5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
гр. София, 21.02.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2527 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЮРИ И СИН“ ЕООД, представлявано от адв. Г. С., срещу решение № 199 от 03.07.2016г. по в.т.д. № 114/2018г. на Пловдивски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 10 от 26.01.2018г. по т.д. № 152/2017г на Окръжен съд Хасково по отношение на началната дата на неплатежоспособност 01.01.2017г., е определена начална дата на неплатежоспособност на дружеството касатор 31.12.2014г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като началната дата на неплатежоспособност е определена на базата на изцяло грешни изводи, основани на заключенията на съдебно-счетоводната експертиза. Счита, че не следва да бъдат приети за коректни изчислените коефициенти за ликвидност и финансова автономност, тъй като, видно от констативната част на заключението на ССЕ, вещото лице изцяло не е разполагало с баланс и ОПР към 31.12.2014г., а за 2015г. е разполагало само с три страници от баланса и при липсваща трета страница на същия. Поддържа, че с оглед на това е неясно как въззивният съд е приел, независимо от направените възражения в съдебно заседание, че посочените от вещото лице коефициенти са на базата на реални данни, изчислени вярно и точно и на база на тях следва да бъде определена начална дата на неплатежоспособност. Излага твърдение за необоснованост на извода на въззивния съд, че към 31.12.2014г. дружеството е натрупало задължения в размер на 15 181,92 лева, които са дали съществено отражение върху осъществяването на неговата стопанска дейност, въпреки че съгласно заключението тези задължения са били изцяло изплатени. Твърди, че въззивният съд е следвало да съобрази и да приеме, че в действителност краткотрайните задължения на дружеството към 31.12.2014г., 31.12.2015г. и 31.12.2016г. следва да бъдат намалени с остатъка от инвестиционния кредит и на тази база да бъдат изведени стойности на показателите, на чиято база съдът е следвало да определи началната дата на неплатежоспособност. Сочи, че дружеството изплаща текущите си задължения, свързани с обичайната му търговска дейност, както и е плащало ежемесечно и вноска по кредит към „Прокредитбанк” АД в размер на 3080,33 лева. Твърди още, че въззивният съд не е взел предвид, че дружеството е осъществявало нормална, обичайна търговска дейност до 31.12.2016г. и е плащало редовно краткосрочните си задължения, назависимо от характера им. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото:
1. 1. Достатъчно основание ли е за определяне на начална дата на производство по несъстоятелност единствено чрез представени ГФО за 2014г., 2015г. и 2016г. с липсващи страница № 3 от баланса за 2014г., без да бъдат анализирани счетоводни записвания, пряко наличието на погрешно осчетоводени задължения като краткосрочни вместо дългосрочни и съотношението на актив и пасив, залегнало в стойностите на коефициентите на ликвидност?
1. 2. Следва ли съдът да извърши комплексна оценка на спорните компоненти на актива и пасива и корекционно преизчисление на коефициента за ликвидност като средство за установяване на цялостното икономическо състояние на длъжника?
1. 3. Следва ли съдът да се съобрази с настъпил в хода на делото нов факт, а именно наличието на договор за инвестиционен кредит, който неправилно е отразен като краткосрочно задължение, вместо в графа дългосрочни задължения?
Твърди, че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 32 от 17.06.2013г. по т.д. № 685/2012г. на ВКС, решение № 164 от 30.11.2016г. по т.д. № 284/2016г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 78 от 19.08.2015г. по т.д. № 2271/2014г. на ВКС, І т.о.
2. Следва ли съдът да допусне и събере след срока по чл.266, ал.1 ГПК доказателства, съответно задължен ли е съдът служебно да събира доказателства при направени възражения относно неизяснена фактическа обстановка, вкл. липсващи части на балансите, чрез които да се установи коя е действителната начална дата на неплатежоспособност, независимо от заявената или твърдяна от страните в хода на производството дата? Твърди, че по въпроса съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 153 от 23.12.2010г. по т.д. № 255/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 90 от 20.07.2012г. по т.д. № 1152/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 241 от 21.06.2013г. по т.д. № 158/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 199 от 08.11.2013г. по т.д. № 1819/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Ответникът Национална агенция за приходите не представя отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивното решение е постановено по въззивна жалба, подадена на основание чл.613а, ал.2 ТЗ от Национална агенция за приходите, срещу постановеното по молба на „Юри и син” ЕООД първоинстанционно решение, с което е открито производство по несъстоятелност на дружеството, в частта относно определената начална дата на неплатежоспособност 01.01.2017г., с искане да бъде определена за начална дата на неплатежспособност 31.12.2014г.
Въззивният съд е приел, че въззивникът е легитимиран да обжалва първоинстанционното решение поради наличие на публичноправно задължение на дружеството към държавата по смисъла на чл.162, ал.2, т.7 ДОПК, съответно наличието на вземане, произтичащо от влязъл в сила акт /наказателно постановление/, установяващ публично правно задължение.
Въззивният съд е приел за безспорно между страните и установено от заключението на в.л. Руска К. от 05.01.2017г., че дружеството не е осъществявало търговска дейност през 2017г., имало е към 31.12.2016г. и към 14.12.2017г. задължение в размер на 3000 лева за неплатени осигуровки и в размер на 17 000 лева за неплатени данъци /по ЗДДС и по ЗДДФЛ/, т.е. дължи общо 20 000 лева на ТД на НАП, както и че към двете дати дружеството не притежава имущество /дълготрайни и краткотрайни активи, вземания, парични средства/; коефициентите за обща и бърза ликвидност са нулеви, дружеството не е в състояние да изплати вземанията на кредиторите си; последното плащане е извършено на 30.12.2016г. в размер на 46,55 лева за задължение към персонала. Обсъдил е заключението на вещото лице, прието във въззивното производство, и допълнението към него, и е приел, че при съобразяване на твърдяно от дружеството наличие на договор за заем, коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, за финансова автономност и за задлъжнялост към 31.12.2014г. са съответно 1,7; 1,65; 1; 1; 0,49 и 2,03, а съгласно публикуваните данни /при липса на публикуван баланс за 2014г., данни за тази година се съдържат в обявения в ТР баланс за 2015г. в раздела за предходната година/ те са съответно: 0,301; 0,292; 1,177; 0,177; 0,49 и 2,03. Към 31.12.2015г. посочените коефициенти са съответно: 0,238; 0,238; 0; 0; 0,0427 и 1,51, а към 31.12.2016г. и четирите коефициента за ликвидност са 0, а коефициентите за финансова автономност и за задлъжнялост са 1. Въззивният съд е приел, че твърдяното от ответника изгодно за него обстоятелство – сключен договор за заем, не е отразено в баланса към 31.12.2015г. в раздела за предходната година, поради което не е възприел като осигуряващи обективни данни за дейността на дружеството определените при съобразяване на това обстоятелство коефициенти. Приел е, че определените въз основа на обективни данни, отразени в счетоводния баланс на дружеството към 31.12.2015г., коефициенти са с размер значително под 1 и тенденцията през 2015г. и занапред е към спадане, като към 31.12.2014г. предприятието не може да покрива своите задължения към кредитори, защото с наличните ликвидни /краткотрайни/ активи към 31.12.2014г. в размер на 34 000 лева дружеството не може да покрива текущите си /краткотрайни/ парични задължения, които към същата дата са в размер на 113 000 лева. Посочил е, че видно от коефициента на финансова автономност към тази дата съществуващите задължения не са достатъчно обезпечени с имуществото на предприятието, а коефициентът на задлъжнялост показва двойно превишение на задълженията спрямо собствения капитал. Посочил е още, че през 2015г. дружеството е изплатило задълженията си, натрупани през 2014г., за ДДС, корпоративен данък, ДОД, ДОО и към ЗОК, като е останал неиздължен остатък 135,57 лева. Приел е, че макар и дружеството да е продължило да осъществява стопанска дейност и да е извършвало плащания на суми за погасяване на свои задължения до края на 2016г., след 31.12.2014г. икономическите показатели за неговата дейност са се влошили значително, като още през 2015г. показателите за незабавна и абсолютна ликвидност са с нулеви стойности и именно към тази дата дружеството е изпаднало в невъзможност да изплаща краткосрочните си задължения. Поради това въззивният съд е преценил, че именно към 31.12.2014г. дружеството е изпаднало в неплатежоспособност, като след тази дата то вече не се установява да е изпълнило своите задължения и да разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Всички поставени от касатора въпроси са предпоставени от твърдението му, че при определяне на началната дата на неплатежоспособност въззивният съд е основал изводите си на непълен баланс на дружеството за 2015г. и на счетоводни записвания, съгласно които са погрешно осчетоводени задължения като краткосрочни вместо като дългосрочни. Тези въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обуславящи изхода на спора. При изготвяне на заключението и определяне на коефициентите на ликвидност на дружеството вещото лице е взело предвид сумираните стойности на пасива, съдържащи се в счетоводния баланс към 31.12.2015г., т.е. стойностите, признати от длъжника и включени в баланса му, поради което липсата на страница 3 от този баланс не е пречка за възприемане на даденото заключение. В първоинстанционното и във въззивното производство не са представени доказателства за сключен от дружеството договор за инвестиционен кредит, нито пред въззивната инстанция е направен от длъжника довод във връзка с такъв и с осчетоводяване на задълженията по него. Поради това не е поставян въпросът и въззивният съд не е правил извод за некоректно счетоводно записване в баланса на задълженията по такъв договор. Предвид изложеното, поставените въпроси във връзка със задължението на съда да извърши комплексна оценка на компонентите на актива и пасива и корекционно преизчисление на коефициентите на ликвидност, както и служебно да събере доказателства във връзка с това, не съответстват на данните по делото и на мотивите на въззивния съд, поради което не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 199 от 03.07.2016г. по в.т.д. № 114/2018г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: