4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
гр. София, 10.03.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 361 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Б. М. от [населено място] срещу определение № 482 от 11.11.2019г. по ч. т. дело № 2508/2019г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без уважение молба от 31.10.2019г., подадена от А. М., за отвод на съдебния състав на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 и е оставена без разглеждане частната жалба на А. Б. М. против определение № 2649 от 02.08.2019г. по ч. т. дело № 3670/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав.
Частната жалбоподателка прави оплакване за нищожност, евентуално неправилност на обжалваното определение, тъй като неправилно съдебният състав не се е отвел по делото, допуснал е грешка при посочване на определение от 17.10.2017г. по гр. дело № 2641/2007г. вместо определение от 17.10.2017г. по гр. дело № 3641/2007г. и неправилно е приел, че определението по чл. 402 ГПК не подлежи на обжалване. Моли обжалваният съдебен акт на ВКС да бъде отменен с произтичащите последици.
Ответницата И. Г. Ж. не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на частната жалбоподателка и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да остави без уважение молба от 31.10.2019г., подадена от А. М. за отвод на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от разглеждане на делото, съдебният състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че не е налице друго обстоятелство по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, което би навело на основателно съмнение в безпристрастието на съдиите, участващи в съдебния състав, разглеждащ спора, нито страната сочи конкретно обстоятелство. Посочил е също, че доколкото членовете на състава са разглеждали дела с участие на А. М., тези дела не са свързани с произнасяне по съществото на спора, предмет на настоящото производство.
За да остави без разглеждане частната жалба на А. Б. М. против определение № 2649 от 02.08.2019г. по ч. т. дело № 3670/2019г. на Софийски апелативен съд, ВКС на РБ, ТК, състав на Първо отделение е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Изложил е съображения, че определението на съда по отмяна на обезпечение на иска съгласно чл. 402, ал. 2, предл. 2 ГПК може да бъде обжалвано пред въззивната инстанция, като съгласно Тълкувателно решение № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС обезпечителното производство е двуинстанционно. Определението, с което въззивният съд се произнася по правилността на акта на първоинстанционния съд по искане по чл. 402 ГПК, какъвто е обжалваният въззивен съдебен акт, не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба, тъй като то има привременен, несамостоятелен характер, с него не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Съдебният състав се е позовал на константната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС и множество определения на различни съдебни състави на ВКС.
Доводът на частната жалбоподателка за нищожност на определението на ВКС е неоснователен. Един съдебен акт е нищожен, когато не е постановен от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, когато е постановен извън пределите на правораздавателната власт на съда, не е в писмена форма, не е подписан или волята на съда е изразена по начин, който не позволява да се изведе, дори и чрез тълкуване, нейното съдържание, т. е. когато съдебният акт е неразбираемо. В настоящия случай обжалваното определение на ВКС е постановено от надлежен орган, в надлежен съдебен състав, в пределите на правораздавателната власт, в писмена форма, подписан е от председателя и членовете на съдебния състав и волята е достатъчно ясно изразена.
Обстоятелството, че съдебният състав е оставил без уважение молбата на частната жалбоподателка да си направи отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, не обуславя нищожност на постановения съдебен акт.
Обжалваният съдебен акт е правилен, съобразен със закона и при неговото постановяване не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Определението на въззивната инстанция /определение № 2649 от 02.08.2019г. по ч. т. дело № 3670/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав/ е постановено по повод частна жалба на И. Г. Ж. срещу определение от 24.07.2018г. по гр. дело № 12957/2009г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-15 състав, с което са отменени на основание чл. 402 ГПК допуснати обезпечения на предявен осъдителен иск с определение от 17.10.2018г. по гр. дело № 3641/2007г. /грешно посочено от ВКС гр. дело № 2641/2007г./ на СГС и определение от 04.11.2008г. по гр. дело № 1986/2008г. на САС. Въззивната инстанция е отменила определението на Софийски градски съд и е оставила без уважение молбата на А. Б. М. по чл. 402 ГПК за отмяна на допуснатите обезпечения.
Определението на въззивната инстанция, с което последната се е произнесла по правилността на определението на първоинстанционния съд по искане по чл. 402 ГПК, не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и 2 ГПК. С обжалвания въззивен съдебен акт не се прегражда по-нататъшното развитие на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство и не се прегражда неговото развитие, нито е от категорията на актовете, изрично посочени в ГПК.
Съгласно задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 1/2010г. от 21.07.2010г. на ОСГТК на ВКС определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, са тези съдебни актове, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен въпрос, свързан с предмета на съответното съдебно производство, като някои разпореждания и определения, постановени в заповедното производство, определението за разноски и други. Определенията, постановени по искане за допускане на обезпечение, целят да се запази непроменено фактическото и правно положение, докато е висящ исковият процес относно спорното право, съответно имат несамостоятелен и привременен характер и не отговарят на изискването по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. На същия ред за двуинстанционно обжалване следва да бъдат подчинени и определенията по молба за отмяна на обезпечителните мерки по чл. 402 ГПК. Определенията по чл. 402 ГПК подлежат на обжалване пред ВКС само в хипотеза на постановяването им за първи път в производството от въззивния съд, т. е. когато последният е сезиран с такова искане и е постановил определение по него, но не и в случаите, когато същият в качеството му на въззивен съд е упражнил инстанционен контрол по произнасянето по такова искане от първоинстанционния съд. В този смисъл правилно съставът на Второ отделение, ТК на ВКС се е позовал на задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2010г. от 21.07.2010г. на ОСГТК на ВКС, и на константна практика, формирана с посочените в обжалвания съдебен акт определения.
Липсата на отвод на съдебния състав на ВКС, ТК, Първо отделение не обосновава неправилност на обжалваното определение. От една страна, не е налице нито една от предпоставките на чл. 22 ГПК за отвод на съдебния състав, постановил съдебния акт – предмет на настоящата частна жалба. От друга страна, определението на ВКС, ТК, Първо отделение е правилно, съобразено с процесуалноправните разпоредби на ГПК и константната практика на ВКС.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на ВКС, ТК, Първо отделение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 482 от 11.11.2019г. по ч. т. дело № 2508/2019г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.