О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 759
гр. София, 23.12.2019год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 504 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК и чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответника по иска, ЗАД „Алианц България”, срещу определение № 56 от 08.01.2019г. по в.гр.дело № 503/2018г. на Апелативен съд – София, с което е оставено без уважение искането му по чл.248 ГПК за изменение в частта за разноските на постановеното по същото дело решение № 2628/12.11.18г. чрез присъждане в негова полза на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 2823,99 лева с ДДС.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт и иска същият да бъде отменен, като се измени акта по чл.81 ГПК чрез присъждане в негова полза на разноски в размер на 2823,99 лева с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Ответникът по частната жалба в представения от него отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е основателна.
С определение по чл.288 ГПК на ВКС въззивното решение не е допуснато до касационен контрол. С последното е потвърдено първоинстанционно решение на СГС, с което е отхвърлен изцяло искът по чл.208 КЗ /отм./ на Д. Д. срещу ЗАД „Алианц България” за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 100 000 лева по полица за имуществена застраховка.
За да отхвърли молбата по чл.248 ГПК, въззивният съд е приел, че е налице упълномощаване в полза на адвоката, осъществил процесуалното представителство по делото, няма забрана с едно и също платежно нареждане да бъдат платени множество фактури, но не се установява за процесуалното представителство пред кои инстанции е поисканият хонорар, тъй като по делото не е представен договор за същия.
Определението е неправилно.
На основание чл.81 ГПК и чл.78, ал.3 ГПК, на застрахователя – ответник по иска по чл.208 КЗ /отм./, се дължат направените от него разноски във въззивното производство. Адвокат Б. е осъществил процесуално представителство на застрахователното дружество за първи път по време на висящността на въззивното производство, образувано на 29.01.2018г., като е представил пълномощно, издадена от него фактура и извлечение от банковата си сметка, ведно със списък на разноските по чл.80 ГПК. В т.8 от представената двустранно подписана от адвоката и страната – упълномощител данъчна фактура № [ЕГН] / 25.04.2018г. е посочена като доставена услугата – процесуално представителство по щета № 081212001000091 /посочена в исковата молба/ на стойност 2353,33 лева без ДДС /2823,99 лева с ДДС/, която сума с вкл. ДДС е заплатена на процесуалния представител на 27.04.2018г., съгласно представеното извлечение за движението на банковата сметка на адвоката, според което на същия са преведени от застрахователното дружество сумите по три фактури, една които е процесната. С оглед на така установените въз основа на съвкупната преценка на доказателствата факти, незаконосъобразен е извода на решаващия състав на апелативния съд, че не се установява за представителството пред коя инстанция е заплатен адвокатският хонорар. Адвокат Б. е осъществил процесуално представителство единствено във въззивната инстанция, съгласие относно размера на дължимото възнаграждение за процесуалното представителство е материализирано в издадената по време на въззивното производство двустранно подписана фактура, по която е извършено плащане преди приключване на второинстанционното производство, поради което по делото е безспорно доказано извършване на разноски за адвокат от застрахователното дружество за това производство.
Предвид изложеното, частната жалба следва да бъде уважена, като се измени въззивното решение в частта за разноските за въззивното производствдо чрез присъждане в полза на застрахователното дружество на направените от него разноски в размер на 2823,99 лева с ДДС лева – заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение № 56 от 08.01.2019г. по в.гр.дело № 503/2018г. на Апелативен съд – София, като ИЗМЕНЯ в частта за разноските за въззивната инстанция решение № 2628/12.11.18г. по в.гр.дело № 503/2018г. на Апелативен съд – София, както следва:
ОСЪЖДА Д. И. Д., ЕГН [ЕГН], да заплати на ЗАД „Алианц България”, ЕИК[ЕИК], разноски в размер на 2823,99 лева с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.