2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 720
гр. София,06.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в открито заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2841 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Д. Д., представляван от адв. Т. С., срещу определение № 187 от 25.09.2019г. по т.д. № 2011/2019г. на ВКС, ТК, I т.о., с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на влязлото в сила решение № 21 от 18.01.2018г. по т.д. № 542/2017г. на Варненски апелативен съд на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като по изложените и повторени в частната жалба подробни съображения въззивният съд е подменил спорния предмет по делото в отклонение от диспозитивното начало на гражданското съдопроизводство. В тази връзка счита, че посочените твърдения за наличие на основанието по чл.303, ал.1, т.5, предл.1 ГПК са в пълно съответствие с документираните процесуални действия на ищеца в производството. Поради това поддържа, че вследствие нарушаване на съответните процесуални правила относно определяне на спорния предмет е бил лишен от възможността ефективно да участва лично или чрез свой представител в производството по делото. Твърди, че с възприемането на нов, различен от заявения с исковата молба, предмет на спора, въззивният съд е отнел напълно гарантираното му право да участва в процеса и да осъществи правото си на защита. В тази връзка счита, че фактическото отнемане на възможността му да участва в производството е достатъчна предпоставка да се приеме, че делото е останало непопълнено с отнасящи се за спора обстоятелства и че не са били обсъдени евентуалните му възражения по претенциите на кредитната институция, свързани с банковия заем, с положението на главния длъжник, с действителността на договора за поръчителство и др. Твърди, че фактическото му присъствие в съдебната зала, на което се позовава съставът на ВКС в атакуваното определение, не попълва съдържанието на ефективната съдебна защита, гарантирана на българските граждани с международните договори, по които страна е и Република България, а възможността на ответника да организира своята защита е предопределена не само от своевременното му уведомяване за предстоящи процесуални действия, тъй като ефективната защита предполага и тъждество на спорния предмет на делото. По изложените съображения моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на състава на ВКС за разглеждане по същество на молбата за отмяна.
Ответникът „Прокредит Банк /България/“ ЕАД не представя отговор на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
В обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че молбата за отмяна на влязло в сила въззивно решение в частта й, визираща основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Приел е, че посоченото основание, извън хипотезата на невъзможност на страната да участва в делото поради особени непредвидени обстоятелства, каквато не се поддържа, винаги предполага твърдение за нарушено от съда съдопроизводствено правило, лишило страната от възможност за участие по делото в съответната инстанция. Изложил е съображения, че отмяната в тази хипотеза е санкция за възможната неправилност на постановения без участието или при нарушеното й участие съдебен акт, като нарушения, засягащи ефективността на извършени от страната действия, предпоставящи неправилността на акта или недопустимостта му /какъвто би бил резултатът при нарушение на принципа за дизпозитивното начало в процеса/, нямат отношение към основанието по чл.303, ал.1, т.5, предл.първо ГПК, след като страната е участвала и е могла да се позове на същите по реда на инстанционния контрол на съдебното решение. С оглед на това е приел, че липсата на твърдение за обстоятелства, касаещи фактическото й участие при разглеждането на делото, постановеният акт по който се претендира за отмяна, изключва изначално възможността доводите на молителите да бъдат формално отнесени към основанието по чл.303, ал.1, т.5, предл.1 ГПК.
Обжалваното определение е правилно.
Основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязло в сила решение е налице, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, както и когато не е могла да се яви на заседанието, за което е била призована, нито лично, нито чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В настоящия случай в молбата за отмяна не са изложени твърдения, че молителят не е могъл да участва в делото или че е бил ненадлежно представляван, нито че е бил възпрепятстван да се яви на заседанието във въззивната инстанция, за което е бил призован, поради особени непредвидени обстоятелства. Изложени са твърдения за лишаване на молителя от възможността за организиране на ефективна защита поради допуснато от въззивния съд нарушение на съответните процесуални правила относно определяне на спорния предмет. Тези твърдения според настоящия състав съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения, които не са обхванати от хипотезите на чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Посоченото основание за отмяна предполага лишаване на страната от възможност фактически да участва в делото лично или чрез надлежен представител, поради което не е налице в случаите, когато страната е била призована, била е надлежно представлявана и е участвала при разглеждане на делото, но поради допуснати от съда нарушения на съответните правила решението е постановено в отклонение от принципа за диспозитивното начало на процеса. Решение № 175 от 06.01.2017г. по гр.д. № 4318/2016г. на ВКС, ГК, II г.о., на което се позовава частният жалбоподател, е неотносимо към настоящия случай, тъй като е постановено по молба, основана на различни фактически твърдения – за нарушаване правото на участие в процеса поради постановяване на решението преди изтичане на определения от съда срок за представяне на писмена защита от страната.
По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 187 от 25.09.2019г. по т.д. № 2011/2019г. на ВКС, ТК, I т.о..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: