О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№431
София, 20.07.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1440 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Булгаргеомин” Л., [населено място], представлявано от адв.Н. А., срещу разпореждане № 79 от 14.02.2018г. по ч.т.д. № 19/2018г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, I т.о., поправено с определение № 86 от 19.02.2018г. по същото дело за отстраняване на очевидни фактически грешки, с което е върната подадената от него молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.5, пр.1 ГПК на определение № 60 от 29.01.2018г. по ч.т.д. № 19/2018г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, I т.о.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното разпореждане е нищожно, недопустимо и неправилно. Поддържа, че с произнасяне по молбата по чл.303 ГПК от съдебния състав, постановил определението, чиято отмяна се иска, са нарушени разпоредбите на чл.9, ал.1 ЗСВ, чл.22, ал.1, т.5 ГПК и чл.307, ал.2 ГПК. Поради това моли обжалваното разпореждане да бъде отменено.
Ответникът „Либиан Навигейтър” Л., Република М., [населено място], не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Частният жалбоподател е подал молба за отмяна по чл.303 ГПК на определение № 60 от 29.01.2018г. по ч.т.д. № 19/2018г. на ВКС, ТК, I т.о., с което, след обезсилване на постановените от въззивния съд в производство по обезпечение на бъдещ иск определения, е отменена обезпечителна мярка по чл.364а КТ „арест на търговски кораб в българско морско пристанище“. С обжалваното разпореждане № 79 от 14.02.2018г., поправено с определение № 86 от 19.02.2018г., в производството по чл.306 ГПК, съставът на ВКС е върнал подадената молба за отмяна по чл.303 ГПК поради нейната процесуална недопустимост. Като се е позовал на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017г. на ВКС, ОСГТК е приел, че определението, чиято отмяна се иска, не подлежи на извънинстанционен контрол по чл.303 и сл. ГПК, тъй като с него се дава разрешение по съществото на искане в обезпечителното производство по чл.389 и сл. ГПК.
Разпореждането е правилно.
Изводът на състава на ВКС за недопустимост на подадената от частния жалбоподател молба за отмяна на определение за отмяна на наложена обезпечителна мярка е съобразен с т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017г. по тълк.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът за допустимостта на молбата за отмяна на определенията, преграждащи по – нататъшното развитие на делото, е разрешен по задължителен начин, като е прието, че тази категория определения, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска, не подлежат на отмяна по чл.307 ГПК. В мотивите към т.6 на Тълкувателното решение са изложени съображения за подлежащите на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК актове на съдилищата, като е посочено, че институтът на отмяна се прилага не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правни последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл.303 и чл.304 ГПК. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен съдебен контрол и произтичащия от него ограничен кръг на основанията /фактическите състави/, предвидени от законодателя като причини за отмяна на влезлите в сила решения и възобновяване на производствата по тях. В случая е направено искане за отмяна на влязло в сила определение нa ВКС, постановено по чл.274, ал.3, т.2 вр. чл.396, ал.2, пр.3 ГПК, с което са обезсилени въззивни определения и е отменена наложена обезпечителна мярка. С посоченото определение не е разрешен със сила на пресъдено нещо спор за материално право, поради което същото не е от кръга на съдебните актове, попадащи в приложното поле на чл.303 и сл. ГПК.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за нарушение на разпоредбите на чл.9, ал.1 ЗСВ, чл.22, ал.1, т.5 ГПК и чл.307, ал.2 ГПК. Обстоятелството, че разпореждането за връщане на процесуално недопустимата молба за отмяна е постановено от същия съдебен състав, постановил обжалваното определение, не попада в обсега на основанията за отвод по чл.22, ал.1, т.5 ГПК. С обжалваното разпореждане, във фазата на администриране на постъпилата във ВКС молба за отмяна, съдебният състав не е формирал изводи по съществото на делото, а се е произнесъл по формалните предпоставки за редовност и допустимост съгласно чл.306 ГПК. Съдебноадминистративните действия по проверка редовността и допустимостта на молбата в производството по отмяна по чл.303 и сл. ГПК не са равнозначни на участие при решаване на делото в друга инстанция по смисъла на чл.22, ал.1, т.5 ГПК и не са основания за отстраняване по смисъла на чл.22, ал.2 ГПК. Не са налице и предпоставките са прилагане на принципа за случаен подбор на делата по чл.9 ЗСВ, тъй като, с оглед приетата за процесуално недопустима молба за отмяна, не е било образувано търговско дело, което да е подлежало на разпределение между съдиите от състава на Търговска колегия на ВКС.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 79 от 14.02.2018г. по ч.т.д. № 19/2018г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, I т.о., поправено с определение № 86 от 19.02.2018г. по същото дело за отстраняване на очевидни фактически грешки.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: