О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 748
гр. София, 21.12.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 811 по описа за 2018г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата М. Г. Г. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Е. Т. срещу решение № 291 от 17.11.2017г. по в. гр. дело № 380/2017г. на Окръжен съд Добрич в следните части:
1/ решение № 241 от 15.03.2017г., поправено с решение № 650 от 17.07.2017г. по гр. дело № 1384/2017г. на Добрички районен съд, е обезсилено, а производството прекратено по предявените от М. Г. Г. срещу „УниКредит Булбанк“ АД и Х. А. П. искове за установяване, че част от имуществото, срещу което е насочено принудително изпълнение по изп. дело № 20168100400074 на ЧСИ с peг.№ 810, не принадлежи на длъжника Х. А. П., и за обявяване за нищожен поради противоречие със закона на част от договора за ипотека, сключения между ответниците с нотариален акт № 163, т. 3, peг. № 3749, д. № 237/11.04.2006г. на нотариус с peг. № 158 – и по двата иска в частта за 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72624.607.1009.1.2 по кадастралната карта на [населено място];
2/ прекратено е производството по евентуално предявените от М. Г. Г. срещу „УниКредит Булбанк“ АД и Х. А. П. искове за установяване, че имуществото, срещу което е насочено принудителното изпълнение по изп. дело № 20168100400074 на ЧСИ с peг. №810, не принадлежи на длъжника Х. А. П. – в частта за 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72624.607.1009.1.1 по кадастралната карта на [населено място];
3/ отменено е първоинстанционното решение № 241/15.03.2017г., поправено с решение № 650/17.07.2017г., по гр. дело № 1384/2017г. на Добрички районен съд в частта за разноските за горницата над 692 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт в обжалваната му част на основание чл. 280, ал. 2 ГПК поради очевидната му неправилност.
Ответникът „УниКредит Булбанк“ АД оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване, като поддържа становище за правилност на обжалваното въззивно решение по съображения, изложени в писмен отговор.
Ответницата Х. А. П. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
Изводът на въззивния съд, че ответницата Х. П. не е собственик на 49 кв. м. в идеални части от поземлен имот с идентификатор 72624.607.1009, целият с площ 193 кв. м., 1/2 идеална част от заснетия в кадастралната карта самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72624.607.1009.1.2, 1/2 идеална част от прилежащата му изба и 1/4 идеална част от общите части на сградата, е направен след обсъждане на събраните по делото доказателства и установяване на фактическата обстановка.
Съдебният състав е констатирал, че с договор, сключен с нотариален акт № 12, т. 36, д. № 1088/1997г. на Д., ищцата М. Г. Т. /сега Г./ била надарена с недвижим имот в [населено място], ул. „Климент Охридски“ № 46, съставляващ 49 кв. м. в идеални части от имот с пл. № 6922 в кв. 40, ведно с 1/2 идеална част от апартамент на първия етаж на построената в дворното място двуетажна жилищна сграда, 1/2 идеална част от изба и 1/4 идеална част от общите части на сградата, и впоследствие с договор за доброволна делба, сключен на 01.06.2004г. между М. Г. Т. /Г./ и И. В. П., съсобствениците са постигнали взаимно съгласие за разделяне на апартамента, разположен на първия етаж в масивната жилищна сграда в дворното място в [населено място], ул. „Климент Охридски“ № 46, чрез обособяване на две самостоятелни жилища с площ 39.64 кв. м. и 41.38 кв. м., като ищцата е трябвало да получи в дял жилище с площ 39.64 кв. м., а И. П. – жилище с площ 41.38 кв. м. Предвидените в архитектурния проект промени в жилището на първия етаж в сградата не са осъществени, обектите по проекта не са обособени и фактически жилището на първия етаж е едно, непроменено до настоящия момент. Въззивната инстанция е заключила, че поради липса на предмет договорът за доброволна делба е нищожен, не е породил действие и М. Г. продължила да притежава правата в имота, както са й били дарени. Изложила е съображения, че погрешното отразяване в кадастралната карта на жилището като два самостоятелни обекта в сградата с идентификатори 72624.607.1009.1.1 и 72624.607.1009.1.2 няма вещно действие и ищцата притежава по 1/2 идеална част от заснетите в кадастралната карта два обекта, съставляващи на практика реални части от съсобственото на ищцата жилище.
Въззивният съд е установил, че с влезли в сила решение № 51/28.04.2010г. по гр. д. № 3738/2009г. на Д. и решение № 21/31.01.2012г. по в. гр. д. № 766/2011г. на Д., по отношение на Х. П. със сила на присъдено нещо е установено, че на основание горепосочения договор за дарение М. Г. Т. /Г./ е собственик на недвижимия имот в [населено място], ул. „Климент Охридски“ № 46, съставляващ 49 кв. м. в идеални части от поземлен имот с идентификатор 72624.607.1009, ведно с 1/2 идеална част от жилище, находящо се на първия етаж от построената в дворното място двуетажна жилищна сграда, заснето в кадастралната карта като два самостоятелни обекта с идентификатори 72624.607.1009.1.1 и 72624.607.1009.1.2, ведно с 1/2 идеална част от изба и съответните идеални части от общите части на сградата.
Независимо от това, че ответникът „УниКредит Булбанк“ АД не е участвал в производството по гр. д. № 3738/2009г. на Д. и постановените по това дело решения нямат обвързващо спрямо него действие, съдебният състав е заключил, че от събраните по настоящото дело доказателства се установяват правата на ищцата, придобити от нея по горепосочения договор за дарение, като към настоящия момент жилището, находящо се на първия етаж от построената в дворното място двуетажна жилищна сграда, е заснето в кадастралната карта като два самостоятелни обекта с идентификатори 72624.607.1009.1.1 и 72624.607.1009.1.2.
Въззивният съд е констатирал, че на 11.04.2006г. с нотариален акт № 163, т. 3, рег. № 3749, д. № 237/2006г. на нотариус с рег. № 158 между „УниКредит Булбанк“ АД /тогава „Б.“/ и Х. А. П. е сключен договор за обезпечаване на задължението на Х. П. по договор за банков кредит, като ответницата е учредила в полза на банката ипотека върху недвижим имот в [населено място], ул. „Климент Охридски“ № 46 49 кв. м. в идеални части от дворно място цялото с площ 193 кв. м., съставляващо поземлен имот с идентификатор 72624.607.1009, ведно с апартамент със застроена площ 68 кв. м. на първия етаж с идентификатор 72624.607.1009.1.2, срещу който имот е насочено принудителното изпълнение.
Поради това, че ответниците не са посочили и не са доказали конкретните обстоятелства, въз основа на които ответницата Х. А. П. е придобила правото на собственост върху имота, обект на учредената от нея договорна ипотека и на принудителното изпълнение, въззивната инстанция е направила извод, че ответницата не е собственик на 49 кв. м. в идеални части от поземлен имот с идентификатор 72624.607.1009, целият с площ 193 кв. м., 1/2 идеална част от заснетия в кадастралната карта самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72624.607.1009.1.2, 1/2 идеална част от прилежащата му изба и 1/4 идеална част от общите части на сградата. По отношение на представеното от ответната банка удостоверение за данъчна оценка, в което ответницата Х. П. е записана като собственик на имота – обект на ипотеката и принудителното изпълнение, въззивният съд е изложил съображения, че същото не е документ, удостоверяващ право на собственост.
Изводът за нищожност на договора за ипотека в частта за 49 кв. м. в идеални части от поземлен имот с идентификатор 72624.607.1009, целият с площ 193 кв. м., и 1/2 идеална част от самостоятелен обект с идентификатор 72624.607.1009.1.2 по кадастралната карта е аргументиран с разпоредбата на чл. 167, ал. 3 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предвид учредяването в полза на банката ипотека върху имот, който частично не принадлежи на ответницата Х. П..
За да обезсили поправеното първоинстанционно решение и прекрати производството в частта по предявените искове за установяване, че част от имуществото, срещу което е насочено принудително изпълнение по изп. дело № 20168100400074 на ЧСИ с peг.№ 810, не принадлежи на длъжника Х. А. П., и за обявяване за нищожен поради противоречие със закона на договора за ипотека, сключен между ответниците с посочения нотариален акт – и по двата иска в частта за 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72624.607.1009.1.2 по кадастралната карта на [населено място], въззивният съд е приел, че в тази част предявените искове са лишени от правен интерес. Липсата на правен интерес по отношение на тази част от исковете е аргументирана с изложените от ищцовата страна твърдения. Съдът е приел, че ищцата не твърди да притежава повече от 1/2 идеална част от жилището на първия етаж в двуетажната жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор 72624.607.1009, 1/2 от прилежащата му изба и 1/4 от общите части на сградата, съответно не твърди да притежава повече от 1/2 идеална част от частта от това жилище, заснета в кадастралната карта като самостоятелен обект с идентификатор 72624.607.1009.1.2, предмет на договора за ипотека и на принудителното изпълнение.
Посочил е, че е без значение за ищцата дали ответницата е собственик на останалите идеални части, тъй като това засяга действителния им собственик, който би имал интерес да защити правата си. Поради липсата на правен интерес за ищцата от установяване нищожността на договора за ипотека и от отричане правата на длъжника в изпълнението за идеалните части от предмета на договора и изпълнението, които не й принадлежат, исковете в тези части са приети за недопустими, поради което първоинстанционното решение в посочената част е обезсилено, а производството в същата част прекратено.
По отношение на втория евентуално предявен иск по чл. 440, ал. 1 ГПК, съдебният състав е приел следното: 1/ искът в частта, че ответницата не е собственик на идеалните части от терена и на 1/2 идеална част от идентификатор 72624.607.1009.1.2, по основание и петитум съвпада с първия иск в уважената му част; 2/ в останалата част, че ответницата не е собственик на идентификатор 72624.607.1009.1.1, искът е лишен от правен интерес, защото тази част от жилището на първия етаж в сградата, която в кадастралната карта е заснета с идентификатор 72624.607.1009.1.1, не е обект на принудително изпълнение.
Относно третият иск по чл. 440, ал. 1 ГПК, предявен в евентуално съединение, въззивният съд е приел, че по основание и петитум /че ответницата не е собственик на идеалните части от терена и на 1/2 идеална част от идентификатор 72624.607.1009.1.2/ в частта за терена съвпада, а в частта за жилището се поглъща от първия иск в уважената му част, поради което не се дължи отделно произнасяне по него.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т.1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Касаторът не се е позовал на нито едно от основанията, предвидени в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, за допускане на касационно обжалване на съдебното решение, нито е посочил релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесла въззивната инстанция.
По отношение на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, следва да се приеме, че постановеното от Окръжен съд Добрич решение не е очевидно неправилно, тъй като решението не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание.
Предвид изложените съображения и липса на твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 2 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответниците не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 291 от 17.11.2017г. по в. гр. дело № 380/2017г. на Окръжен съд Добрич в следните части:
1/ обезсилено е решение № 241 от 15.03.2017г., поправено с решение № 650 от 17.07.2017г. по гр. дело № 1384/2017г. на Добрички районен съд и е прекратено производството по предявените от М. Г. Г. срещу „УниКредит Булбанк“ АД и Х. А. П. искове за установяване, че имуществото, срещу което е насочено принудително изпълнение по изп. дело № 20168100400074 на ЧСИ с peг.№ 810, не принадлежи на длъжника Х. А. П., и за обявяване за нищожен поради противоречие със закона на сключения между ответниците с нотариален акт № 163, т. 3, peг. № 3749, д. № 237/11.04.2006г. на нотариус с peг. № 158 договор за ипотека на недвижим имот – и по двата иска в частта за 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72624.607.1009.1.2 по кадастралната карта на [населено място];
2/ прекратено е производството по евентуално предявените от М. Г. Г. срещу „УниКредит Булбанк“ АД и Х. А. П. искове за установяване, че имуществото, срещу което е насочено принудителното изпълнение по изп. дело № 20168100400074 на ЧСИ с peг. №810, не принадлежи на длъжника Х. А. П. – в частта за 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72624.607.1009.1.1 по кадастралната карта на [населено място];
3/ отменено е първоинстанционното решение № 241/15.03.2017г., поправено с решение № 650/17.07.2017г., по гр. дело № 1384/2017г. на Добрички районен съд в частта за разноските за горницата над 692 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.