1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 606
[населено място], 07.11.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1978 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ЗАД „Консалтингова група Бизнес Развитие“, [населено място], Руска Федерация, чрез Адвокатско дружество „Б. и С.“, представлявано от управителя адв. Л. Б. срещу определение № 169 от 10.04.2018 г. по в. ч. гр. дело № 223/2018 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е потвърдено определение № 2001 от 04.12.2017 г. по гр. дело № 2228/2017 г. на Районен съд Велико Търново, Гражданско отделение, 17-ти състав. С посоченото първоинстанционно определение е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК искова молба с вх. № 12930/12.07.2017г., подадена от ЗАД „Консалтингова група Бизнес Развитие“, [населено място], Руска Федерация срещу „Сигма Инвестмънт“ ЕООД, [населено място] като нередовна и производството по гр. дело № 2228/2017 г. на Районен съд Велико Търново е прекратено.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на основание чл. 280, ал. 2 ГПК поради очевидна неправилност на определението и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за редовността на връчването в противоречие с приетото в практиката на ВКС Определение № 111 от 04.07.2017 г. по гр. д. № 2389/2017 г. на ВКС, ІІ г. о.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след проверка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, подадена е от адвокат и е приложено изложение на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК.
Въззивният съд е споделил напълно фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК е препратил към подробните мотиви на първоинстанционното определение. Приел е, че разпоредбата на чл. 35 ЗАдв. е неотносима към спора, тъй като урежда отношенията между адвоката и клиента, предвижда възможност страната да оттегли пълномощието си от адвоката, но по делото липсват такива данни, като липсва хипотеза, в която адвокатът да депозира отказ от пълномощно. Поради това, съставът на Окръжен съд Велико Търново е счел, че към момента на съобщаване на нередовността на исковата молба чрез пълномощника на ищеца е налице редовно връчване на съдебните книжа, което кореспондира и с разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ГПК в хипотезата на отказ да приеме съобщението.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т.1, 2 и 3 и ал. 2 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК касаторът, респ. частният жалбоподател е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Ако касаторът/частният жалбоподател не посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора/частния жалбоподател и сочените от него в частната касационна жалба и изложението към нея факти и обстоятелства и направените оплаквания за нарушения на съдопроизводствени правила. В настоящия случай частният жалбоподател не е формулирал релевантния правен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното определение, който според твърдението му е основание за касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Частичната формулировка, че „въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за редовността на връчването, при противоречие с приетото в практиката на ВКС, изразено в приложеното Определение № 111 от 04.07.2017 г. по гр. д. № 2389/2017 г. на ВКС, ІІ г. о., което е основание за допускане по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК“, не обосновава извод за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Дали съобщението за отстраняване на нередовностите на исковата молба е редовно връчено или не, е въпрос, относим към правилността на въззивното определение, но не представлява релевантен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваващ допускане на касационно обжалване.
Що се отнася до поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение, следва да се приеме, че крайният извод на постановеното определение на Окръжен съд Велико Търново не е очевидно неправилен. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по см. на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, обжалваното въззивно определение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание.
Обстоятелството, че съдебният състав не е отчел факта, че в исковата молба процесуалният представител адв. Н. К. е посочен и като съдебен адресат, не води до извод за очевидна неправилност. Съгласно чл. 51, ал. 3 ГПК адвокатът не може да откаже получаването на съобщението на своя доверител, освен при оттегляне на пълномощното по реда на чл. 35, отказ от пълномощие по чл. 36, както и когато от пълномощното недвусмислено личи, че не се отнася за инстанцията, за която е призоваването. Съгласно разпоредбата на чл. 39 ГПК, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. Съдебният адресат може да е, както пълномощника на страната по делото, така и друго лице, овластено да извършва действия по получаване на съдебни книжа от името на страната. Когато пълномощникът е посочен и като съдебен адресат, оттеглянето на пълномощното на процесуалния представител по чл. 35 ГПК или отказът от пълномощие по чл. 36 ГПК не води автоматично до отпадането му като съдебен адресат. След като страната не е заявила изрично, че не желае връчване на съобщения на съдебния адресат, съдът е длъжен да извърши връчването на съобщенията по реда на чл. 39, ал. 1, предл. първо ГПК.
В случая в исковата молба пълномощникът адв. Н. К. е посочен в исковата молба и за съдебен адресат. Връчването на съобщението с разпореждането за отстраняване на нередовностите на исковата молба на съдебния адресат е редовно връчване по смисъла на закона. От момента на връчване на съобщението е започнал да тече процесуалният срок по чл. 129, ал. 2 ГПК. Отказът от упълномощаване не означава отпадане на качеството лице за получаване на съдебните книжа. след като ищецът – частен жалбоподател не е заявил, че не желае връчване на съобщенията на съдебния адресат. В този смисъл е трайната практика на ВКС – Определение № 730 от 20.10.2014г. по ч. т. д. № 2286/2014г. на ВКС, ТК, I т. о., Определение № 364 от 10.05.2012г. по ч. т. д. № 132/2012г. на ВКС, ТК, II т. о. и др. Като е потвърдил определението на Великотърновски районен съд, въззивната инстанция не се е отклонила от трайноустановената практика на ВКС, нито е постановила очевидно неправилен съдебен акт.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 169 от 10.04.2018г. по в. ч. гр. дело № 223/2018г. на Окръжен съд Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.