4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
гр. София, 07.02.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1002 по описа за 2019г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „ЗД Булинс“ АД, [населено място] чрез процесуален представител адв. А. И. срещу решение № 55 от 07.01.2019г. по в. гр. дело № 4725/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 14 състав, поправено с решение № 444 от 22.02.2019г. по същото дело, в частта, с която е отменено частично решение от 17.07.2018г. по гр. дело № 10065/2017г. на Софийски градски съд, I-14 състав и ЗД Булинс“ АД е осъдено да заплати на С. Н. К. допълнително сумата 12 000 лв., представляваща разликата между присъденото обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 11.04.2017г. в размер 24 000 лв. и установеното за дължимо в размер 36 000 лв., ведно със законната лихва върху допълнително присъдената главница, сумата в размер 323,08 лв., представляваща разноски за въззивното производство, както и по сметка на САС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумите 585,80 лв. – допълнителна държавна такса и разноски за първоинстанционното производство и 420 лв. – разноски за въззивното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в инкорпорирано в касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по чл. 52 ЗЗД в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968г., решение № 93/23.06.2011г. по гр. д. № 43/2010г. на ВКС, ТК, 2 т. о., решение № 33/21.03.2015г. по т. д. № 543/2014г. на ВКС, ТК, 2 т. о., решение № 36/08.03.2016г. по т. д. № 507/2015г. на ВКС, ТК, 1 т. о. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Ответникът С. Н. К. от [населено място] чрез процесуален представител адв. И. М. Д. оспорва касационната жалба, поддържа становище за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване и релевира доводи за правилност на въззивния съдебен акт. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство – адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на касатора и провери данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от процесуалнолегитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се излагат касационни основания по чл. 281 ГПК, а в приложеното към нея изложение се съдържат твърдения за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК.
Въззивният съд е констатирал, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 365 КЗ – материалната легитимация на ответния застраховател „ЗД Булинс“ АД /настоящ касатор/, произтичаща от действително застрахователно правоотношение, покриващо гражданската отговорност за лек автомобил марка БМВ с рег. [рег.номер на МПС] към трети увредени лица; пътно-транспортно произшествие, настъпило на 11.04.2017г. в [населено място] между посочения лек автомобил, управляван от Г. С. Г., и мотоциклет марка Ямаха Р6Л, управляван от ищеца С. Н. К.; противоправно поведение на водача на лекия автомобил Г. С. Г.; претърпени от ищеца вреди и пряка причинна връзка между настъпилото ПТП и търпените от ищеца вреди. По отношение на установения механизъм на процесното ПТП и определения размер на съпричиняване от страна на ищеца по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД 20% първоинстанционното решение е влязло в сила.
Въз основа на заключението на съдебно-медицинската експертиза съдебният състав е приел, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните травматологични увреждания: 1/ многофрагментно счупване на долния край на лъчевата кост в ляво, вътреставно закрито /лява китка/ и абрис /откъс/ от стилоидния израстък на лява лакътна кост, причинили на пострадалия трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок около 4-5 месеца; 2/ абрис /откъс/ от върха на главата на лявата малкопищялна кост – с авулзионна увреда на латералния колатерал /външна връзка, лява коленна става/, лекувани с мека имобилизация; 3/ контузия на дясното коляно и охлузвания по кожата на лактите. Установил е, че по спешност ищецът е хоспитализиран, извършено е консултиране и диагностициране на уврежданията, проведено е лечение; извършено е оперативно наместване на фрактурата на 13.04.2017г. със заключваща плака и е поставена гипсова имобилизация. Въззивната инстанция е констатирала, че предвид обездвижването на ляв горен и долен крайник, пострадалият се е нуждаел от чужда помощ при самообслужване в рамките на месец; причинените болки и страдания са били най-интензивни непосредствено след травмата, след оперативната интервенция и при раздвижването; обичайният възстановителен период е приключил благоприятно без остатъчни последици; определеният от вещото лице обичаен възстановителен период от 4-5 месеца съответства с писмените доказателства за период на временна нетрудоспособност от 115 дни.
За да направи извод, че справедлив размер за компенсация на претърпените от ищеца неимуществени вреди е сумата 45 000 лв., въззивният съд се е аргументирал с установените по вид и характер травми и всички съпътстващи ги обективни и субективни последици – две тежки фрактури на горен и долен крайник, затрудняващи движението за период от 4-5 месеца, контузии по тялото; взел е предвид пълната невъзможност за самообслужване на ищеца в продължение на месец, претърпяната хирургична интервенция на лявата лакътна кост, допълнително засилваща интензитета на болките и страданията и обема на вредите; отчел е възрастта на пострадалия към момента на увреждането – 34 години, най-активната и трудоспособна възраст, в която е нарушено качеството на живот за един продължителен период повече от три месеца.
С оглед приетия размер съпричиняване от страна на ищеца по чл. 51, ал. 2 ЗЗД от 20%, въззивната инстанция е заключила, че ответното застрахователно дружество дължи заплащане на застрахователно обезщетение в размер общо 36 000 лв., поради което е осъдила „ЗД Булинс“ АД да заплати обезщетение допълнително в размер 12 000 лв. – разликата над присъденото от първоинстанционния съд обезщетение в размер 24 000 лв. до дължимите 36 000 лв.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от касатора материалноправен въпрос е релевантен, тъй като е от значение за изхода на спора, включен е в предмета на делото и е обулсовил правните изводи на въззивната инстанция. Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд по този въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в нарушение на константната практика на ВКС.
По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД с Постановление № 4/23.12.1968г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, и установената съдебна практика не се налага да бъде ревизирана. Съгласно посоченото ППВС № 4/23.12.1968г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на доказаните конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените физически и морални страдания, интензитета и продължителността на болките и страданията, възрастта на увредените и други относими обстоятелства. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства, относими към определяне на критериите по чл. 52 ЗЗД за определяне размера на обезщетението за причинени на ищеца неимуществени вреди, в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съобразил се е със степента и характера на уврежданията, момента на настъпване на процесното ПТП, възрастта на ищеца, причинените му болки и страдания, тяхната продължителност и интензитет, продължителността на лечебния и възстановителния процес, последиците за в бъдеще, отчел е причинения дискомфорт. Всички релевантни факти и обстоятелства са преценени и съобразени в тяхната съвкупност в съответствие с константната съдебна практика. Като е преценил, че пътно-транспортното произшествие, в резултат на което са причинени процесните неимуществени вреди, е настъпило на 11.04.2017г., отчел е установените по дeлото факти и обстоятелства и е определил обезщетение в размер 36 000 лв., въззивният съд не се е отклонил от константната практика на ВКС по отношение на прилагане на критериите за справедливост при определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, включително икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и лимитите на застрахователни покрития по чл. 492 КЗ. Цитираната от касатора съдебна практика не обосновава извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като обезщетението за неимуществени вреди и неговият размер зависят от конкретните факти, които са различни за всеки отделен случай.
По отношение на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, следва да се приеме, че постановеното решение на Софийски апелативен съд не е очевидно неправилно, тъй като решението не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, обжалваното въззивно решение в рамките на релевираните оплаквания за неправилно приложение на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание.
Предвид липсата на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника по касационната жалба не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 55 от 07.01.2019г. по в. гр. дело № 4725/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 14 състав, поправено с решение № 444 от 22.02.2019г. по същото дело, в частта, с която е отменено частично решение от 17.07.2018г. по гр. дело № 10065/2017г. на Софийски градски съд, I-14 състав и ЗД Булинс“ АД е осъдено да заплати на С. Н. К. допълнително сумата 12 000 лв., представляваща разликата между присъденото обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 11.04.2017г. в размер 24 000 лв. и установеното за дължимо в размер 36 000 лв., ведно със законната лихва върху допълнително присъдената главница, сумата в размер 323,08 лв., представляваща разноски за въззивното производство, както и по сметка на САС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумите 585,80 лв. – допълнителна държавна такса и разноски за първоинстанционното производство и 420 лв. – разноски за въззивното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.