1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
гр. София, 18.12.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на eдинадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2231 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 303 и следващите от ГПК.
Образувано е по молба за отмяна на определение № 471 от 07.02.2018г. по гр. дело № 532/2018г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, подадена от Сдружение „Общество за организационно съвършенство“, [населено място] чрез процесуален представител адв. С. В..
Молителят излага доводи за отмяна на влязлото в сила определение поради това, че като е отменил допуснатото възлагане за образуване на изпълнително дело Софийски апелативен съд е лишил от възможност молителя да образува и участва в изпълнителното дело по издадения изпълнителен лист по воден от него суброгационен иск по чл. 134 ЗЗД. Твърди, че съдът е извършил съществено процесуално нарушение като е преградил възможността на Сдружение „Общество за организационно съвършенство“ да участва в процеса като кредитор и е пререшил влязъл в сила съдебен акт, с който е постановено, че посоченото Сдружение има качеството кредитор. Молителят релевира доводи, че [фирма] не е активно легитимиран да обжалва определението по гр. дело № 15683/2017г. на СГС, но дори да се приеме, че е активно легитимиран, това не дава основание на САС да заличи качеството кредитор на Сдружението и да прегради предоставените му права да събере вземанията с влязъл в сила съдебен акт.
Поддържа становище, че в нарушение на съдопроизводствените правила, без да е събрал доказателства в производството, въззивният съд е направил изводи, че Сдружение „Общество за организационно съвършенство“ не било упражнило правото си да търси вземанията, не бил налице вписан запор върху процесното вземане, който да обезпечава изпълнението на вземането, както и че Сдружението не било присъединен взискател на основание чл. 459 ГПК по изп. дело № 583/2017г. по описа на ЧСИ М. Б. на основание наложен запор върху вземането за обезпечаване на предявен иск по чл. 134 ЗЗД. Молителят излага твърдения, че с обезпечителна заповед от 17.07.2015г. по гр. дело № 8519/2015г. на СГС, II-Е състав е допуснато обезпечение в полза на Сдружението чрез налагане на запор върху вземането на [фирма] от Община Стамболийски до размер 100 000 лв.; на основание обезпечителната заповед е образувано изп. дело № 468/2015г. по описа на ЧСИ И. Ч.; по посоченото изп. дело е наложен запор върху вземането на 23.07.2015г. със запорно съобщение, получено от Община Стамболийски с вх. № 3056/23.07.2015г. и приложенв отговор от Общината, който запор не е вдигнат.
Молителят поддържа, че запорът е противопоставим на Постановлението на ЧСИ М. Б. за възлагане вместо плащане от 01.12.2017г., тъй като е наложен на 23.07.2015г., т. е. преди образуване на изп. дело № 8583/2017г. по описа на ЧСИ М. Б.. Излага съображения, че има качеството на присъединен взискател по изпълнителното дело на основание чл. 459 ГПК, като се позовава на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Прави оплакване, че въззивният съд не е обсъдил изложените аргументи в отговора на Сдружението на жалбата на [фирма].
Ответникът [фирма] не изразява становище по молбата за отмяна.
Ответникът [фирма] оспорва молбата за отмяна на влязлото в сила определение и прави възражение за нейната недопустимост поради липса на хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Поддържа и евентуални доводи за неоснователност на молбата за отмяна, като излага следните съображения:
1/ От една страна, с влязло в сила на 14.12.2016г. решение от 25.04.2016г. по т. д. № 5291/2015г. на Софийски градски съд, потвърдено с решение № 2048/03.11.2016г. по гр. дело № 3814/2016г., Община Стамболийски е осъдена да заплати на „Евробул Холдинг“ АД сумата в размер 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 07.08.2015г. до окончателното й плащане, както и сумата 10 000 лв. – част от договорна лихва. От друга страна, „Евробул Холдинт“ АД е длъжник на [фирма] по изп. дело № 8583/2017г. по описа на ЧСИ М. Б. с рег. № 838.
2/ Наложеният запор върху вземането на „Евробул Холдинг“ АД от Община Стамболийски не е обжалван от общината, нито общината е платила дължимите суми.
3/ По силата на Постановление от 01.12.2017г. по посоченото изп. дело № 8583/2017г. по описа на ЧСИ М. Б. на основание чл. 510 ГПК вземането на „Евробул Холдинг“ АД от Община Стамболийски по влязлото в сила решение е възложено на [фирма] вместо плащане, за което общината е уведомена на 05.12.2017г. Поради това, че „Евробул Холдинг“ АД вече не е кредитор на общината по отношение на вземането, предвид обстоятелството, че възлагането на вземането вместо плащане като способ за принудително събиране на вземането е своеобразна принудителна цесия и поражда присъщите й правни последици, то е недопустимо овластяването на Сдружение „Общество за организационно съвършенство“ като процесуален субституент да образува от името на „Евробул Холдинг“ АД изпълнително дело срещу Община Стамболийски.
4/ С влязло в сила определение № 2781/02.02.2017г. по гр. дело № 8519/2015г. на СГС е отменено определението от 02.07.2015г. по същото дело, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск, и е обезсилена издадената обезпечителна заповед, поради което молителят не може да черпи права от отмененото обезпечение. Следователно първи по ред и единствен е наложеният в полза на [фирма] запор от 14.11.2017г. Молителят Сдружение „Общество за организационно съвършенство“ не е присъединен кредитор по право по реда на чл. 459, ал. 1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като извърши проверка и прецени инвокираните доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307, ал. 1 ГПК намира следното:
Молбата за отмяна е процесуално недопустима.
Българското процесуално право не предвижда възможност за отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК на определението, постановено в производство по чл. 134, ал. 3 ГПК. Съгласно т. 2 на ППВС № 2/29.09.1977г. по гр. д. № 1/1977г. на Пленума на ВС на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо. В мотивите на постановлението са дадени разясненията, че това са актове, които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, поради което не подлежат на отмяна определенията по движението на делата, актовете по охранителните производства и други подобни. Съгласно задължителните указания на т. 3 на Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017г. по тълк. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на глава 24 ГПК, а съгласно т. 6 на същото тълкувателно решение не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска. В мотивите към т. 6 са дадени разяснения за подлежащите на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК актове на съдилищата, като е посочено, че институтът на отмяна се прилага не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо, и определения, имащи техните правните последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК.
Овластяването на кредитора да извърши от името на длъжника определени действия, различни от предявяване на иск, се извършва от съда по реда за обезпечаване на исковете. Влязлото в сила определение, постановено в производство по реда за обезпечаване на исковете по чл. 390 ГГПК във връзка с чл. 134, ал. 3 ЗЗД не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което не подлежи на отмяна по реда на извънинстанционното производство по чл. 303 ГПК. Определението, чиято отмяна се претендира, няма характер на преграждащо, респективно не е било постановено в хипотезата на отказ от иск, а с него се дава разрешение по съществото на искане по реда за обезпечаване на исковете, т. е. в обезпечително производство. Поради това и по аргумент на по-силното основание, основаващ се на т. 6 от задължителното за съдилищата в Република България Тълкувателно решение № 7/31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, настоящата молба за отмяна е извън предметния обхват на определенията, подлежащи на извънинстанционния контрол, осъществяван от ВКС по реда чл. 303 ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че молбата за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата за отмяна на определение № 471 от 07.02.2018г. по гр. дело № 532/2018г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, подадена от Сдружение „Общество за организационно съвършенство“, [населено място] чрез процесуален представител адв. С. В..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на ВКС на РБ, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.