозиране на отговор на касационната жалба и следователно не е налице визираната в посочената разпоредба хипотеза.
Направеното искане за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК също е неоснователно, тъй като договореното възнаграждение надхвърля незначително минималния размер по Наредба № 1/2004г. и не се явява прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Б. И. като ЕТ „С. И.“, представляван от адв. Г. Г., за изменение на определение № 486 от 17.07.2019г. по т.д. № 2275/2018г. на ВКС, ТК, II т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: