2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
гр. София,10.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1724 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 116 / 13.03.2018г. по ч.т.д. № 134/2018г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено определение от 15.01.2018г. на Окръжен съд – Хасково по т.д. № 109/2017г. за спиране, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, на производството по иска по чл.517, ал.4 ГПК до приключване с влязъл в сила акт на производството по иск с правно основание чл.440 ГПК.
Частният жалбоподател иска отмяна на атакуваното определение като неправилно по съображения, подробно изложени в жалбата.
Ответникът по частната жалба, [фирма], представя отговор, в който поддържа, че не са налице основанията за допускането на касационния контрол, съответно се излагат съображения за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалвания акт, въззивният съд се е позовал на следната фактическа обстановка: Частният жалбоподател, в качеството си на кредитор на С. Б., се е снабдил с изпълнителен лист срещу длъжника и по образуваното въз основа на него изпълнително дело е насочил изпълнението върху дружествените дялове на длъжника в [фирма], като върху тях е вписан запор в търговския регистър на 09.08.2017г. и е издадено на 10.08.2017г. постановление за овластяване на взискателя да предяви иск по чл.517, ал.4 ГПК за прекратяване на [фирма]. Последният е оспорил заведения от кредитора – настоящ частен жалбоподател, иск по чл. 517, ал.4 ГПК с твърдението, че към момента на налагането на запора дружествените дялове не принадлежат на длъжника по изпълнителното дело, тъй като той ги е прехвърлил на трето лице – Р. К. на 28.07.2017г. с договор за покупко – продажба, сключен с нотариална заверка на подписите и съдържанието, като на следващия ден е подадено заявление за вписване на обстоятелствата, свързани с прехвърлянето на дяловете в търговския регистър. По заявлението първоначално е постановен отказ от длъжностното лице по вписванията, който е отменен от съда по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, като заявените обстоятелства са вписани на 18.09.2017г. Р. К. е предявил отрицателен установителен иск по чл.440 ГПК срещу взискателя, [фирма] и наследниците на длъжника Б., че дружествените дялове от капитала на ответника по иска по чл.517, ал.4 ГПК, [фирма], не принадлежат на Б., съответно на неговите наследници, към момента на налагане на запора.
За да потвърди определението по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на първоинстанционното производство, въззивният съд е приел, че за решението по чл.517, ал.4 ГПК е от значение, дали длъжникът по изпълнението е собственик на дружествените дялове към момента на налагане на запора върху тях. Въз основа на това е направен извод, че въпросът за собствеността на дружествените дялове към момента на налагане на запора, тъй като е от значение за развитието на иска по чл.517, ал.4 ГПК, е преюдициален за него.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК, се твърди, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значимите за спора въпроси, което са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: /1/ Може ли да се приеме, че е налице изискуемата от закона обусловеност между делата, предпоставяща спиране на делото, ако обуславящият иск по чл.440 ГПК, макар да е било образувано дело по него, е недопустим, поради липсата на спор за собственост и наличие на друго законово основание (вписан запор преди прехвърляне на дяловете) за новия собственик да търпи негативите от изпълнение върху дяловете?; /2/ Длъжен ли е съдът, когато разглежда искане за спиране по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК да вземе предвид наличието на надлежно вписан запор на дяловете и правния му ефект, при положение, че обуславящият иск е с правно основание чл. 440 ГПК, с който се оспорва собствеността върху дяловете?
Настоящият състав на ВКС, ТК, Второ отделение, намира, че не са осъществени предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Поставените въпроси не покриват общия критерий за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК. Първият въпрос на частния жалбоподател се основава на невярното твърдение, че липсва спор относно собствеността на дяловете. Въззивният съд въз основа на исковата молба по чл. 440 ГПК е приел противното – че е налице спор за собствеността на дяловете към релевантния за основателността на иска по чл.517, ал.4 ГПК момент – налагането на запор върху дяловете, отчитайки и направеното позоваване в исковата молба по чл.440 ГПК, че заявлението за вписване в търговския регистър на обстоятелствата, свързани с прехвърлянето на дяловете, е подадено преди вписването на запора по партидата на търговското дружество в търговския регистър. Вторият въпрос също не е обуславящ изхода на спора, тъй като с него не се отчита факта, че с иска по чл. 440 ГПК не се търси установяване липса на собственост върху дяловете в полза на длъжника по изпълнението към настоящия момент, а към момента на налагането на запора. Предвид липсата на общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК, безпредметно е обсъждането на наведената от касатора допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 116 / 13.03.2018г. по ч.т.д. № 134/2018г. на Апелативен съд – П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.