7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№486
гр. София,16.07.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: К. Н.
А. Б.
изслуша докладваното от съдия А. Б. т.д. № 2572 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Б. В., представляван от адв. Г. П., срещу решение № 1689 от 12.07.2017г. по в.гр.д. № 5778/16г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 състав, с което, след отмяна на решение № 5847 от 05.08.2015г. по гр.д. № 1793/2006г. на СГС в частта, в която е отхвърлен предявеният от Т. С. А., заместена в хода на процеса от наследниците й по закон С. Л. А. и Л. Л. А., срещу А. Б. В. иск за унищожаемост на запис на заповед, издаден в [населено място] на 19.01.2006г. с падеж 16.03.2006г., е унищожен посоченият запис на заповед на основание чл.29 ЗЗД и е прието за установено по отношение на А. Б. В., че Т. С. А., заместена в хода на процеса от наследниците й по закон С. Л. А. и Л. Л. А., не дължат сумата 50 000 лева по изп.д. № 19/2006г. на ЧСИ Б. П., на основание чл.254 ГПК /отм./
Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е недопустимо, тъй като е постановено при липса на редовна въззивна жалба. Излага и съображения за неправилност на въззивното решение поради неправилност с оглед противоречието на извода за унищожаемост на записа на заповед с разпоредбата на чл.29 ЗЗД. Поддържа, че въззивното решение е постановено и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъждани събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и не са изложени мотиви в подкрепа на извода на съда за унищожаемост на записа на заповед. Излага и доводи за необоснованост на изводите на въззивния съд като противоречащи на основни житейски и опитни правила и правила на логиката. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради необходимостта от извършване на проверка за неговата допустимост. Твърди, че от името на ищеца С. А. е била подадена безспорно нередовна въззивна жалба, изготвена и подписана от лице без процесуална представителна власт, без внесена държавна такса и без препис за насрещната страна и с неуточнен предмет, която е била оставена без движение с указания за отстраняване на тези нередовности, връчени лично на въззивника С. А. на 07.09.2015г., като указанията не са били изпълнени в срок. Твърди, че започналият да тече законен срок е изтекъл на 14.09.2015г. и не е продължаван, нито пък е правено искане за възстановяването му, като съществените недостатъци на подадената от лицето без представителна власт въззивна жалба не са отстранени в срок. Твърди, че първата постъпила молба е от 15.09.2015г. отново от лицето без представителна власт Г. З. и касае единствено искане за предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавна такса, без да касае останалите нередовности на жалбата, най-съществената от които е, че тя е останала неподписана от ищеца С. А., от чието име е подадена. Поради това счита, че въззивната жалба е следвало да бъде върната. Твърди, че съществените недостатъци на подадената без представителна власт въззивна жалба не са били отстранени, като до края на проведеното въззивно производство въззивникът С. А. нито е подписал подадената от Г. З. жалба, нито е потвърдил извършеното без представителна власт действие. Поддържа още, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /редакция ДВ бр.47/2009г./, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните материалноправни и процесуалнопровни въпроси:
1. Налице ли е измама по смисъла на чл.29 ЗЗД, когато съответната страна няма вярна представа за съдържанието на сключения от нея договор или едностранна сделка? И конкретно: може ли, ако Т. А. не е знаела вида, характера и съдържанието на документа върху подписания от нея лист, да е налице измама? Твърди, че по въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 427 от 10.06.2015г. по гр.д. № 1436/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о. Позовава се и на решение № 532 от 29.08.2003г. по гр.д. № 1142/2002г. на ВКС, II г.о., решение № 427 от 10.06.2015г. по гр.д. № 1436/2014г. на ВКС, IV г.о., определение № 1070 от 14.08.2009г. по гр.д. № 720/2009г. на ВКС, IV г.о., определение № 450 от 30.04.2010г. по гр.д. № 113/2010г. на ВКС, III г.о. и определение № 1077 от 10.09.2014г. по гр.д. № 1436/2014г. на ВКС, IV г.о.
2. Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички приети по делото, допустими и относими към правния спор доказателства съгласно чл.188, ал.1 ГПК /отм./, респ. чл.12 ГПК от 2007г.? Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие Постановление № 1 от 13.07.1953г. на П., Постановление № 7 от 27.12.1965г. на П., решение № 69 от 09.07.2015г. по гр.д. № 1582/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № № 217 по гр.д. № 761/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о. Във връзка със задължението на въззивния съд да изложи мотиви: 1/ Следваше ли САС да изложи мотиви за решаващия си извод и по-конкретно защо счита, че подаването на едно лице на лист хартия с ясно съдържание и липсата на вербално изясняване на това съдържание съставлява въвеждане в заблуждение и в този случай кое е активното действие, изпълнителното деяние, с което се осъществява тази хипотеза на измамата? И по-конкретно – могла ли е Т. А. да бъде заблудена единствено с поискването да подпише един документ, който се подава в ръцете й, без да й се казва нищо? 2/Следваше ли САС да изложи мотиви относно наличието на умисъл като основен елемент от фактическия състав на чл.29 ЗЗД при установеното според него въвеждане в заблуждение? 3/ Следваше ли САС да изложи мотиви защо кредитира определени доказателства и по-конкретно следваше ли да се мотивира защо кредитира показанията на свидетеля Г. З.? Поддържа, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Постановление № 1 от 13.07.1953г. на П., Постановление № 1/1985 на П., ТР № 1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, решение № 157 от 08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 101 от 03.06.2015г. по т.. № 1740/2014г. на ВКС, ТК, I т.о.
Ответникът С. Л. А., представляван от адв. Д. А., оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са обосновани основания за допустимост на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като касаторът не е формулирал изрично материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. Счита за неоснователно оплакването на касатора за липса на въззивна жалба, като сочи, че въззивната жалба е подписана от лице с представителна власт, с надлежно оформено нотариално заверено пълномощно; както първоначалната ищца, така и нейните наследници са били освободени от заплащане на държавна такса; непредставянето на препис от въззивната жалба не е пречка за разглеждането й и предметът на въззивната жалба е ясно и точно определен. В тази връзка сочи още, че ответникът по въззивното производство не е депозирал възражения по въззивната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от Г. Н. З. в качеството му на пълномощник срещу първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от Т. С. А., заместена в хода на процеса от наследниците й по закон С. Л. А. и Л. Л. А., против А. Б. В. при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД и чл.29 ЗЗД вр. чл.44 ЗЗД относно запис на заповед, издаден в [населено място] на 19.01.2006г. с падеж 16.03.2006г., и е оставен без разглеждане предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл.254 ГПК /отм./ за сумата 50 000 лева във връзка с посочения запис на заповед. С въззивната жалба е представено пълномощно, с което С. Л. А. е упълномощил Г. Н. З. с правото да го представлява пред съда „по повод извършената злоупотреба“ от А. Б. В. със сумата 54 866 лева, с които „е ограбена неправомерно“ майка му.
С разпореждане от 26.08.2015г. съдът е оставил въззивната жалба без движение с указания за представяне на доказателства, че пълномощникът е от кръга на лицата по чл.32 ГПК или за подписване на въззивната жалба от въззивника С. А.; за уточняване дали се обжалва изцяло първоинстанционното решение и за уточняване на искането към въззивния съд; за представяне на препис от въззивната жалба и за внасяне на държавна такса.
Указанията са съобщени на въззивника С. А. със съобщение, връчено му лично на 07.09.2015г. С молба от 15.09.2015г., подадена от Г. З., е направено искане за предоставяне на правна помощ и за освобождаване на въззивника от държавна такса. С разпореждане от 18.09.2015г. съдът е оставил без разглеждане молбата за предоставяне на правна помощ, тъй като е подадена от пълномощник, и е дал последна възможност на въззивника да изпълни указанията, дадени с разпореждането от 26.08.2015г. На 05.11.2015г. е подадена нова молба от пълномощника З., с оглед на което с разпореждане от 09.11.2015г. съдът отново е дал възможност на въззивника да заяви дали поддържа тази молба, да я подпише, както и да заяви изрично дали потвърждава извършените от негово име без представителна власт процесуални действия.
С молба от 09.12.2015г. въззивникът С. А. е потвърдил подадената от пълномощника му молба от 05.11.2015г.
С разпореждане от 19.05.2016г. съдът е освободил въззивна С. А. от заплащане на държавна такса за въззивната жалба и с определение от 19.05.2016г. му е предоставил правна помощ.
С молба от 05.10.2016г. назначеният на въззивника особен представител адв. Е. К. – Д. е допълнила въззивната жалба, като е посочила, че се обжалва изцяло първоинстанционното решение.
Въззивният съд, за да постанови решението си, е приел, че не се установява нарушаване на добрите нрави при поемане на задължение от страна на Т. А. с издаването на запис на заповед от 19.01.2006г., поради което предявените искове за нищожност на записа на заповед следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. По предявения евентуален иск за унищожаемост на записа на заповед поради въвеждането на издателя в заблуждение относно последиците на акта, който подписва, въззивният съд е кредитирал изцяло показанията на свидетеля З., който е бил разпитан пред въззивната инстанция. Приел е, че от показанията на този свидетел се установява, че първоначалната ищца и ответника са се запознали във връзка с публична продан на недвижим имот, който е бил съсобствен межу Т. А. и трети за процеса лица, както и че ответникът и приятелката му са въвели ищцата в заблуждение, като са й подали за подпис един лист, като не са й обяснили, че става въпрос за запис на заповед за сума от 54 866 лева и същата не е разбрала за какъв документ става дума и го е подписала, без да го прочете. Въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетелката Б. Г., тъй като ги е счел нелогични и противоречиви, посочвайки, че не ищцата, а ответникът и свидетелката И. са участвали като наддавачи в публичната продан, като последната е била определена за купувач, и звучи нелогично изявлението, че ответникът е предал сума от близо 55 000 лева на ищцата за участието й в публичната продан, при условие, че посочените лица са имали интерес да придобият имота. Въззивният съд не е кредитирал и показанията на свиделката И., като е приел, че тя няма преки впечатления относно отношенията, които са се развили между страните по делото. С оглед на това въззивният съд е достигнал до извод за основателност на иска за унищожаване на записа на заповед. Приел е, че предвид унищожаемостта на записа на заповед, не съществува изпълняемото право, предмет на предявения в условията на евентуалност иск по чл.254 ГПК /отм./ за недължимост на вземането по изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание записа на заповед.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото.
Касационната жалба съдържа доводи за недопустимост на решението, като според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция разполага с правомощия да допусне касационно обжалване и без такива доводи, ако в производството по чл.288 ГПК констатира служебно наличието на вероятност за процесуална недопустимост на съдебния акт.
Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол за проверка на неговата допустимост. Предположението за евентуална недопустимост на въззивното решение произтича от постановяването му по нередовна въззивна жалба, чиито нередовности не са били отстранени в законоустановения срок, както и от отмяната на първоинстанционното решение в частта по исковете с правно основание чл.29 ЗЗД и чл.254 ГПК /отм./ по въззивна жалба, подадена само от единия от наследниците на първоначалната ищцата Т. А., конституирани като нейни правоприемници в първоинстанционното производство.
Вероятната процесуална недопустимост на въззивното решение съставлява самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване, с оглед на което не следва да се обсъжда дали са осъществени поддържаните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основания по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация. Тези въпроси касаят съществото на спора и поради това съдът следва да се произнесе по тях, ако прецени, че въззивното решение е допустимо.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 2000 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1689 от 12.07.2017г. по в.гр.д. № 5778/16г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 състав.
УКАЗВА на А. Б. В. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 2 000 лева, като при неизпълнение на това указание производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: