О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
гр. София, 13.02.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1735 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. И. А. и А. Н. П., граждани на Руската федерация, представлявани от адв. Е. М., срещу решение № 1-10 от 22.02.2018г. по в.гр.д. № 56/2018г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 124 от 25.08.2017г. , поправено с решение № 180 от 11.12.2017г., постановени по гр.д. № 234/2016г. на Районен съд – Поморие. С потвърденото първоинстанционно решение е прието за установено по отношение на касаторките, че дължат на А. И. Прядко, гражданин на Руската федерация, по 25 000 лева, представляващи част от цена в размер на 253 300 лева, дължима от всяка от тях по договор за продажба на дружествени дялове от 19.04.2012г. с нотариална заверка на подписите на страните, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 272 от 02.10.2015г. по ч.гр.д .№ 489/2015г. на РС – Поморие.
Касаторите поддържат, че въззивният съд неправилно е интерпретирал показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел – адв. П. и е достигнал до необосновани изводи за недоказаност на двете им защитни възражения. Считат, че процесуално правилният анализ на показанията на този свидетел сочат именно доказаност на застъпваните от тях тези за изпълнение преди договора в Русия, както и евентуалното възражение за симулация в договорната клауза за дължима цена на прехвърлените дялове. Поддържат, че съдът изобщо не е вникнал в спецификата на договора – в деня на сключването му всички страни са извън страната, в Русия, а договорът е сключен в страната, за да се изпълнят изискванията на местния закон за нотариална заверка и за да се впише прехвърлянето, но самите отношения по прехвърлянето са се развили в Русия. Поддържат, че при принципно правилния извод, че относителната симулация може да бъде разкрита и само чрез косвени доказателства, взети в тяхната съвкупност, въззивният съд не е извършил преценка на множеството именно такива косвени данни за твърдяното от тях прикриване на дарение по договора за прехвърляне на дялове. Твърдят, че при преценка на допустимостта на гласни доказателства за установяване на твърдяната симулация на клаузата в договора за дължима цена съдът не е съобразил и качеството им на трети лица по договора, тъй като волеизявленията по сделката не са техни, а на пълномощника – адв. П.. Считат, че разпоредбата на чл.165, ал.2 ГПК, на която се позовава въззивният съд, е приложима при хипотезата на пряко участие на страната в сделката, а не чрез пълномощник, който със свое изявление замества това на страната. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поддъргат наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочат следните процесуалноправни въпроси:
1. Може ли да се ползват гласни доказателства за установяване на съдържанието на уговорките за място и момент на изпълнение на парични задължения и попада ли този въпрос в пределите на ограничението по чл.164 ГПК за допустимост на свидетелските показания? Допустимо ли е с показанията, включително и на пълномощник на двете страни по сделката, да се установи действителното съдържание на уговорките по писменото съглашение на страните? Твърдят, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 41 от 30.07.2013г. по гр.д. № 312/2012г. на ВКС, ГК, ІV г.о.
2. Може ли твърдението за симулативност на договорна клауза да се докаже само с косвени доказателства, извлечени от съдържанието на самия договор и от поведението на страните преди сключването на договора, по време на сключването му и след сключването му?
3. Може ли страна по сделката да ползва свидетелски показания като трето лице по отношение на оспорвана като привидна сделка, ако самата сделка не съдържа нейно волеизявление и е сключена чрез волеизявленията на договарящ и за двете страни пълномощник? В подобна хипотеза страната има ли характер на трето лице по смисъла на чл.165, ал.2, изр.2 ГПК?
Касаторите твърдят, че по последните два въпроса е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като произнасянето на ВКС е необходимо за развитието на правото и неговото точно прилагане.
Ответникът А. И. Прядко не представя отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства – писмени доказателства и свидетелски показания и обяснения на ищеца. Приел е, че по делото е безспорно установено сключването в изискуемата от закона форма на договор за продажба на дружествени дялове и че в тежест на ответниците е да докажат твърденията си – за плащане на цената на дяловете в Русия и за относителна симулация на уговорката в договора за „продажба срещу цена”.
Въззивният съд е приел, че ответниците не са установили твърдението си, че цената за придобиване на 2533 дяла, всеки от които по 100 лева, е била платена на ищеца Прядко в Русия, като в тази връзка не са ангажирани никакви писмени доказателства, а показанията на свидетелката А. П. не навеждат на изводи в тази насока, тъй като същата не знае нищо по цената на дружествените дялове.
Приел е още, че ответниците не са установили и заявеното при условията на евентуалност възражение – че в действителност цена по договора за прехвърляне на дружествени дялове не е уговорена и тя е само привидна. Посочил е, че липсва нарочно съставен писмен документ – т.нар. „обратно писмо”, в което страните да документират тази си воля, като липсват и твърдения такъв да е съставян. Посочил е още, че не съществува и начало на писмено доказателство, което да прави вероятна твърдяната относителна симулация досежно уговорката за „продажба срещу цена”, т.е. че продажбата прикрива безвъзмездно прехвърляне – придобиване на дружествени дялове. Изложил е съображения, че няма пречка симулацията да бъде разкрита и на базата на косвени доказателства, стига обаче те, разгледани и преценени в своята съвкупност, да водят до единствен и несъмнен извод за наличие на симулативна договорка досежно цената в твърдяната от ответниците насока. Приел е, че в случая такива косвени доказателства липсват – нито показанията на свидетеля, нито обясненията на ищеца по чл.176 ГПК навеждат на такива индиции.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Процесуалноправните въпроси по т.1 и т.2 не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и поради това не изпълняват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е приел, че показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел са недопустими с оглед ограничението на чл.164 ГПК, а след обсъждането им е счел, че тези показания не доказват твърдението на ответниците за плащане на цената на дружествените дялове в Русия преди подписване на договора, тъй като свидетелката не знае нищо по цената на дружествените дялове. Въззивният съд не е изключил възможността твърдението за симулативност на договорна клауза да бъде доказано само с косвени доказателства, а изводът му за недоказаност на това твърдение е обоснован с липса на обратно писмо или начало на писмено доказателство, както и на косвени доказателства, които, разгледани и преценени в своята съвкупност, да водят до единствен и несъмнен извод за наличие на симулативна договорка относно цената в твърдяната от ответниците насока. Поради това поставените въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на решението.
Третият процесуалноправен въпрос е релевантен, но по отношение на него не е налице соченото допълнително основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Нормата на чл.165, ал.2 ГПК е ясна и не създава затруднения при прилагането й. Съгласно чл.165, ал.2, изр.2 ГПК ограничението по отношение на допустимостта на свидетелски показания за установяне привидност на изразеното в документа съгласие не се отнася само до третите лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях. Страните по сделката, дори когато при сключването й са представлявани от пълномощник, не попадат в това изключение, тъй като обстоятелството, че волята им е изразена чрез пълномощник, не ги превръща в трети за сделката лица. По прилагането на тази разпоредба е формирана и трайноустановена съдебна практика, която не се налага да бъде променяна или осъвременявана.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касаторите не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1-10 от 22.02.2018г. по в.гр.д. № 56/2018г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: